Семейство Янакиеви след олимпиадата в Атина, вляво е Мартин, вдясно е героят Иво
25 Юни 2009, Четвъртък
Един от най-славните бургаски спортове – академичното гребане в послединте две години изпадна в несъстоятелност и тръгна към своето закриване. Причина за колапса е добре позната и тривиална ,но разбира се в случая и фатална- липса на средства.Този спорт дълги години носеше слава и престиж на Бургас.
Автор: Кристиян Колев
Един от най-славните бургаски спортове – академичното гребане в послединте две години изпадна в несъстоятелност и тръгна към своето закриване. Причина за колапса е добре позната и тривиална ,но разбира се в случая и фатална- липса на средства.Този спорт дълги години носеше слава и престиж на Бургас. Вече всички свикнаха с успехите на Иво Янакиев, който спечели и бронзов медал от Олимпийските игри в Атина през 2004 година. Иво извоюва и серия от отличия на други международни състезания и се нареди сред световния елит в този спорт. В последните години той участва в състезания заедно с брат си Мартин на двойка скул.Двамата успяха също да се наложат в световен мащаб и винаги попадаха в челната шестица в големи състезания. Техен треньор е баща им Димитър Янакиев – също бивш елитен български състезател и призьор от много международни първенства. Помага и друг член на фамилия Янакиеви,майката Наташа. Тя се грижи за цялата школа в клуб „Лукойл-Нефтохимик”. Школата е с голяма продуктивност и често създава състезатели на национално и международно ниво. Техните имена са много и ни трябват няколко страници, за да се изброят всичките. В случая акцентът е друг.
До 1999 година клубът беше част от ОСК”Нефтохмик”. Тази структура включваше 12 спорта като бюджетът се осигуряваше от НХК. Парите давани за спорт бяха достатъчни, за да покриват разходите им, в т.ч. и за академичното гребане. Шеф на ОСК беше Милан Ганчев. След приватизацията на „Нефтохим” обаче нещата се промениха. ОСК просъществува до 2002 година, когато бе създадена агенцията по спорт към „Лукойл”. Властта се централизира в София и решенията за финасирането на спортовете се вземаха от изпълнителния директор на агенцията Сашо Везенков и генералният директор на „Лукойл” Валентин Златев. И двамата бивши баскетболисти насочваха повече пари към отборите в своя любим спорт. Така другите тимове бяха изтикани в периферията. Последният сериозен финансов жест от петролната компания беше през 2004 година. Тогава лично Валентин Златев награди с премия от 50 хиляди лева бронзовият медалист от Атина 2004 г. Иво Янакиев.След това обаче постепенно финасирането замря. В същото време екипировката поскъпна ,средствата за възстановяване също, увеличиха се разходите за материална база. На година се отпускаха по 80 хиляди лева. С тези пари трябваше да се обезпечи подготовката на елитните състезатели, да се покрият разходите по участия в състезания, да се плащат заплати и премии. С невероятни фокуси Янакиеви успяваха да се вместят в тези пари и да ги разпределят така, че да стигнат.Това обаче винаги беше за сметка на качество и компромиси. Въпреки свитите разходи и големите икономии клубът успяваше да поддържа високото ниво на всички с състезания. Но все по-трудно и по-трудно, защото това е цикличен спорт, където се работи на макисимума на човешките възможности. Езерото Вая зимно време замръзва и често се налагаше подготовката да продължава на Ропотамо. В крайна сметка се стигна до 10-о място за братя Янакиеви на Олимпиадата в Пекин през миналата година на двойка скул. Истината е, че нашите състезатели имаха и здравословни проблеми, предизвикани от лошите условия за тренировка.
Въпреки неимоверните усилия да се задържат на повърхността в световния спорт, финансирането за тази година е едва 10 хиляди лева. Отношението на руската нефтена компания разочарова силно клуба. Обяснението била световната икономическа криза.
Сега за бургаското академично гребане е дошло време разделно.Треньорът Димитър Янакиев има сериозна оферта от чужбина, където е поканен заедно със съпругата си. Братята Иво и Мартин могат да продължат да се състезават, ако приемат предложението на елитен американски клуб .От там им предлагат договор за две години и солидно заплащане. Това обаче означава, че този спорт ще изчезне от Бургас.Факт е, че общината никога не е отделяла пари за академично гребане. Едва ли точно сега ще могат да се намерят средства за този спорт, който винаги е бил приоритет на нефтената компания.
По неясни причини рафинерията продължава да налива в мъжкия баскетболен отбор „Лукойл-Академик” колосални суми от по 3-4 милиона лева на година. И на шефовете й не им пука, че в Бургас ще ги запомнят като гробокопачите на този спорт. Засега той е в глух коридор. Но дали когато сем. Янакиеви емигрира в САЩ някой ще се сети за някогашната слава?
