Само силата на СКАТ не може да постигне целите на неговия труд – честност, откритост, прозрачност и законност на общественото управление.
Само силата на СКАТ не може да постигне целите на неговия труд – честност, откритост, прозрачност и законност на общественото управление. Той вярва, че живеем в интересно и важно време, което нарича „Битката за България” и смята, че АТАКА е единственият гарант против разграбването на страната - на местно и национално ниво.
Стоян Иванов е опасен. Той е неприятен и неудобен. Предизвиква изпотяване и неловко мълчание у събеседниците. Които е поканил, за да изясни пред цял Бургас поредната далавера. С общинско имущество, със скрита приватизация, лъжа пред обществото или откровена кражба. Десетки уволнени, заради негови публикации и предавания, го мразят искрено. Стотици хиляди зрители го харесват и с нетърпение чакат да дойде часът на неговото предаване.
Стоян Иванов от СКАТ ТВ вади на показ уродливото лице на подмолните сделки в Бургас. Занимава се с кирливите ризи на сивата, синята, червената, жълтата и най-новата икономика по нашите земи...
Стоян Иванов. Водещият на „Предизвикано”.
На първи ноември 1962 година, в семейството на учителка и инженер Иванови от Бургас изплаква момченце. Детството му не се различава по нищо от всяко друго в соца. След възрастта на топката и играчките, Стоян постъпва в Механотехникума. Още тогава идва неговото време на избор. Любознателният ученик е изкушен от словото. Харесва думите, силата, която имат и впечатлението, което предизвикват. Другата половина на гените, обаче, е също толкова силна. Клубове по астрономия, физика...Точните науки са също толкова съблазнителни, колкото и литературата. Тях дължи на бащата – кадърен конструктор във Вагоностроителния завод, признат и до ден днешен от своите колеги с новаторска мисъл и любов към детайлите. Познайте кое взема връх?
Стоян Иванов е приет литература и история във Великотърновския университет. Избира буквите, но любовта към историята си остава завинаги. Ще стигнем и дотам, обаче.
В предпоследния курс любовта води Стоян и Магдалена до гражданското. И екшънът започва...
Приключилият с отличен успех младеж е разпределен в Бургас, където е роден. Привилегия на социалистическата система, оказвана само на показали недвусмислени резултати на изпитите. Булката, обаче, преживява трудна бременност. Решението – в Берковица, близо до майка й. В името на спокойствието. В малкия град наистина търсят способни млади учители. Но е необходима бележка (любима дума на социалистическото скудоумие), че се отказва от разпределението в Бургас. Тук, обаче, е абсурдната шега. В Бургас отказват да издадат документа, понеже искат бележка (нали серазбрахме), че в Берковица наистина имат нужда от него. След няколко нервни совалки „балкан-море-балкан”, на Стоян Иванов му идва до гуша от родния „Параграф 22” и вдига тучен скандал на тогавашния шеф на Инспектората по образованието.
През 1988 година, във вестник „Ком” започва кариерата на журналиста, който днес познавате от екрана. Че шилото няма да стои в торба, е видно още тогава. Героят на този разказ е един от първите репортери, дадени под съд още по тоталитарно време и то от прокурор. Читателка на вестника твърди, че обвинителят е прикрил факти по дело, за да стовари вината върху нея. Въпреки, че Стоян съвестно е взел мнението и на двете страни, гражданинът прокурор решава, че е оклеветен и завежда дело. То приключва безславно, „удобно изгубено” от висшестоящите колеги на магистрата. Защото няма по-силно оръжие от истината.
Ако си роден на морето, цял живот те тегли към него. Тази истина е валидна с пълна сила и за бургазлията кореняк Стоян Иванов. През 1990 година, той е един от четиримата журналисти, постъпили с конкурс в областния всекидневник „Черноморски фар”. В тогавашния „Селскостопански отдел” е изключително интересно, време е на реституция, ликвидация и всякакви безобразия, които се вихрят в мътните води на началото на прехода. За да говори правилно езика на фактите, обаче, Стоян трябва да го владее перфектно. И се започва денонощно, безсънно самообразование и курсове. По макроикономика, микроикономика, банково дело, борси, сливания...до поста „Икономически редактор” в тогавашния „Фар”.
Неговата статия „Кой не разбира от директорски майтап”, от 1991 година, уличава куп безобразия на тогавашната управа на Международния младежки център в Приморско. „Ставаше въпрос за няколко десетки хиляди лева, лично облагодетелстване, пиянски оргии. Сега, като чета всичко това, ми е забавно, то е направо безобидно престъпление, в сравнение с кражбите на властимащите в момента”, смее се Стоян Иванов. И се сеща за още едно свое попадение оттогава.
Временната управа в Айтос, съставена от представители на БСП, СДС и БЗНС плесва с ръце и се прегръща. В името на тридесетина общински апартамента, раздадени под масата на „наши хора”. Той надушва измамата и тръгва по следата. След отпечатването, статията предизвиква няколко митинга в центъра на Айтос. Вместо лозунги „Ууу” и „Долу”, протестиращите носят вестника с публикацията на Стоян.
Следват поредица от статии за финансовите пирамиди, глътнали парите на хората от Бургас и за източването на ”Нефтохим”, където се оказва, че всяко ново правителство, с идването си на власт, назначава свои хора в управата на комбината.
Заедно с успехите, напористият репортер започва да усеща и обратната страна на медала. От шантаж и опит за сплашване чрез близки и познати, до откровен икономически натиск върху управата на „Черноморски фар”. Оттам, обаче, отказват да се подчинят, в името на защита на истината, спомня си с добро Стоян Иванов.
Тогава, по средата на размирните 90 години на миналия век, Иванов за пръв път се сблъсква с името на бизнесмена Манол Велев. Съпругът на шефката на Държавната агенция по младежта и спорта Весела Лечева, трагично нашумял през миналата година с покушението срещу него и последвалата кома. Велев е част от фирмата „Мортимар”, опитала скандално да приватизира „Черноморски солници” срещу апортна вноска от...един счупен багер и пакетираща машина за сол, по документи струващи десетки пъти повече. След гръмването на скандала, депутати размахват статията в парламента. И я използват като доказателство за вулгарния опит за кражба.
Това, обаче, не е звездният час на Стоян Иванов...
Шести декември, 1999 година. Никулден.
След 12 години вестникарстване, Иванов започва работа в СКАТ. Разликите между печатната и електронната медия, обаче, са доста. В началото е не некомфортно, но достатъчно странно. Собственикът Валери Симеонов изпраща него и целия екип на курсове по телевизионна журналистика при най-добрите американски и европейски майстори. В тънкостите на занаята ги въвежда самата Памела Браун, носител на наградата „Пулицър” в раздела „разследване”.
И резултатите не закъсняват. Първият телевизионен удар на Стоян Иванов е „Митничарка взема подкупи”. Той и тогавашният му оператор Веселин Славов получили сигнал от шеф на фирма, занимаваща се с транспорт на горива, че на митническия пункт в „Нефтохим” е постоянно изнудван. За обработването на напълно изрядните документи на всяка от стотиците цистерни, излизащи всеки ден от портала, черната такса е от 20 лева. Кризата в Югославия е, горивата се харчат по-добре от хляба.
Акцията има отлична предварителна подготовка. Иванов уговаря собственика на фирмата да застане пред камерата без страх. След което той и оператора се смесват с работниците пред пункта. Спуснатата ниско долу камера записва целия разговор с митничарката на смяна и двамата нейни колеги с търговеца. Идеално е заснет и момента на подаване и вземане на парите. След което екипът нахлува в стаята, микрофонът на Стоян и камерата на Веско запечатват изумлението на митничарката и нейните колеги. По-късно жената е уволнена и осъдена, а поредният удар е след по-малко от месец.
Инспекторка от РИОКОЗ (тогава ХЕИ) изнудва аптека с обещание срещу 800 лева да скъса пресилен акт за сума от 2 000. Скритата камера и постановката отново свършват работа. Стотици хиляди зрители на СКАТ гледат във вечерните новини разговорът кое колко струва и какво ще бъде извършено срещу подкупа. Винаги когато говори за този удар, Стоян Иванов благодари на целия екип, който го е осъществил.
По-паметливите зрители, които четат тези думи, със сигурност помнят спиращите дъха репортажи за безобразните заменки в Бургас, „Несебърските потайности” за някогашните дела и документи на бившия кмет Николай Трифонов и поредицата „Новата бургаска мафия”, насочена към разплитане на сделките на стария общински съвет, дирижиран от Йоан Костадинов.
Десетки пъти даван под съд, но и също толкова пъти оправдан, устатият водещ става един от любимите екранни образи на СКАТ, а предаването му „Предизвикано” – едно от най-гледаните.
За повечето от силните свои работи, Стоян Иванов е получил престижни награди от телевизионния фестивал в Русе. Горд е, че на този форум са забелязани неговите попадения. Не му пука особено, че не участва на фестивала в курорта Албена, тъй като смята, че той не е независим, понеже там играят парите и се награждава по предварителна уговорка.
Общински съветник от „Атака” и кандидат за народен представител, втори в листата за Бургас, след Волен Сидеров. Това е най-новото амплоа на Стоян Иванов. Не се ли е смесил с политиците, които толкова години е разследвал? Не е ли отстъпил от своя принцип, че добрият журналист е независим и непартиен?
„Не!”, стрелва поглед през очилата. „Стотици зрители са ми казвали „Една сделка спирате, сто минават! За какво тогава, изобщо говорите?”
След дълго колебание дали да влезе в партията, Стоян стига до извода, че само силата на една медия не може да постигне целите на неговия труд – честност, откритост, прозрачност и законност на общественото управление. Той вярва, че живеем в много интересно и важно време, което нарича „Битката за България”. Смята, че „Атака” е единственият гарант против разграбването на страната. На местно и национално ниво.
Всички прогнози сочат, че Стоян Иванов ще влезе в 41- то Народно събрание. Тогава?
„Предаването „Предизвикано” няма да спре, няма нужда да се заклевам в това обещание. Още отсега мисля за промяна на неговия формат, която да ми позволи да изпълнявам евентуалните си задължения на депутат и на телевиионен водещ.”
Депутат не е професия, убеден е Стоян Иванов.
