Докато се фукаше колко велик състезател е бил в този спорт на младини, екскметът го остави бавно да умре
Хандбалът е спорт с дългогодишни традиции в Бургас. Градът е дал много национални състезатели и елитни спортисти, които са защитавали честта на местните клубни тимове, но в последните години този спорт е сред изчезващите видове и ако не се вземат спешни мерки до две-три години може да остане само спомен.
Как се стигна до това тъжно положение.
Проблемите започнаха в края на 90-те години, това е първоначалният период на Йоан-Костадиновото кметуване, самият той е известен със славното си хандбално минало.
Дотогава двата водещи клуба в града оцеляваха благодарение на своята предприемчивост и на спонсори. Мъжкият „Порт” по това време беше шампион на страната, а финансирането му беше осигурено изцяло от държавното Пристанище Бургас. Средства идваха и по отчисления на спортния тотализатор.
Женският „Авес” беше сред лидерите в първенството и по това време негов спонсор беше проспериращата едноименна фирма.”Авес” получаваше общински субсидии от по 35 хиляди лева на година. Така бургаският ханбал беше не само с восеща позиция, но и средище за развитие на този спорт.
Сривовете започнаха след 1999 година.
Първо правителството на СДС, начело с Иван Костов издаде заповед Пристанище Бургас да спре дотирането на спортни клубове, защото така се източвали парите на държавната фирма. Така през 2000г. „Порт” вече беше поставен на колене, а изпълнителният му директор Ангел Стойчев се превърна в просяк, желаещи да помагат обаче нямаше. Състезателите играха още три години без да печелят нищо - за чест, слава и собствено удовлетворение. Клубът бавно загиваше. Първо изпадна от „А“ група, а после се бореше с юношите във втория ешелон. Постепенно „Порт” затихна и с днешна дата съществува само в юридическото пространство. През всичките тези години на агония хандбалистите напразно молеха кмета Костадинов да им даде едно рамо, но той последователно отказваше. В същото време с огромно удоволствие даваше интервюта за местната преса и показваше биографични снимки от периода, когато е бил виден хандбалист. Впрочем „Порт“ искаше средства за издръжка не само в качесвото му на кмет, но и в качеството му на вицепрезидент на Българската федерация по хандбал и член на Управителния съвет. Това е 2001-2003г. „Многократно сме го молили за среща и за жълти стотинки от общинският бюджет, за 20-30 хиляди лева на година, но той не се трогваше“, спомнвят си бивши спортисти от отбора.
Усилията на братята Руско и Тодор Хънкови да склонят за помощ други спонсори също удрят на къмък.
Същата участ сполетя и „Авес“,
който през 2001 година остана без представителен отбор заради безпаричие.Спонсорът на клуба отказа да дава повече средства и се оттегли. В същото време общинската субсидия беше само някакви си 5 хил.лв. - сума крайно недостатъчна, за да обезпечи дейността. И от „Авес” молеха Костадинов да съдейства за малко повече средства, за да оцелее, но напразно. Срамното е както вече казахме ,че той точно по същото време беше в ръководството на БФХ, а под негово ръководство беше и целият ОбС. Така и съветници и кмет останаха пълно безразлични. Задено с двата водещи клуба спря да съществува и по-малският - „Бургас 93”, който се занимаваше основно с детско-юношески спорт и създаваше състезатели за елитния хандбал.
В момента бургаският хандбал се крепи единствено на работата на треньорките Ана Бирюкова и Светлана Дердова в юношеската школа на „Авес”.Те поддържат няколко групи от момчета и момичета до юноши и девойки. За представителен отбор и елитен спорт и дума не може да става. Годишната общинска субсидия за миналата година е беше едва 7 хиляди лева. Въпреки тежките условия и проблеми треньорките в „Авес”, както и изпълнителният директор Крали Кралев все пак успяват да поддържат огъня и не позволяват този спорт да отиде напълно в историята.Това обаче не може да продължава дълго.Просто защото не може с усилията на няколко души да се поддръжа цял спорт и клуб без съдействието на институциите – и общински, и държавни. Що се касае до бургаските хандабни клубове справката показва следното: през 1998-2000 година като отчисления от спортния тотализатор те са получавали по 40 хиляди лева.За 2008 година сумата вече в порядъка на 6-7 хиляди лева.Което говори за чудовищни злоупотреби в самия тотализатор и драстично орязване на парите за реалния спорт. Така притисната от пълната аптия и незаинтерисованост на кмет,община и държава бургаските хандбални клубове загиват.”Порт” и „Бургас 93” не развиват никаква дейност, а „Авес“ мъждука с неистовите усилия на няколко души, които напук на всичко отказват да се примирят и продължават да се борят.
”Десант” ще продължи да информира за проблемите и на други спортове в града, които са пред закриване.
В следващия брой четете „Как загива леката атлетика в Бургас”
