Диагоналните „нелогични” улички, отклоняващи се от дн. „Александровска” към пристанището на картичка отпреди 1930 г.
29 Май 2009, Петък
Периметърът между църквата „Св. Богородица”, ул. „Славянска” и тенис-корта до „Приморец“ е очертал съвременния град
В миналия брой очертахме историческата картина на Бургас през далечните ХV и ХVІ векове. В самия край на ХVІ в. между маларичните блата се съживява Бургас. Документ от 1604 г. показва връзката му с морето – наречен е „искеле-и Пиргос” („пристанището Бургас”). Бургас ще открием и в дефтер (регистър) на Румелия между края на ХVІ и средата на ХVІІ в., където са описани комуникациите с мензили (пътни станции).
В тази поредица от статии се стремим да поставим възлови моменти от бъдещата пълна История на Бургас. Днес ще се спрем на не по-малко мистичен период.
Вече можем да възпроизведем няколко детайла от появата на съвременния Бургас
Автор: Митко Иванов
Името на пристанището (в превод `кула`, `малка крепост`), и откъслечни съобщения за неговото съществуване през ХІІІ-ХV век дават основание да говорим за съживяване, а не за възникване. В почти всички официални документи до 1878 г. е използвано гръцкото име на града „Пиргос” (констатацията е на Цв. Райчевска), следователно това старо наименование е било заварено от нашественика. Съобразно османската практика такива имена се запазвали;
• Развитието на селището е било свързано с морето – почти всички съобщения от ХVII век споменават Бургас като пристанище и най-често се отнасят за зърноизнос;
• Първата скеля и складове според Антон Страшимиров (който пребивавал тук в края на ХІХ век) били западно от основата на вълнолома, при днешното пристанище-изток. Натам се насочват някои малки, „нелогични” съвременни улички, оцелели от старото градоустройство – „Успенска”, „Гео Милев”, „Граф Игнатиев” и др. Улицата, която е предшествала днешната „Фердинандова”, се вливала в селището под сегашната сграда на НАП, минавала покрай х-л България и църквата „Св. Богородица”, а друга малка уличка стигала до тенис-плаца при пристанището. Там е била и най-старата джамия Калъч Али. Към това място отвежда и дн. „Славянска” („Узун калдъръм”), която била естественото продължение на айтоския път към Бургаското пристанище. Този периметър – между църквата „Св. Богородица”, ул. „Славянска” и тенис-плаца до „Приморец“ можем да приемем за начало в развитието на съвременния град;
• Ако съдим по запазените най-ранни надгробия (1738-1753 г.) и по разположението на махалите, ранното население се състояло от християни (гърци и българи?) и мюсюлмани. Близостта на старите джамии до църквата „Св. Богородица” подсказва, че най-напред е била построена църквата (според исляма и шериата е недопустимо да се построи църква близо до джамия).
• Първото българо-славянско име (Злати) е споменато относно 1750 г. Ние обаче не знаем дали са били гърци или българи бургазлиите Калудица (починала през 1738 г.), Йосаф (Йосиф) и Йоанис (Йоан/Иван), починали през 1753 г.;
• Остава открит въпросът точно кога тук се заселват арменците. Със сигурност те са ранно население, защото през ХVІІІ в. вече имат установени колонии в Бургас и Айтос;
Бургас през ХVІІ век
Османският историограф Хаджи Калфа (1609-1657) казва, че Бургас е пристанище на един ден път по море от Цариград. Прави впечатление, че Бургас е споменат редом с много по-големи селища, което сочи неговото значение още между ХVІ и ХVІІ век. Хаджи Калфа не е посетил много от описаните места, в т. ч. и Бургас. Следователно описанието му черпи информация от стари регистри, като най-смелото предположение бе за средата на ХVI в.
Можем да гадаем как е оцелял Бургас между 1611-1651 г. – период на кошмарни грабежи на казаците с техните бързи „чайки”. Турската флота безуспешно се опитва да ги преследва. Според едни свидетели нападенията са предимно над мюсюлмани чак до Айтос и Странджа, но фактите говорят, че страдат и християни. Нападнати или разорени са практически всички манастири и по-богати селища около Бургас. Какъв страшен бич са били ежегодните казашки нападения разбираме и от пътешественика Евлия Челеби, който дори през 1656 г. продължава да говори за тях. Той само споменава Бургас. Очевидно много по-интересен за Челеби е остров „Св. Анастасия” – по това време богат манастир с голям празник. Отсреща Ченгене скеле е също оживено място и пристанище.
Че съществува бургаска арменска колония доказва и посещението на видния арменски епископ Мардирос Кримеци в далечната 1675 г. Благодарение на него разполагаме с първото описание на Бургас. Според Кримеци, селището имало лозя с апетитно грозде и било с много лоша вода за пиене. Обиден от негостоприемство, Мардирос ругае в рими и жителите, и сградите. От стихотворението се подразбира, че не става дума за малко рибарско селище от колиби, както се твърди в популярно предание за възникването на Бургас.
ХVII век е белязан и от други драматични събития, свързани с християнското население. В Бургас през 1687/88 г. са регистрирани само 11 християнски домакинства. След средата на този век рязко намаляват християните в околиите Анхиало, Варна, Карнобат и конкретно в селищата Анхиало, Карнобат, Ахтопол, с. Атанасово (дн. к-с „Изгрев” в Бургас). Почти всички специалисти сочат като причина ислямизация на християните в района.
Археологическите находки
Доскоро се смяташе, че не се откриват археологически материали от този период в центъра на Бургас. Днес можем да обобщим доста на брой, макар и не толкова атрактивни находки от ХVІ-ХVІІІ в. – от района на църквата „Св. Богородица”, ул. „Лермонтов”, „Фотинов” и др. Преобладава проста битова керамика, голямо количество керамични фрагменти, включително и от по-луксозни съдове. Некрополи (гробища) и отново керамика са откривани до Славейковото пазарче, при тенис-плаца до пристанището, в двора на училище „Св. Св. Кирил и Методий”. Да припомним и някои по-ранни археологически находки около центъра на Бургас, вече цитирани от проф. д-р Иван Карайотов: немалко монети, римски некропол до католическата църква с погребани предимно жени (открит е от проф. М. Лазаров през 1965 г.), статуетка на войн и граничен стълб от римския период.
Не са ли твърде малко няколко керамични съда и двадесетина надгробия за град, чието съвременно развитие датира още от края на ХVІ век? Не, не са малко. Десетки арменски надгробия от ХVІІІ в. са били разпродадени за материал. Османските надгробия също са били разпилявани и изнасяни, което е било нормално след Освобождението. От друга страна, хилядите обикновени покойници са били погребвани с прост камък или дървен кръст и едва ли някой би ги съхранил.
През следващите десетилетия на ХVІІІ век Бургас се разраства и през 1786 г. вече наброява 1100-1200 къщи (очевидно строени набързо с нетрайни материали), превръщайки се в главен град и търговско средище от Обзор до Ахтопол.
Феноменът обаче остава – и до днес се откриват бедни археологически находки, а сградите отпреди 1878 г. продължават да се унищожават. Масирано, огромно строителство от началото на ХХ век насам буквално изтрива от града следите на едновремешните епохи. Това допринася за битуване на неверни предания, според които Бургас преди Освобождението уж бил незначително селище.
