Избирахме между „Шат на патката главата” и „Питат ли ме, дей зората”

Автор: Стойко Стоянов

- Но чрез блуса и рока ние и западното общество и преди, и сега се спасяваме от различни неща.
- Като гледам от какво са се спасявали на Запад, си викам - да им имам проблемите. Наистина едно е да си хипи, метъл, пънкар, рокаджия, битник примерно в Сан Франциско през 1968 г. Да си пушиш марихуана в „Голдън гейт парк” и да ходиш на Уудсток. Съвсем друго е да си пънкар, хипар, рокаджия от другата страна – от тъмната страна на стената. Но въпреки всичко, аз успях да се спася, вярвам, че е така.
Тази година правя 50. Духовно, физически и по всякакъв друг начин се чувствам по-добре отколкото в осми клас. Постигнал съм това, за което скачах по митингите. Имам право на свободно мнение. Имам свободен пазар за моята музика. Бачкам по 13-я си албум. Имам готино семейство, готини приятели и сцена. Прекрача ли две крачки извън моя дом, виждам мутри, кандидат мутри, едни бездуховни тинейджъри.
Но огромният проблем е, че това, от което аз успях да се спася в духовен план, повечето хора от нашата държава не съумяха да постигнат. Изборът на обществото в началото на прехода беше между „Шат на патката главата” и „Питат ли ме дей зората”. Аз избрах „Питат ли ме дей зората”, защото се интересувам от история, литература, от музика, изкуство. Кой ги караше останалите в тази държава насила да тръгнат след „Шат на патката главата”? Вярно, че медиите ги облъчваха със всякакви пасквили, но никой не те насилва да ги купуваш или гледаш. Хората станаха жертва на това пошло мислене, но сами скочиха в капана. Повтарям - имахме избор.
- Дай пример за двата избора?
- Ето го примера - децата, които загинаха в дискотека „Индиго”, бог да ги прости. Жена ми, понеже е по-остроумна от мен, разтвори вестник и установи, че в деня на трагедията в НДК е имало две детски представления на частни театри, концерти и други стойностни събития. Но децата са отишли в „Индиго”, без да ги карат насила и да им рекламират, че ще пеят Колумбиеца и Мъглата. Те са се запътили натам, защото просто настроението им е било такова. А настроението се ръководи от интонационната среда, от медиите и т.н.
- Ти си непоправим бунтар, кога за последен път обърна гръб на държавата?
- От Тодорживково време, откакто съм се родил, съм се усетил емигрант в тази страна. Където и да отида, все съм си емигрант. Така съм се усещал и в САЩ. В България се чувствам повече емигрант, защото повече ме боли за Седемте рилски езера, за Витоша и за Балкана, за Родопите, за нашите деца. Тая държава съм я отсвирил, защото съм разбрал, че държавата не ме представлява мене. Но под държавата разбирам институциите, а не Татковината и Моята страна, моята България.
Преди няколко години бях решил да обърна наистина гръб на държавата. Има едно изчадие в така наречената посттекезесарска музика – мазна субкултура, което беше решило да се кандидатира за депутат. Този е менте педераст, менте циганин, менте певец, изобщо пълно менте, не искам да споменавам името му от погнуса. Когато той обяви амбициите си към парламента, аз реших, че ако го изберат ще си сменя паспорта. Даже се интересувах от полско гражданство. Но напоследък се усещам вече малко над нещата.
Наскоро се събрахме с приятели в една кръчма и се стигна до спор. За пръв път не влязох в дебата. Омръзна ми 20 години да нося кръста на промените.
- Напоследък все по-натрапчиво се афишира една пошла реставрация на комунистическото минало. Има ли място в този свят за носталгия по времето на Живков?
- Обяснението на ставащото е много просто. Бодигардът на бай Тошо е кмет на София. Преводачката му е посланик в САЩ. Внучката му е виден столичен дизайнер и депутат от групата на управляващите. Внукът му е „звезда” в някакво предаване. Децата на обкръжението му ръководят страната... Като им е толкова мил Живков, да ходят и да си изкопат. Да го извадят, да го реставрират. Вадиш един глинен съд от земята, реставрираш го и той ти служи за ваза.
Въпросът обаче е може ли да се реставрира Тодор Живков и за какво ще ни служи той днес? Ако за 20 години хората не са разбрали, че сладоледът не може да стане пак 5 ст., е техен проблем. Освен това животът не се измерва само в цената на салама, бе мама му стара. Има и други ценности.
- БСП се борят за нов мандат, масирано атакуват с рекламни клипове и цветно обясняват какво са постигнали за 4 години. Каква е оценката ти за управлението им?
- Комунистите и техните сателити са най-големите крадци. Ако хората не са го разбрали това, ако не усещат разликата, ако не виждат дупките по пътищата, трудно е да им помогнеш. Историческа реалност е да видиш при кой управник са се строили магистрали и при кой - казина и хотели.
- Вярно ли е, че си направил нова група, над какво работиш сега?
- Новата ми група се казва „Кръпка блус бенд” и е с участието на Камен Кацата. Работя по няколко нови парчета. През май заминавам на блус фестивал в Германия, ще свирим и по техни клубове. Тази година навършвам 50 и искам да издам един албум, който ще се казва „Автопортрет”. Художниците рисуват себе си. Аз пък реших да изпея един албум - автопортрет. В него ще има 10-12 парчета. Стилът е хипарски, подуенски блус. Ще събера и един сборен с английски парчета.
Освен това всяка сряда правя телевизионно предаване по порязаната телевизия СКАТ. На живо ми гостуват групи, които свирят. То е напълно различно и опозиция на всички лъскави щуротии, които се случват на малкия екран. Казва се „Карай да върви, това е блус”. Гостите ми свирят така, както могат, няма публика, защото е ясно, че във всяко друго телевизионно шоу това са платени клакьори. Ние искаме публиката пред екраните.
Предаването няма режисьор и сценарист, няма скъпи мебели. Просто си лафим с музикантите. Аз само казвам: „Здравейте, аз не съм водещ, отварям само вратата на студиото и ви черпя по една бира”. Накрая като завършвам предаването се изписва: водещ: Васко Кръпката. Гардероб: „Джорджо Кръпчани”, „Кръпка до кръпка майнольо”, „Аз и брат ми” ООД, „Кръпчан диор” и т. н.. Ей такива неща си измислям.
- Защо избра тази телевизия, не те ли притесняват обществените нагласи, нарочена е за националистическа?
-  Гарантирам, че СКАТ е единствената родна телевизия, в която можеш да чуеш  класическа музика, стари градски песни, българска народна музика, през нощта пускат фестивалите „Цвете за Гошо” и „ Бургас блус”, имат специализирано предаване за автентична циганска музика. По СКАТ не можеш да чуеш гей-поп музика, чалга. Трябва да уточня, че предложих идеята си и на други телевизии, но те отказаха.
Единствено СКАТ прояви интерес към моето предаване. Влязох в тази телевизия с уговорката, че не съм националист, като повечето от съветски тип, а съм интернационалист и точно рокът ме е направил такъв. СКАТ не трябва да се отъждествява с партия „Атака”. Тази телевизия наистина е бунтарска – в нея има няколко антикомунистически предавания и прокомунистически също. Но СКАТ е единствената телевизия, по която можеш да чуеш при завършване на предаване :”Довиждане драги зрители, и бог да ви пази от комунистите!”.

В категории: Интервю