Употребата на дрога у нас набира страшна скорост. Но национална политика по отношение на проблема липсва.
Световната здравна организация отбелязва 26 юни като Международен ден за борба с наркоманиите. Статистиката е крайно тревожна – с всеки ден все повече нараства броят на младежите, които стават жертва на наркотиците. Ежегодно 100 българи умират от свръхдоза. Средната възраст на наркозависимите e 23 г.
Бургас е първият град в България, който е подписал споразумението за асоцииране към ECAD – «Европейски градове срещу наркотиците», чиято централа е в Стокхолм. Тук се намира и балканският офис на организацията. Негов директор е д-р Ивайло Димитров. От 2000 г. той ръководи и превантивно-информационния център по наркотичните вещества. Мениджър е на програмата "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" на Министерството на здравеопазването. Началник на отдел „Здравеопазване и социални дейности” в община Бургас.
Автор: Интервю на Диана Славчева
- Д-р Димитров, какво реално е направено до момента по програмите на ECAD? - Първо разширихме мрежата – в началото в България участваха три града, а сега вече са 13, като имаме постъпили още 3 заявления за членство в организацията. От балканския регион, от 14 града, в момента са включени 44, което означава, че мрежата ни много бързо започва да се разраства. Освен това ние финансирахме едно много голямо проучване за нивото на интереси към употребата на наркотични вещества в София, Букурещ, Бургас и Сараево. Това беше част от един огромен европейски проект на организацията ECAD – „Младите в Европа”, който се оказа изключитело интересен за България, защото всъщност показа къде е нашето място като проблем с наркотиците.
- И къде сме ние? - Оказа се, че ние сме малко след първенците – англичаните. В Англия проблемът с наркотиците е ужасяващ. И сме много далеч от първенците по неупотреба на наркотични вещества като шведите и скандинавците изобщо.
- На какво отдавате тези резултати? - Политиката ни на национално ниво е страшно неадекватна по отношение на наркотиците. Това съм го казвал на всички международни форуми и ставам неудобен на колегите, но истината е тази – ние нямаме национална политика. През миналата година предложих да бъде създадена национална агенция за наркотиците, по подобие на румънската, но срещнах много яростен отпор от политиците. Те казаха: „Какво значи това – вие ще следите нашите хора ли?”. Става така, че нашите деца нямат реална помощ от обществото на държавно ниво. На местно ниво ние правим максимално всичко да защитим нашите граждани, а не срещаме абсолютно никаква подкрепа от държавата.
- Може ли да се каже, че Бургас е един от градовете с най-сериозен проблем в областта на употребата на наркотици? - Бургас и Варна са входните врати на ЕС и за съжаление голяма част от наркотиците, чийто нелегален трафик минава оттук, вече остават и в нашите градове. Това е печалната истина. Все пак самото проучване, за което разказах, показа една тенденция на намаляване на употребата на твърдите наркотици като хероин и екстази, но същевременно други дроги набраха голяма скорост и станаха вече почти масово употребявани като марихуаната и амфетамините, а сред по-богатата част на обществото – кокаин. Говоря за нарастване в пъти. Когато работя с млади хора, повечето ми казват: „Аз нямам приятел, който да не пуши трева”. Т.е. това вече започва да става норма за нещо напълно естествено.
- А вие, като автор на метод за преодоляване на зависимостта от наркотиците, на колко души сте помогнали? - В последните десет години 348 човека са минали моя курс на лечение, като една част от тях са чужденци. Терапията е постигнала изключително голям успех, с петгодишна проследяемост – нещо, което се прави задължително. Аз поддържам много тесни контакти с моите пациенти. Ако по принцип за световната практика успеваемостта е между 1 и 8 %, максимум 10, то при моята терапия е между 68 и 73 %, което е един превъзходен резултат. Но колкото и да е успешна тази терапия, трябва да кажа, че имам и пациенти, които вече не са между живите. Това е нещо, което винаги адски много тежи. Всеки един наркозависим, който идва да се лекува, е уникален. Преди всичко това са хора с тежки хероинови зависимости и проблеми с алкохола. Големият проблем е в това, че всеки си мисли, че е много различен от останалите, а всъщност има едно сходно развитие и естествено, много близък начин на повлияване. Терапията ми се състои в това, че аз всъщност не се занимавам толкова много с проблема с наркотиците, каквото по принцип правят традиционно колегите, а предлагам алтернативите. Не „Живот, свободен от наркотици”, а „Живот, който е смислен и в който няма място за наркотици”. Аз винаги казвам: „Да станеш един успешен човек”. И битката е за това. Това е много по-голяма задача, отколкото просто да спреш наркотиците. И когато човек намери смисъла на живота си, когато отново почне да търси алтернативата, любовта, работата, повишаване на квалификацията и всичко останало, малко по малко нещата си идват на място. Аз използвам изключително много хомеопатичната терапия. Този метод вече го регистрирах в ЕС.
- По ваши наблюдения, на какво се дължи целият този бум на интерес към марихуаната? - Смятам, че това е бунтът на младото поколение, както по наше време бунтарите пушиха цигари. По този начин ние се различавахме от нашите родители. Днес пък младите решават, че чрез марихуаната и амфетамините ще изразят своята индивидуалност. Естествено, това е едно много глупаво решение, защото тука говорим вече за едно изключително силно наркотично въздействие с непредвидими резултати. - Може ли да се каже, че така наречените „леки дроги” са невинни и безопасни? - Няма леки дроги! Самото понятие „леки дроги” за мен е ужасяващо. Според изследванията на Робърт Гюркенсон от Института за мозъка в Швеция, марихуаната съчетава най-вредните ефекти на алкохола и всички останали наркотични вещества и има по-опасни ефекти дори от някои от тях. На първо място това е демотивационния синдром, в който всъщност започва да намалява желанието за развитие и успех на човека, което е много драматично и то се вижда в рамките на следващите няколко месеца от първоначалната употреба и води до абсолютно затъпяване, в най-буквалния смисъл на думата. Липсата на мотивация означава никакъв интерес към нищо. За съжаление нашият географски район предлага много добри условия за отглеждане на канабис. А и да не забравяме, че до 1985 г., преди Тодор Живков да подпише конвенцията на ООН за наркотиците, нашите баби и дядовци си отглеждаха конопени растения за производство на въжета и чували. Лошото е, че внуците обаче ползват това растение не за такива полезни неща, а за друго.
- Има ли в Бургас достатъчно места, където може да се потърси помощ, когато възникне проблем с използването на наркотични вещества? - Да. На територията на Младежкия културен център се намира превантивно-информационен център на Община Бургас. Всяка седмица в него се правят обучения на младежки лидери. Имаме различни инициативи, не само по отношение на наркотичните вещества, но и към официалните дроги като проблема с алкохола и цигарите при младите хора, както и към един нов проблем от проследните години, какъвто е проблемът със зависимостта към Интернет. Миналата година направихме и един общински център за консултиране. Той се помещава в сграда, която Община Бургас предложи на сдружение „Доза обич”, което от години работи с наркоманите на терен. Това е първият реализиран подобен център в България. В него семействата и хората, които имат проблем с наркотиците, могат да получат изключително компетентна специализирана помощ от социални работници, психолози и психиатри.
