Червеното було пази от уроки. Двете носии са от етнографската група загърци
15 Май 2009, Петък
Даването на дар е показване на уважение към другите. Колкото повече и по-красиви са даровете, толкова повече се издига булката пред семейството на младоженеца. С тези думи етнологът Пламена Кирова откри през седмицата експозицията „ Даровете от булката при българи, гърци, турци и арменци в Бургаско“.
Изложбата все още може да бъде видяна в бургаския Етнографски музей, а посетителите - да научат за обичаите по време на българските сватби и за ролята на майката на момичето, за свекървата, за кумовете, деверите и зълвите.
На централно място в залата са изложени мъжка и женска сватбени носии от етнографската група загърци, населявала земите в Бургаски район. Уникалното в тях е самата избаротка на сукманите, разказва Пламена Кирова и показва задната част на ръчно тъканата дреха. За разлика от атлазените белки, характерни за загорските носии, тези на загърките са били обшити с пулчета и изпъстрени с апликации.
Облеклото на булката е автентично и е на приблизително 150 години. Ръчна е и изработката на контохчето с гайтани и кожички. Лицето на младоженката е покрито с червено було. Цветът, символизиращ кръвта на Христос, има предпазваща функция, крие момата от зли очи, когато я извеждат от дома на бащата.
„Малко съм мома ходила...“ запява зълвата и бъдещата невеста започва да раздава даровете на сватовете. Най-хубавите са за свекъра и свекървата, за кума и кумата. Експонатите са изложени вдясно от младоженската двойка. До тях пък могат да бъдат видяни извезани от булката красиви престилки, които са предназначени за останалите, не толкова важни гости на сватбата.
Мъжката носия е изработена от тепана вълна, а качеството на материята надминава и най-скъпите модерни платове. След повече от сто години празничните потури с везани крачоли и орнаменти около джобовете, елекът и салтамарката изглеждат като нови.
