Кадърът е от славната 1996г., когато порасналият „Нефчо“ би „Левски“ с 5 на 0
15 Май 2009, Петък
Готвят сливането на някогашния славен тим с третодивизионния „Поморие“ Славният някога „Нефтохмик”, сега „Нафтекс”, се превърна във вторазреден отбор с неясно бъдеще.
Автор: Кристиан Колев
От първостепен фактор и социален феномен в края на 90-е години на миналия век, в наше време тимът не просто идостава, а бавно умира.Последните индикации, че предстои сливане с третодивизонния „Поморие“ потвърждават неизбежното погребение на„нафтата”. В момента отборът е на второ място в Източната „Б” група с реални възможности за бараж и влизане в българският футболен елит. Ще кажете защо тогава правим мрачни прогнози. Защото не е сигурно, че собствениците на тима имат желание за това. За да разберем как се стигна до тук е необходима кратка ретроспекция.
В средата на 90-те „Нефтохимик” е на върха на славата си - воден от Христо Порточанов - ексцентричен, нахален и комбинативен, но след това, с идването на новия бос Митко Събев, низвергнат поради обвинения във финансови машинации. „Нафтата“ мачка наред в първенството. Стига да сребърни медали през 1997 година и участва в евротурнирите. Колкото и да изглежда странно именно от пролетта на тази година започва началото на края. Защото с идването на правителството на Иван Костов логично е сменено и ръковоството на държавната рафинерия „Нефтохим”. А към този момент Порточанов е близък с финансовите и политически кръгове около БСП, които изведнъж се оказват подсъдими за източването на държавния резерв от горива, за да се спасим от зърнената криза.
Със смяната на шефовете в комбината, спира и кранчето на субсидиите за футболния клуб.Порточанов използва около три години след това натрупаните резерви от приходите след продажба на играчи и едноименната фирма за търговия с горива.Тези пари обаче се изчерпват и в началото на 2000 година клубът се оказва с празна каса. Допълнително положението се утежнява от конфликта с руския”Лукойл” относно стадион ”Нефтохимик”.Новите стопани на рафинерията от руска страна стават приятели на кмета Йоан Костадинов, който по това време вече е окончателно скаран с Порточанов по политически причини. По-паметливите припомнят, че кметът го намрази, защото веднага след местния вот през 1999г. Порто поиска поста председател на ОбС. Той вече имаше и осем общински съветници, с които успешно извиваше ръцете на Костадинов. Той му го върна като насъска нефтените шефове срещу най-близкия си доскорошен приятел. От руската компания си поискаха стадиона като твърдяха, че влизал в приватизационния пакет с комбивата. Порто издържа на натиска и изчака появата на „спасителя“ Митко Събев, който в началото на 2001 г. стана спонсор на клуба чрез своята компания „Петрол” АД. Почти веднага след това купи и 34 процента от акциите на клуба. Фалитът беше избегнат и настъпи финансова стабилизация.Бюджетът стана 4 милиона лева и нарастваше с всяка година.През декември 2001 г. „Нафтекс България Холдинг” откупи от Порточанов още 62 процента срещу 6 милиона лева, но в джоба на Порто влязоха едва 4,5 млн.лв. Отборът беше прекръстен на „Нафтекс”, Порточанов продължи да управлява в качеството му на изпълнителен директор. Но титлата бързо му беше отнета. Събев първо обяви, че е присвоил незаконно над 1 милион лева, Порто отвърна със закана, че ще го съди. Не закъсняха и делата. По-късно към тази битка се присъединиха и данъчните. Съдиха го и за укрити налози от над 1,2 млн.лв. чрез прехвърляне на акции от свое име на името на сина му Божин. Порточанов беше изритан през февруари 2004 година, а мястото му зае семплият юрист Пламен Киряков. През цялото това време „Нафтекс” бавно, но сигурно пропадаше в таблицата на класирането. Постепенно отборът се превърна в средняшки тим. Публиката, която изпълваше стадиона в комплекс”Лазур” се стопи. През това време на книга всичко изглеждаше супер, Събев развеждаше журналистите из мекия тревен килим и твърдеше, че прави футбол на европийско ниво, но игра на практика нямаше. А парите бяха осигурени, базата също. Ситуацията показваше, че кадрите решават всичко и че без Порточанов мач не може да има, Събев обаче не можеше да го проумее. През 2006 година „Нафтекс” изпадна в Б група.
Защо имаме съмнения относно добрите намерения?
Първо – някак странно съвпадна изпадането на отбора в Б група и създаването на новият клуб „Черноморец Бургас”, който е съвместно акционерно дружество между община Бургас и „Петрол Холдинг”. По същото време „Нафтекс” имаше петият по големина бюджет в България и съставът му в никакъв случай не беше за втория ешелон. Във футболните среди упорито се зашушука, че изпадането е планирано и внушено от кмета Йоан Костадинов, известен като яростен запалянко на „Черноморец”.В замяна той вече беше предложил на боса на „Петрол Холдинг” Митко Събев да създаде новия клуб и разбира се даде карт бланш за най- важното – проектът „Черноморец Арена“ заедно със 140-е декара от едноименния стадион. Тази сделка беше аткувана многократно от бившият концесионер на стадиона Ивайло Дражев и все още съдебната битка не е приключила.
Старнно съвпадение е и фактът, че през следващата 2007 година, малко преди местните избори новият отбор „Черноморец Бургас” влезе в А група. А Костадинов вече беше създал традицията малко преди местни избори да повдига футболния дух на бургазлии. Коментирам тези факти защото те съвпадат с успоредния упадък на „Нафтекс”.През 2007 година все пак отборът стигна до бараж за А група, но при доста съмнителни обстоятелства го загуби от съвсем скромния отбор на „Видима-Раковски”. Тогава старши треньорът на „шейховете” Георги Василев с горчивина призна,че „някой не е искал отбора да влезе в елита”. Спускането надолу продължи, финансирането беше ограничено, заложи се само на млади играчи от школата. През м.г. отборът стигна до осма позиция.
Интересен е фактът със собствеността на клуба. В момента над 95% от акциите се притежават от фирма „Фиона Комерс”. Реално тя е свързана с дейносттта на „Петрол Холдинг” и се занимава с търговия на горива и автомобилни масла, а неин изпълнителен директор съвсем доскоро беше същият юрист Пламен Киряков. Сега той е прокурист на „Черноморец”, а на негово място в „Нафтекс” дойде доскорошният спортен директор на „Черноморец” Тодор Хънков. Той е и в управата на „Фиона Комерс”. С тези врътки трудно може да се заблуди запалянкото кой реално дърпа конците и управлява двата конкурентни отбора. Лошото е, че Събев е насочил усилията и парите си към „Черноморец” и проектите му за развитие са свързани с този клуб. В последните години „Нафтекс” се издържа по два източника – чрез печалбите от „Фиона Комерс” и чрез наема, който получава от „Черноморец”.
Да! ”Черноморец” плаща наем в размер на 60 хиляди лева на месец, за да ползва съоръженията на стадион „Лазур”. Стадион „Лазур“ пък е апортиран в капитала на ПФК”Нафтекс”АД. От цялата умишлено създадена(защото е недопустимо здрав мозък да върши подобни глупости – б.р.) каша страда единствено футболният отбор „Нафтекс“, който изгуби своята идентичност. Отдавна има забавяне на заплати за служителите и за футболистите.Митко Събев явно не желае да издържа два клуба и търси начин да се отърве от единия. Обяснимо е, че много по-важно за него е да върви напред „Черноморец” и да изпълни суперпроекта „Черноморец Арена”. Той задоволи своите лични и политическите амбиции на Костадинов, но допринесе за унищожаването на най-успелия бургаски клуб.
Последните информации сочат ,че Митко Събев иска да лицензира стадиона в Поморие и да обедини едноименния клуб с „Нафтекс”. Ако плановете му станат реалност, това ще бъде физическият и юридически край на един отбор донесъл най-много за футболна слава на Бургас, но жертван в интерес на бизнеса.
