Журналистиката с чатал на врата не е журналистика, това мога само да ви кажа, защото почти цялата е купена, спонсорирана или дирижирана от властта
Това е едно от последните интервюта с великият писател и патриот Николай Хайтов, публикувано в списание "Гора" през 1999г., малко след местните избори в България, т.е. почти едно десетилетие по-късно. Когато Хайтов разговаря с журналиста на сп."Гора" вече е наясно, че скоро ще си отиде от този свят. Публикуваме го днес като потвърждение и едновременно като контрапункт на случващото се в държавата. Надяваме се нашите читатели сами да направят своите изводи за настоящето ни. Както и затова дали в медиите има цензура.
- Г-н Хайтов, бяха ли по-различни тези общински избори от предишните и как ще коментирате резултатите?
- Най-интересното при тези избори, на което никой не обърна внимание е, че среднородопските българи-мохамедани в бившия Смолянски окръг не дадоха нито една община на кмет от протурското Движение за права и свободи /ДПС/. Това означава, че след усилените опити през последните десет години за турцизирането и арабизирането им, те не бяха претопени. Без шум и препирни българите-мохамедани дадоха един мълчалив, но категоричен отпор на кампанията за тяхното отцепване от българския им корен. Това за мене е най-знаменателният и радостен извод от току-що завършилите общински избори. И първият знак, че у нас започват да се появяват признаци за сцепление на национална почва.
- А защо това беше премълчано от социолозите и коментаторите?
- Защото повечето от тях са политически неграмотни и без чувство за национална принадлежност, а е възможно и да не им изнасят получените от вота резултати.
- Смятате ли, че вотът в Кърджали е етнически?
- Какво значи етнически вот. Преведено на български, това означава народностен вот - чисто недомислие, да не казвам глупост. Хората в Кърджали не са гласували поротно, а поединично, защо търсите под вола теле ?
- Очаквате ли сепаратистки действия от страна на ДПС?
- На кърджалийския електорат поне в момента не му е до сепаратизъм, на всичко отгоре този вид действия у нас се дирижира от по-отвисоко и по-отдалече.
- Според вас има ли цензура в българския печат ?
- У нас и децата вече знаят, че цензурата върху печата е далече по-стегната и страшна отколкото при т.нар. тоталитаризъм. Разликата е само във формата. Сега никой никому не е забранил да пише книги, но печатането им на практика е невъзможно, защото е губещо. Особено за сериозната книжнина. Този вид цензура е практически неотразима - тя запуши гърлата на почти всички поети, писатели, публицисти и журналисти. При вестниците кройката е друга: с две-три изключения всички са пряко зависими от властовата върхушка, както и националната телевизия, така се получава един поток от строго подбрана еднопосочна информация. Малкото независими и по правило малотиражни вестници не могат ефективно и резултатно да бъдат изкупувани. Националната телевизия е под пълен държавен контрол, която се превърна в една истинска адска машина за дезинфекция.
- Надявам се не мислите, че цялата журналистика у нас е манипулирана ?
- Журналистиката с чатал на врата не е журналистика, това мога само да ви кажа, защото почти цялата е купена, спонсорирана или дирижирана от властта.
- Не смятате ли, че създаващото се у нас гражданско общество би могло да се противопостави, да отслаби държавната или по-точно партизанската намеса в направляването на информационния поток?
- Тъй нареченото гражданско общество е една от най-подлите измами у нас. Ако чуете, че някой е успял да го пипне и види, нека да ми се обади.
- А стотиците фондации у нас не са ли клетки на гражданското общество ?
- Три четвърти от фондациите са бандитски формирования, надявам се в това поне да не се съмнявате.
- А останалата четвърт ?
- Там са разузнаванията, сектите и остават само няколко добронамарени фондации, за които може да се предполага, че се занимават със своите идеални цели. Но те пък нямат почти влияние върху текущите събития, още по-малко върху народностната ни съдба. Да ми посочите една фондация, която да е помогнала на някого да си намери правото? Или да се защити от поголовния рекет в живота на обикновените хора ?
- Г-н Хайтов, върна ли се страхът у хората днес и ако отговорът е да - защо и за какво ?
- Много са страховете на българина, но най-смазващият е страхът за хляба при голямата и увелиаваща се безработица. След това идват страховете за здравето. От десет години говорихме за здравната реформа, без да се придвижим напред нито на милиметър, а побързахме да срутим старата система на здравеопазване? И защо?
- И защо според вас ?
- Да ме прости Господ, но не мога да гарантирам, че това не е един от способите да се облекчи без друго изнемогващият пенсионен фонд. Нравственото израждане, на което сме свидетели, е така напреднало, че никаква гадост не би ме изненадала. Народът ни се намира всъщност в една безшумна гражданска война, която пролича най-вече по време на изборите и тази тиха, несекваща война е всъщност голямото бедствие за българина. Тя сблъсква хората, разединява ги, смразява ги и изсмуква последните им защитни сили за взаимодействие.
- Не забелязвате ли в последните избори някакво окопитване ?
- Всички го забелязваха. Изпадналият и ошашавен българин започва лека по лека да се досеща какво става около него и с него. Целият въпрос сега е дали окопитването ще предотврати заличаването ни като държава и претопяването ни като народ.
- Тъй и тъй говорим за икономика, не бихти ли казали какво разбирате под думата реформа, безспорно най-употребяваната дума през десетилетието?
- Под тази дума аз разбирам безредното разграбване на страната ни, наричано още приватизация и което се върши под носа на цялата ни общественост, без никой да може да гъкне.
- А какво бихте казали по нашумелия въпрос за закриването на АЕЦ Козлодуй?
- Без да съм Ванга или друг пророк, мога да ви кажа: единственият начин на министър-председателя Костов да остане със знак плюс в историята на България е да не харизва АЕЦ на Европейския съюз. Това е неговият Рубикон. Редкият му шанс да се докосне до званието държавник. Пропусне ли го, втори няма да има. Знаете на какво най-вече се крепеше досега относително високата оценка на Костов в съзнанието на незасегнатите от партизанската зараза българи? Крепеше се главно на отказа му да увеличи броя на косовските бежанци в България, което се опитваше да му наложи Талбот. Тогава той отскочи с две глави над заобикалящата го парламентарна сбирщина. С АЕЦ случаят, разбира се, е по-драматичен, но ако добре го отиграе, макар и с глава в торбата, той ще остане в политическото битие на българина и през следващото десетилетие. Това е големият му шанс да се прояви като спасител на последното скъпо непродадено нещо, което има за България непреходна, икономическа и стратегическа стойност. Като махнем АЕЦ, остават ни двеста хиляди орала с 250 000 селяни. С това ли ще влизаме в Европейския съюз ?
- Но те няма да ни приемат, ако откажем ликвидирането на атомната централа.
- А кой може да гарантира, че ликвидирането на атомната ни централа не е прелюдия към ликвидирането ни като държава-прастарата мечта на някои от нашите съседи, а и на протежиращите ги велики сили, които ни размотават напоследък както си искат. Що се отнася до приемането ни в ЕС, дори панталоните си да смъкнем до петите, това няма да стане по-рано от 2010 г., ако въобще някога стане, т.е. задоволим ли най-сетне европейските стандарти. Знае ли някой какви още стандарти ще измислят? Колкото и цивилизована да е съвременна атлантизирана Европа, тя си е един хищник. Да не говоря за световните заемодавци, които ни зашиха джобовете.
- Интересно кое ви дава основание да говорите с такава увереност по въпроси, които не спадат към обичайната ви литературна сфера?
- Аз имам колосален жизнен опит и на това отгоре една проклета интуиция, която никога не ме е лъгала. Стреляно птиче съм. Осемдесет години са ме дупчили сачмите на живота. На решето са ме направили. Това е създало у мене необходимите защитни рефлекси.
- Искал ли е някой някога мнението ви на държавно равнище, все едно по какъв въпрос?
- Толкова прозорливи хора у нас не забелязвам - нито е имало, нито ще ги има.
- Пишете ли нещо ново в момента ?
- В момента подготвям за печат и допълвам книгата ми "През сито и решето", която представлява равносметка на живота ми.
