Джон Лоутън: България е много специална за мен

Автор: Интервю на Лъчезар Лисицов

63-годишният бивш вокалист на легендарната група Юрая Хийп ни сподели впечатленията си от шоуто в Бургас, както и други неща от живота си, като наркотиците, религията и футбола...

- Как сте, г-н Лоутън? Липсва ли Ви Англия?
- Мм, добър въпрос. От четири седмици съм в България за филмовата поредица на „СКАТ“ „Джон Лоутън представя...“. Би било добре да се прибера вече у дома, защото наистина е досадно постоянно да си на път и през ден да вадиш и прибираш дрехите в куфара. Но днес (10 август – б.а.) със съпругата ми отиваме в нашия дом, (казва „дом“ на български) в Каварна за 2-3 дни. Така че приемаме нещата по-леко. Би било добре да се прибера в Англия, но времето, което прекарвам тук в България, е много специално за мен. Особено когато виждам места, на които никога не съм бил - като в планините Родопи и Странджа.
- Вчера имахте концерт в Бургас. Удовлетворен ли сте от шоуто?
- Много съм доволен. Имахме само 4 дни за реклама на концерта, тъй като поканата за него дойде внезапно от община Бургас. Все пак доста хора чуха за събитието и дойдоха. Мисля, че си прекараха чудесно. Да свиря в Бургас за мен е много специално, особено в Летния театър.
- За толкова малко време – само 4 дни, нямахте ли проблем с подготовката на концерта?
- Не, не. БТР и аз сме свирили толкова много пъти заедно. Обадих се на Наско и той каза: Даа, няма проблем.
- Публиката наистина си прекара добре. Но кои са нещата, необходими за едно добро шоу? Къде е магията?
- Магията, според мен, е в две неща. Първото са песните, които свириш, особено такива, които хората знаят – „July morning”, “Free me”, “Easy livin'”. Това са песни, за които много хора ми казват: Аз израснах с тези парчета. Второто условие за добро шоу е да включиш публиката в концерта. Не просто да си изпееш песента, да благодариш, после следващата песен... и чао. Трябва да имаш контакт. Публиката трябва да се чувства като част от шоуто. Те не са просто публиката и ти. Ние сме заедно. И ние правим магията заедно. Затова и карам публиката да пее колкото е възможно повече.
- Как поддържате гласа си на това фантастично ниво толкова много години?
- “Джак Даниълс“ и цигари (смее се). Ами всъщност не тренирам и не правя нищо специално. Мисля, че това е дарба. Все пак  гласът ми се промени много през годините. Има определени тонове, които не мога да достигна вече. Преди 30-40 години ми беше много по-лесно. Днес гласът ми е малко по-нисък от преди, но не го тренирам. Единствено когато съм в дома си в Англия и не съм имал концерт 2-3 месеца, отивам в моята градина, за да си потананикам малко, но това е всичко.
- Пушите ли?
- Да.
- Колко цигари на ден?
- Когато работя – филмирам, правя записи или имам концерт, адреналинът удря и тогава пуша повече. Между другото аз все още се нервирам преди концерт. И това е добре, защото иначе  ще започна да се тревожа.
- Много певци казват това – ако не са нервни преди концерт, значи нещо не е наред.
- Освен, че пуша много цигари, пия и много вода. Имало е случаи, когато съм удрял и по 3-4 чаши „Джак Даниълс“ преди концерт, но повече не.
- Употребявал ли сте наркотици?
- Да, но преди много, много години. И не тежки като хероин или кокаин. Просто „джойнт“. Но отдавна съм спрял, защото това не е хубаво. През юни с Б.Т.Р. имахме концерт против дрогата. Когато се дрогираш, ти е много хубаво, хилиш се. Но това не е реалност. Мисля, че много музиканти осъзнават това и не повтарят тази грешка.
- Има анекдот, че рок-музикант срещу дрогата е като пчела срещу меда.
- Идва момент, когато музиката става дрога. Наркотиците спират и музиката става наркотикът. Музиката, която правиш пред публика, като на концерта миналата вечер. Реакцията на публиката - това е най-доброто „high”, което можеш да получиш, аз така мисля.
- Вярвате ли в Бога?
- Честният отговор на това би бил „не“. Но има две неща, за които никога не трябва да говорите – едното е „политика“, а другото е „религия“. Защото ние можем да седим тук и ... а  вие вярвате ли в Господ?
- Да.
- Ние можем да седим тук много часове, аз да ви говоря защо не вярвам в Бога, а Вие да ми обяснявате защо вярвате. Единствената причина да не съм вярващ е, че има толкова много лоши неща, които се случват на много невинни хора, на невинни деца. Това ме кара да мисля, че няма никой, който да следи защо едно малко дете е било изнасилено или убито. Когато бях  момче, пях в църковен хор. Но моята идея се промени през годините. Не съм вярващ, но никога не бих спрял хората да имат вяра. Ако примерно ти ми кажеш, че вярваш в Бога, аз не бих ти казал: Защо вярваш, няма Бог.  Аз не бих сторил това. Ти си имаш твоите вярвания, аз – моите. Макар че влязох в много църкви тук в България и си мислех, че може би и да има някой там горе. Има много хора, които не вярват в Бог, но това не ги прави лоши хора. Мисля си, че религиите са голям проблем за света, особено сега. Всеки си пази своята вяра – мюсюлманите си пазят мюсюлманската вяра, евреите си пазят еврейската вяра. Без религия войните и проблемите по света биха били по-малко. Религиите са голям проблем.
- Вие бяхте много мил с онези деца, които искаха автографи, докато пяхте на сцената. Защо бяхте толкова търпелив с тях?
- Защото децата помнят, помнят много неща. И те дойдоха на концерта вчера с техните родители, с техните майки и бащи и вероятно родителите са им казали: Иди да ти даде автограф. ОК, за мен не е проблем. Има много хора, които идват на концерт и казват: Може ли един автограф или може ли да си направим снимка? Ако мога да направя някого щастлив чрез с автографа си, няма проблем.
- Имам впечатления, че сте доста приятелски настроен с обикновените хора. Но не е ли нужно да бъдеш по-дистанциран, за да бъдеш звезда?
- Аз в никакъв случай не съм звезда. Хората, които идват на концерти и които ме срещат на улицата и искат да ми стиснат ръката, това са едни и същи хора. Това са хората, които ме подкрепят. Следващия път когато бъда в Бургас на концерт, ще се надявам същите тези хора да дойдат отново. А иначе има звезди и звезди. Ако си Майкъл Джексън, Елтън Джон или Стинг, не можеш да отидеш в супермаркета и да си пазаруваш или просто да се разхождаш по улицата. Тогава трябва да бъдеш дистанциран. Аз обаче нямам такъв проблем. И докато бутам количката в супермаркета, ако някой дойде и ми каже: Може ли един автограф? Отговарям - Защо не?
- Разпознават ли Ви хората в Англия?
- Не. Със съпругата ми живеем много тихо в едно лондонско предградие. Хората, които са мои съседи, знаят с какво се занимавам. Но това е всичко.
- Тъжен ли сте, че Вашият любим отбор Нюкасъл Юнайтед отпадна от Висшата лига?
- Да, защото Нюкасъл има много фенове, за тях ми е тъжно. Всеки футболен мач в Нюкасъл е пред пълен стадион – пред близо 60 хиляди зрители. Няма значение дали отборът върви добре или зле – те винаги го подкрепят. Много е тъжно за такъв голям клуб да отпадне. Но може и да е за добро, защото така клубът ще се очисти от лошите неща, както когато имаш букет, изхвърляш лошите цветенца от него и оставяш хубавите.
- Мислите ли, че Алън Шиърър трябва да остане треньор на отбора?
- Това е добър въпрос. Много хора от Нюкясъл искат Шиърър да остане на поста си. Аз обаче не съм сигурен, че той е подходящ за работата.
- Да, защото той се провали.
- Не, той не се провали. Не можеш да оставиш човек да ръководи футболен отбор с осем мача до края на сезона и да кажеш: ОК, ние трябва да спечелим тези осем мача. А и не опира само до треньора. Играчите са тези, които печелят или губят мача. Треньорът може да каже – ти прави това, ти прави онова и ако играчите не го правят, обикновено губят срещата. Но аз не съм сигурен, че Алън Шиърър е готов за поста. Нужен е някой като... Гуус Хидинк примерно. Може би след 3-4 години, като понатрупа опит, Алън Шиърър вече ще е подходящ за треньор на отбор като Нюкасъл
- Кой е най-великият играч в историята на английския футбол?
- Има много. Може би Джордж Бест или Боби Чарлтън.

В категории: Интервю