А имаме ли си ние българска такава? Май нямаме! Което означава, че Симеон Дянков ще заложи белите ни пари за черни дни в чужбина. А сега си спомнете откъде дойде той…
Автор: Огнян Стефанов
Вчера премиерът Бойко Борисов обяви, че фискалният резерв на държавата няма да се пипа и остава в БНБ. Вероятно изявлението му беше резултат от разгорялата се в последните дни дискусия около идеята на финансовия министър Симеон Дянков част от фискалния резерв да бъде изваден от БНБ и даден на търговските банки. Борисов все пак оцени като добра идеята на Дянков, но не конкретизира, защо я спира.Истинската причина четете долу
Този човек е просто неудържим, непредвидим и май твърде рядко е в час. Почна като финансов министър в правителството Му, след това се преквалифицира в министър на здравословния начин на живот, а сега се опитва да се превърне в национален генератор на идеи. Идеи, които може би имат някаква допирна точка с някоя икономическа теория, но за съжаление често се оказват твърде далеч от действителността. А разликата между теорията и практиката понякога е направо фатална.
Новата идея на финансовия министър Симеон Дянков е да се вложи част от фискалния резерв на държавата в търговска банка, за да се реализира печалба от лихва в размер поне на 6 на сто. Първо, защо изобщо е нужно това, второ - каква част от резерва, трето, повече или по-малко от 6 на сто ще е очакваната лихва и, четвърто – и много важно – коя търговска банка и как ще бъде избрана за целта? Но нека я караме поред.
Както е ясно, заиграване с фискалия резерв на държавата е имало по времето на правителството на царя. Направено тихомълком, с неизвестна цел и неизвестни резултати. Ако не е имало загуба от тази процедура, то все пак печалбата не ще да е била голяма, защото следващото правителство не я повтори. Единственият ясен факт е, че играта с финансовия резерв бе замислена и осъществена главно от двама души, за които има вероятни индикации, че не са играли само за България – Симеон Сакскобурготски и Милен Велчев. Единният бивш цар и дългогодишен изгнаник, другият – висш чиновник във фалиралата и повлякла световната икономическа криза банка “Лемън брадърс”.
Сега друг бивш чиновник в глобална финансова институция – Световната банка, предлага да започнем същата игра. Само дето не казва с каква част от фискалния резерв, защото и 5 на сто и 99 на сто също са част от цялото. Дянков предполага, че държавата ще спечели поне 6 на сто от лихвата. Погледнато чисто езиково, това “поне” означава, че цифрата 6 на сто е минимално очакваната.
Тъй като въпросът за печалбата е основен, нека хвърлим бегъл поглед към нивото на лихвите по влоговете у нас и в чужбина. Нашите банки предлагат между 6,50 и 9,75 на сто доход за 3-месечен депозит. В Евросъюза приходът от такива пари в банка варира от 0,96% в Белгия до 4,06% в Кипър. От това става ясно, че Дянков явно се гласи да влага парите у нас – в чужбина печалбата очевидно би била по-ниска.
Лихвата на всяка банка обаче е баланс между риска и гаранциите. По-големи гаранции – по-малък риск. Малката, но съществена подробност обаче е тази, че при по-големите гаранции лихвата пада. Тоест, ако правителството в лицето на Дянков направи – простичко казано – влог с част от финансовия резерв в търговска банка в България и иска от нея пълни гаранции (а това трябва да бъде така), то лихвата няма да бъде нито 6 на сто, нито дори 4 на сто, а по-малко. Тогава каква е целта на занятието?
Другият съществен момент е изборът на банката. Идеята на Дянков е с изричната добавка, че този избор ще бъде прозрачен. Политическата практика в последните 20 години у нас обаче категорично сочи, че колкото повече едно нещо ни се набива в главите, толкова по-голям е шансът след време то силно да се размирише. Така че, ако това с фискалния резерв въобще ще се прави, то банката вече е избрана. А нищо чудно и идеята да е нейна. Защото коя банка не би се зарадвала на свежи пари в условията на криза, при това в такова количество?
Изниква още един въпрос. Имаме ли си ние сега чисто българска търговска банка? Май нямаме! Което означава, че Дянков – ни повече, ни по-малко – се гласи да заложи белите ни пари за черни дни в чужбина. А сега си спомнете откъде дойде той…
Накрая нека поговорим малко за белите пари за черни дни. Какво правите вие с тях, когато сте в криза? Използвате ги, за да оцелеете. Не ги влагате в банка, за да печелите от тях, защото в това време ще ви спрат тока, водата, а може и от глад да пукнете.
В какво се изразява кризата в българската икономика? В намаленото с около 30 на сто производство и свързаната с това увеличена безработица и наченки на социална криза. При експортно ориентирана икономика, каквато е нашата, производството намалява само в един случай – когато няма износ. Защо тогава правителството не дотира с част от фискалния резерв родното производство, за да има то по-конкуренти цени навън? Което ще доведе до по-голям оборот и повече пари от данъци, включително и от работниците, които няма да бъдат съкратени?
Отговорът е прост. Защото вече по всичко личи, че не ни управлява избраното от нас правителство, а банките. И е добре да запомните това.
