Анализ върху WC

Автор: Диана Славчева

На 19 ноември светът отбелязва един от най-оригиналните празници – Международния ден на... тоалетните. Няма шега, решението за неговото честване е взето през ноември 2001 г. и от тогава се провеждат различни мероприятия, които насочват вниманието на обществеността към отходните места за обществено ползване. В Сингапур напр. им се присъжда рейтингова категория. Вече се намират дори петзвездни WC заведения. Целта на кенефчийската организация е по целия свят тоалетните да станат по-приятни, светли и чисти. Все още 42 % от населението на планетата няма възможност да извършва ежедневните си потребности в специално пригодени за това места. Преди три години британската благотворителна организация Water Aid изнесе международен „позорен списък” на страните, които трябва да подобрят дереджето на тоалетните си, в който попаднаха държави като Румъния, Русия, Турция, Мексико, Бразилия, Египет и Мароко, в които повече от 10 милиона човека са лишени от достъпа до нормални, отговарящи на санитарните норми клозети.

Един добре запазен образец на селски дворен клозет

Какво е положението в нашата татковина? В курортен Бургас най-плачевно е състоянието покрай плажната ивица. Още по-драматично е в центъра на морския град, където има една единствена обществена тоалетна, ситуирана до оградата на училище „Кирил и Методий”.
Идващите тук на курорт трябва да бъдат предупреждавани още във влака, щом слязат на Бургаската гара, че дефилирането нагоре по улиците на града не им гарантира, че ще намерят къде да изпразнят мехура си, ако се увлекат в разходката.
Жилищните комплекси пък са на сто процента дискриминирани по отношение на обществените тоалетни. Ще рече човек, че там хората се навъртат само около блоковете, в които живеят и не мърдат по-надалече от 100 метра от апартаментите си, за да могат в случай, че ги напъне нуждата да изприпкат до писоарите си. В „Меден рудник”, който е с размера на един средно голям български град, няма нито едно обществено отходно място.
Чудом се чудя как я вършат тази работа безчетните строителни работници в този комплекс.

... и някои от последните модели модерни мобилни тоалетни

Да отваряме ли дума за клозетното битие в родните ни села, където все още ползват септични ями за естествените си нужди и не й се вижда краят на тази практика. Общинарите казват, няма пари за канализация. Евросъюзът поставял условия първо да се изградят пречиствателни станции, пък тогава щели да си развържат кесията да финансират канализирането и то на по-големите села. Същият този Евросъюз обаче не се посвени да задели близо милион и половина евро за създаването на Музей на тоалетната, който се появи преди една година в Лондон. Да го бяха направили в някое наше село – хем експонатите щяха да им излязат без пари, хем щяха да бъдат разположени в естествената си среда.

В центъра на Бургас при нужда може да се посети единственото обществено отходно място, в комплексите обаче нямат този късмет

Въпросът с тоалетните всъщност въобще не е за подценяване. След 40-та си година всяка трета жена не може да се сдържа, като с възрастта положението се влошава. Мъжете също имат подобни проблеми – някъде около 45-годишнината си, мнозина от тях постепенно развиват проблеми с простатата, а сдържането на желанието да посетиш мигом тоалетната, щом усетиш зор, води до възпалителни процеси. Циститът също е една доста разпространена болест на днешно време. И ако не искаме да станем инвалиди или нарушители на обществения ред, както и да не изобразяват родината ни като колаж от клекала, Денят на тоалетната ни дава една чудесна възможност  да напомним на общината, че населението й има право на свое тоалетно място под слънцето. Празниците са хубав повод за това. И носят облекчение...

Резилът ни в Брюксел беше пълен, след като чехът Давид Черни изобрази страната ни като макет от множество клекала, но за съжаление това е нещото, което се е запечатало в детското му съзнание от почивките на семейството му в България




В категории: Парадокси