Съседи на нож

Автор: Лъчезар Лисицов

Добрите съседи в днешно време станаха лукс и част от цената при закупуване на ново жилище. Ето какво се случва в две къщи с общ двор в центъра на Айтос, където едното семейство е решило да си направи минизоопарк: Данаил и Росалина Дряновски  си отглеждат  гълъби, кокошки, декоративни патици, както и едно куче порода хъски. Съседите им Йовчеви са вдигнали ръце от тях и след като не могли да се разберат по комшийски започнали да пускат жалби в Община Айтос, откъдето обаче не получават кой знае каква помощ.


Съседските разправии между Росалина Дряновска и Снежана и Георги Йовчеви са се превърнали в ежедневие



През лятото е ужас, жалва се Снежана Йовчева. Миризмата става непоносима, във въздуха се носят прах и перушина от вилнеещите в тясното дворно място кокошки, петли и гълъби. Най-неприятен обаче е воят на кучето хъски, завързано с къс синджир в къщичка с площ метър на метър. Известно е, че това е северна порода, свикнала да живее на студено и нуждаеща се от много пространство за движение. При това обича да си играе и се нуждае от почти постоянно внимание и човешко присъствие.

Птиците в кокошарника са единствената компания за клетото хъски, в резултат на което то почти не спира да вие.


Точно в обратните на желаното условия е оставено да живее кучето на семейство Дряновски. И затова то вие като вълк от ранна доба – още в 4 часа с първото изкукуригване на петлите, разхождащи се на няколко метра от него. Оттам нататък сънят се превръща в мираж за ужасените съседи, чиято спалня е  на  4-5 метра от самотното и нещастно  псе.
„Малкият ми син лежеше болен, с 38 градуса, а това куче не спря да вие цял ден“, жалва се Снежана Йовчева. Една нощ големият син, който е на 20 години, пощуря и искаше да изтрепе съседите, едвам го укротих. Може ли да въобще да не се съобразяват, чуди се тя.

След нашето посещение клетката на кучето беше зачулена, в резултат на което то засили още повече тъжния си лай


Две жалби лично от Йовчеви и една подписка от другите къщи наоколо са внесени в Община Айтос, за да се вземат мерки срещу виещото куче.
Нищо не можем да направим по закон, оправдава се Нина Петкова, шефката на Дирекция „Общинска собственост и икономическо развитие“ към общината. Не сме чули кучето да вие, каквото е оплакването. На Дряновски сме им пуснали предписание да ограничат лая му, но глоба няма как да има наложим, без да ги хванем в нарушение, обяснява Петкова. Иначе сме им написали наказателен акт за отглеждане на повече птици, отколкото е разрешено,  сега те обжалват в съда, добавя тя.
„Излиза, че аз трябва да се примиря, да си продам къщата и да се махна оттука. Не мога да се съглася, че нищо не може да се направи, има и други недоволни, които са пуснали и подписка срещу този шум. В каква държава живеем, ако не може да се осигурят елементарни условия за спокойствие на хората“, жалва ни се на изпращане Георги Йовчев, след което се прибира в къщата си в очакване на поредната безсънна нощ, изпълнена с жалния вой на съседкото хъски.

На Нина Петкова от Община Айтос не й се удава да чуе жалния вой на псето

П.П.: Няколко дни след нашето посещение в Айтос получихме обаждане от семейство Йовчеви. Оплакаха ни се, че ситуацията съвсем се е влошила. Съседите им зачулили клетката на кучето с одеала, за да не може то да бъде снимано. В резултат на това хъскито съвсем пощуряло и вече денонощно оглася квартала със своя тъжен лай и виене. Йовчеви подали жалба и в Полицията, но до момента мерки не са взети.


В категории: Парадокси