За някои народи Новата година започва с изплуването на един червей, други посрещат празника, убивайки черен бик

Автор: Диана Славчева

Нова година е празник, който човечеството отбелязва от най-древни времена.

Днес почти по целия свят посрещането на празника е унифицирано по американски маниер със събиране на хиляди маса народ на градските площади пред естрада с жива музика и масово хипнотично отброяване на  последните секунди на отминаващата година, финализирано с неистови илюминации и фойерверки (Еле, покрай ковид пандемията, този мурафет поотпадна от празничната програма в много населени места).

Честването на Нова Година обаче не винаги е ставало в нощта между 31 декември и 1 януари. В миналото някои от календарите са се правили според движението на Луната, други пък – според Слънцето, а трети – според движението хем на Луната, хем на Слънцето, и в крайна сметка се е получило така, че в различните страни на света, особено в по-стари времена, Нова година не се празнувала по едно и също време, нито пък по един и същи начин. За някои народи тя настъпвала през март, за други през септември, за трети – през януари.

Други народи пък определяли нейното начало по съвсем невинни природни събития, като жителите на островите Самоа например, за които Новата година започва, когато един вид морски червей, който те използват за ядене, масово изплува на морската повърхност. А за ескимосите начало на следващата година поставя падането на първия сняг.

За първи път този празник е отбелязан от вавилонците преди повече от 4000 години. Новата година за тях настъпвала в първия месец от вавилонския лунен календар, който съвпадал с март-април от нашия слънчев календар. Тогава започвал сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията.

Египет въвежда термина лидер

Религиозният календар на Древния Египет започвал в деня на Новата година – денят, в който изгряването на Сириус съвпадало със залязването на слънцето. Това ставало обикновено на двадесетия ден след първия разлив на Нил през есента. Египтяните отбелязвали това събитие като се събирали в храма на богинята Мут в Карнак, за да изпълнят ритуала, известен като „Празник на опиянението”.

Въпреки че иначе те не одобрявали пиянството, тази вечер се събирали именно с цел да се напият. Наливайки се с несметни количества от специално приготвената за ритуала бира, оцветена в червено – символ на спасението, те целели да умилостивят свирепата богиня. Трябвало да се пие, докато Мут не се яви на всеки един от празнуващите. Единствен трезвен оставал специално избран египтянин, който бил наричан... лидер.

Римляните съвсем оплескали работата с календара и празнуването на Новата година. Първоначално и те я отбелязвали в края на март, но календарът им постоянно бил променян от различните императори и скоро напълно се прекъснала връзката с фазите на слънцето. За да сложи ред в този хаос, римският сенат обявил през 153 г. първи януари за начало на новата година.

След още няколко промени, през 46 г. легендарният Юлий Цезар въвел нареченият на него Юлиански календар, в който се запазило лидерското място на 1-ви януари. Самият месец бил кръстен на двуликия бог Янус – с  едната си глава той гледал към отминаващата година, а с другата – очаквал новата. Нея римляните наричали Календи.

От Древния Рим до наши дни е достигнал и обичаят на този празник да се подаряват подаръци – в древността господарите подарявали на робите си нещо дребно и им разрешавали да споделят с тях празничната трапеза.

Интересни обичаи са се запазили и от празнуването на келтската Нова година. Още от времето на друидите за келтите Новата година започвала на 1 ноември, когато празнували края на горещото време и началото на студения и тъмен период.

Тъй като келтите вярвали в зараждането на живота от смъртта, в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември те прославяли езическия бог Самхаин, почитан от тях като „Повелителят на смъртта”. В навечерието на новогодишните тържества, друидите изработвали фенери от издълбана тиква, диня или ряпа, с които осветявали пътя, за да може злите духове да си отидат.

И тъй като се считало, че ако Самхаин остане доволен от техните жертвоприношения, ще разреши на мъртвите да посетят домовете си в този ден, те се преобличали в костюми на вещици и духове, символизиращи общуването със задгробния свят и нечистите сили. Този зловещ маскарад се е запазил непроменен до наши дни и макар днес да няма нищо общо с посрещането на Новата година, се отбелязва по цял свят със шотландското си име „Хелоуин”.

По времето на Великата френска революция във Франция Нова година се е празнувала на 22 септември – деня на обявяване на Републиката. В селата в Южна Франция съществувал обичаят жената, която първа налее вода от извора в новата година, да остави край него парче питка от празничната трапеза. Тази, която отиде след нея, го взимала и оставяла своя пай – така до вечерта французойките се черпели една друга.

В Етиопия Новата година се отбелязва с празника Енкутаташ - „Ден на поднасяне на скъпоценности“, който се чества на 11 септември, ако годината не е високосна - тогава това става на 12 септември.

Традицията повелява да се разпалят огньове от евкалипт или елха. Най-големият огън, висок около 6 метра, се приготвя на централния площад в столицата Адис Абеба и той се запалва с факел лично от краля под аплодисментите на събралата се тълпа. 

И в наши дни жителите на много страни посрещат Новата година не по григорианския календар.
Датата на китайската Нова година например всеки път варира в промеждутъка между 21 януари и 20 февруари. И въпреки че страната приема григорианското летоброене още през 1012 г., и до днес отбелязват този празник, ръководейки се от лунния календар.

В Китай в новогодишната нощ по улици и площади се запалват безброй фенери в различна форма, украсени с ярки рисунки и засукани орнаменти.



За да не пускат в дома си злите духове, китайците залепват вратите и прозорците на дома си с хартия и ги плашат със звънчета и други вдигащи шум предмети. За настъпването на Новата година съобщава звънът на старинната 63-тонна камбана от кулата в Пекин.

В Индия съществуват цели 8 дати, на които се отбелязва Нова година.

Арабите още празнуват на 21 март

В бивша Персия (днешен Иран) Нова година се посреща на 21 март – деня на пролетното равноденствие. Няколко дни преди празника жителите на тази страна засаждат пшеничени или ечемичени зърна в някакъв малък съд. Към Нова година те покълват и това символизира началото на пролетта и новата година.

В Афганистан също празнуват на 21 март, когато започват селскостопанските работи. Тогава старейшината на селото прокарва първата бразда в нивите.

В Свазиленд Нова година, която местните наричат Инчвала, се отбелязва през декември или януари като празник на новата реколта. Основната церемония се провежда в кралската резиденция в Лобамба и се състои основно от танци, като главният ритуален танц се изпълнява от самия крал. След това се убива черен бик, което символизира победата над черните сили на злото (в домовете на по-бедните поданиците жертва на ритуала стават черна коза или черен петел).



Прието е също да се яде тиква – най-ранният плод от новата реколта. Кралят първи трябва да опита тиквата и да хвърли остатъците й в заобикалящата го тълпа. Целият народ на кралството с нетърпение очаква този момент, когато най-накрая отпада забраната да се употребяват продукти от новата реколта и може да се наяде до насита.

Да си припомним и един позабравен нашенски обичай – точно в нула часа да се отваря вратата на къщата, за да си отиде старата година и да влезе новата (То в последните години и ние, българите, се научихме да посрещаме Нова година по площадите и вече забравихме тази традиция).

Пъстрият калейдоскоп от новогодишни чествания може да продължи до безкрайност. Празничните обичаи в различните страни са кой от кой по-самобитни, по-забавни и по-интересни. Но при всички народи Новата година символизира новото начало, победата на доброто над злото и надеждата за повече здраве, късмет и плодородие.


В категории: Традиции , Свят