Филантроп от САЩ спаси хана „Хаджи Николи”


Филантроп от САЩ спаси  хана „Хаджи Николи”
Д-р Васил Николиев (вляво) и Едмънд Бек се запознаха на 9 април 2006 г. Един час обикаляха хана, на другия ден сключиха сделката - снимки в. „Янтра ДНЕС” и Николай Недев
24 Март 2010, Сряда


Днес шедьовърът на Уста Кольо Фичето във Велико Търново можеше да е казино или дискотека



Автор: Здравка МАСЛЯНКОВА

„О, неразумни, юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?”,  наставлително ни попита преди няколко века Паисий Хилендарски. Въпросът му страшно виси и днес, особено във Велико Търново. Не заради друго, а защото старата българска столица запази една от емблемите си благодарение не на българин, а на американски милионер и филантроп.

Ще ви разкажем за съдбата на хана на Хаджи Николи - шедьовъра на Уста Колю Фичето, най-представителната сграда на Търново през 19 век.

80-годишният тексасец Едмънд Бек купи през април 2006 г. каменната сграда, построена през 1858 г. на Самоводската чаршия, по чиито калдъръми няма българин, който да не се е разходил поне веднъж в живота си. Докарахме я до там американци да ни спасяват културно-историческото наследство, защото ханът на Хаджи Николи е бил и остава национален паметник на културата.

Не само, че го купи, Едмънд Бек спази обещанието си, което даде на своеобразен референдум пред търновци, че ще го реставрира и ще го отвори за болярите и гостите им. Преди това той изпълни и друг обет пред наследниците на големия българин – да запази името му.

Днес възстановената по всички архитектурни канони и правила на Националния институт за паметниците на културата сграда посреща гости и носи името хан „Хаджи Николи”. Превърнат е в енотечен комплекс с картинна галерия. За празника на Велико Търново – 22 март, в хана ще бъдат изложени богатствата на Варненския исторически музей.
 
Разговорът в самолета за Чехия
 
Историята по покупката на българската старина от американеца е достойна за филмов сценарий. Едмънд Бек е бивш военен пилот, от години се занимава с петрол, голф игрища, недвижими имоти. Женен е за чехкиня и всяка година гостува в родината на жена си.

При едно от пътуванията до Чехия през лятото на 2005 г. Бек дочува разговор между младежи от съседните седалки в самолета. Включва се в разговора, а младежите се оказват български студенти в САЩ, тръгнали да се прибират в родината си.

Надълго и на широко му разказват за красотите и историческите забележителности на България. Семейство Бек решават да дойдат у нас и както се очаква първо отиват на Златни пясъци. Там в един от вътрешните турове в страната американецът и жена му се озовават във Велико Търново.

Обикаляйки по напечените камъни на Самоводската чаршия от дюкян на дюкян, Бек търси сянка. Озовава се пред заключените тежки метални решетки на хана на Хаджи Николи. Опитва се да поразгледа от вън и онемява. Сяда под чадърите на съседното кефене.

До неговата маса на чаша кафе са филологът Любомир Марков и приятелката му Силвия, зарязали литературата и отдали се на недвижими имоти, а днес вече бизнес партньори на тексасеца в хана. Бек разпитва Любо и Силвия за хана. Те му разказват историята на шедьовъра на Майстор Колю Фичето и бурния живот на отдадения на род и родина търговец Хаджи Николи, за който е построен.

Бек пита как може да влезе, за да го разгледа. Българите му разказват, че ханът е затворен от близо две десетилетия и никой не е влизал в него от тогава. Може и да се продава, подхвърлят Любо и Силвия.
Намерете продавачите, аз ще го купя, казал Бек, дал на Любо визитка и си тръгнал.

Сделката се подготвя от великотърновската им кантора за недвижими имоти точно два месеца. Издирени са собствениците, водят се преговори с тях.

Една банкнота обръща везните

Като типичен американец – потомък на народ с крехка история, Бек не се скъпи, за да си купи история. Любо и Силвия си спомнят, че на банкнотата от 2000 лв. преди деноминацията е отпечатан ханът на Хаджи Николи и портретът на Колю Фичето.

Те изпращат по факса на Бек банкнотата и след четири часа той им връща отговор: „Купувам. Колко струва?”. След няколко месеца на винарско изложение в южните щати той вижда картина, на която е нарисуван ханът на Хаджи Николи и потвърждава решението си.

Така се стига до паметния 9 април 2006 г., когато купувач и четиримата продавачи, наследници на Хаджи Николи, се виждат за първи път в двора на хана. На следващия ден изповядват сделката пред нотариус за близо 1 млн. лв. ­ смешно ниска за покупката на история и висока за полуразрушеното състояние, в което е тогава страноприемницата.

Тя е с разгърната застроена площ от 1060 кв. м.

Един час купувач и продавачи разглеждаха творението на самоукия майстор. „Преди да ни върнат хана, си купувахме билетчета, за да влезем и да го разгледаме“, разказаха на първата си среща с американеца баща и син доктор Николиеви.

„Мъча се да не го сънувам, за да не ме боли“, сподели ми тогава 83-годишният д-р Васил Николиев. „Този хан е гордостта на фамилията ни, която има 400-годишна история. Принудени сме да го дадем, за да се възстанови, каза ми преди 4 г. внукът на Хаджи Николи д-р Васил Николиев.

Тогава той разказа, че през 1994-95 г. при наследниците са идвали добре облечени бизнесмени. Те искаха да правят от хана казино, предлагаха добри пари. Не се съгласихме. Щяха да поругаят историята. През 2005 г. един израелец ни потърси, но сам се отказа. Не се появи сериозен български купувач“, нареждаше д-р Николиев, докато сърцето му се раздираше от болка пред репортерския ни екип.

Четири години след продажбата наследниците на Хаджи Николи отново се върнаха във Велико Търново в средата на януари т.г., за да видят какво се случи. Останаха доволни.

Американецът спази и друго свое обещание ­ възстанови надгробните плочи на Хаджи Николи и жена му в църквата “Св. св. Константин и Елена” във Велико Търново, която също е правена от Колю Фичето. Църквата, за която Хаджи Николи е дал много пари, за да бъде съградена, за съжаление се руши, казва с болка днес д-р Васил Николиев.

Внукът на Хаджи Николи от десетилетия е близък приятел с правнука на Колю Фичето.

Над 2 млн. лв. вложи американецът и българският му партньор в реставрацията на хана. Стигна се до там, че през лятото на м.г. Община В. Търново изненадващо разпространи до медиите прессъобщение, в което се казваше, че в хана се строи незаконно. Оказа се, че не е така.  

Когато преди два месеца в двора на прочутия паметник на културата попитах вече грохналия д-р Николиев кои  са радостта и болката му, той ми отговори: „Болката е, че нямах пари аз да възстановя хана. Радостта ми е, че все пак наследството на дядо ми се запази, иначе щеше да се разруши. Свободата не се отрази благоприятно на хората. Нравите са поругани.”

Какво купи щатския филантроп

 Уста Колю Фичето построява на богатия търновски търговец Хаджи Николи хан на Самоводския пазар. Мястото е малко и опряно на хълм и майсторът не е имал възможност да го разгърне по подобие на старите турски ханове на 2 етажа с голям двор в центъра. Развит в една линия, на 3 етажа, от горната улица се влиза направо на третия етаж. Пред стаите се извиват тесни галерии, опрени на тънки колони. Между колоните има барокови балкончета.

Колю Фичето въвежда колоните във външната украса, които до тогава са се поставяли само на входните помещения на някои църкви. Така от една сграда, предназначена за склад, майсторът създава художествено-архитектурна творба.

В каменните стаи Хаджи Николи 10 г. складира манифактурни стоки, внасяни от Западна Европа и от Близкия изток, и произведения на търновските майстори чохаджии, куюмджии и др. След Освобождението сградата е използвана като фабрика за преработка на тютюн. Отделни стаи са били работилници.

През 1970 г. в хана е подредена експозиция на музея на Възраждането.

Национализиран е през 1947 г. и върнат на собствениците през 1992 г. През април 2003 г. ханът бе отворен за посетители за първи път от 12 г. В него бе изнесен камерен симфоничен концерт и проведена дискусия за бъдещето му по инициатива на Общината и художници от сдружение „Инструмент”.

Какво завеща Хаджи Николи

Хаджи Николи произхожда от стара търновска фамилия. Роден е на 17 февруари 1826 г. в семейството на хаджи Димо Кожухаря - търговец на кожи.

Хаджи Николи е един от дарителите и бунтарите на Търново. В търговската си кантора  той пребива секретаря на Митрополията Мегавулис. Срещата започва с разговор за българските училища, религията и гръцкото духовенство. Разговорът прераства в разгорещени спорове и накрая завършва с побой.

В яростта си да защитава българщината, Хаджи Николи толкова се увлякъл, че нанесъл побой над гърка и отваряйки касата на фирмата, пълна със злато, се заканил, че ще даде всичкото си богатство, но в Търново гръцки владици няма да има! Останал верен на клетвата си и не пожалил своето имане.

Родолюбивият търговец е похарчил целия си наличен капитал от 500 000 златни лева в борбата за църковна независимост. Семейството и ненависта към гръцките духовници мотивират хаджи Николи да застане начело на борбата срещу търновския владика Неофит Византиос.

Богатството, извоюваният авторитет и дълбоко загнездения в душата патриотизъм, му дават нужния кураж и сила да започне тази явна и яростна битка в името на българската духовност и църковна независимост.

В края на 1853 г. хаджи Николи заминава за Цариград да защитава интересите на българите пред Гръцката патриаршия. През 1856 г. е избран в делегацията, упълномощена от Търновската епархия да отстоява исканията на българското население за отстраняване на гръцкия владика и назначаване на Неофит Бозвели за Търновски митрополит.

Това налага да се установи в Цариград, за да може да участва още по-активно в църковно-националната борба за независимост като пълномощник на търновци. Съвместно с Гаврил Кръстевич, Христо Тъпчилещов, Димитър Гецов, подпомаган от владиците Иларион и Авксинтий, Хаджи Николи води енергична борба срещу гръцкото духовенство.

През 1860 г. Хаджи Николи получава ново пълномощно от търновци. Използвал своето влияние пред турските управници, той се явява пред Високата порта, за да иска помощ в борбата срещу гръцките владици. Тази борба го издига като един от най-активните дейци за църковна независимост.

В борбата той изгубва почти цялото си състояние и имущество, но оставя името си чисто. През 1879 г. се завръща в България в тежко материално състояние и завършва земния си път в бедност на 3 септември 1892 г.

Текстове под снимките:
Снимка 1: Над 2 милиона лева са вложени в реставрацията и обзавеждането
Снимка 2: Четири години след като се раздели с хана, д-р Васил Николиев остана доволен, виждайки как е възстановено наследството на дядо му
Снимка 3: Д-р Николиев и приятелят му Васил Гоцев (вдясно) първи получиха по бутилка от специалното ханджийско вино, носещо запазената марка “Хан Хаджи Николи”. Върху етикет на бутилката д-р Николиев и Едмънд Бек собственоръчно са изписали името на хана
Снимка 4: Самодивската чаршия днес е възстановената фасада на хана /отдясно/


Снимка 1 Снимка 2 Снимка 3 Снимка 4

В категории: Новини , История , Възраждане , Българските родове , Археология

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки