Писани яйца, пиленца, зайци, агънца и върбови клонки са окрасявали забравените днес пасхални честитки В днешния век на електронната комуникация старите пощенски картички са абсолютно непознати на младата генерация. Съвременното общуване и размяна на честитки по повод на различните празници е тотално дигитализирано и се осъществява чрез есемеси и имейли. Добрата стара картичка е заровена под мухъла на историята и навява носталгични спомени само у по-старото поколение.
Автор: Диана Славчева
Неговите представители сигурно не могат да осъзнаят революционния забързан ход на времето в последните десетилетия. Все пак не са толкова далечни времената, когато изпращането и получаването на картички бе неизменен празничен ритуал.
Всъщност историята на пощенските картички се оказва твърде кратка. Те се появяват преди около 140 години. Приема се, че първите такива картички се е появили в Австро-Унгария през 1869 г. Смята се, че идеята те да се илюстрират се е родила по времето на френско-пруската война през 1870-1871 г. сред воюващите армии на Франция и Германия. Някои войници започнали да изпращат посланията си до своите близки, придружени с рисунки. Търговците на мига съзират хляб в цялата тази работа и на практика така се появява първата илюстрована картичка, пусната от френския книжар Леон Бенардо от Бретания, който е последван в това си начинание от германеца А. Шварц от Олденбург. Начинанието им се оказва твърде успешно и тази идея бързо се разпространява по останалия свят. Първите картички в САЩ се появяват през 1893 г., като те не са били предназначени за изпращане по пощата, а са се продавали като... сувенири. Въпреки това на Стария континент още през 1878 г. е приет регламент за размера на пощенските картички от Всемирния пощенски конгрес, който по това време се повежда в Париж. Стандартът изисква те да са с големина 9 × 14 см, а през 1925 г. им се отпуска и по-голяма формат от 10,5 × 14,8 см. Първоначално обратната им страна е предназначена за надписването на адреса, като не се е предвиждало място за друг текст, но от 1904 г. лявата им половина вече е отредена за кратко писъмце.
Какви са били старите великденски картички?
Преди всичко много трогателни и мили. Техните сюжети включват естествено задължителния атрибут за този празник – писаните яйца, но и изображения на великденски зайци – традиция, дошла от Запада, малки пухкави новоизлюпени пиленца, техните родители – петли и кокошки, други птици, млади агънца, върбови клонки, изображения на ангели и светци и дори любовни сцени, доколкото този празник се е приемал и като символ на любовта.
Първите великденски картички се издавали с благотворителни цели. Парите от техните продажби отивали в помощ на нуждаещите се. С всяка изминала година те станали все по-разнообразни и все по-пъстри. Яйцата вече не позирали самостоятелно, а били включвани в натюрморти на празничната трапеза, гушели се в детските ръце, в кошници или били обрамчвани в растителни орнаменти. Станало традиция великденските картички да се пазят в семейните архиви дълги години и именно благодарение нея до наши дни са достигнали много техни образци – истински шедьоври на тази вече отминала култура.
Един от центровете по изработване и разпространение на картички в по-късни времена става Париж. Те били рисувани от хора, които иначе не можели да се реализират като професионални художници, но пък жънели успехи в този второстепенен жанр. По това време да поздравиш близки и приятели с картичка за Великден било не само въпрос на мода, но и задължително
изискване на етикета.
Повечето поздравителни картички се печатали в Европа и най-вече в Германия, Белгия и Холандия. Често се взимал един и същи сюжет и се сменяло само поздравлението, което било изписвано на езика на страната, за която била предназначена картичката. Така любимият персонаж на немския детски фолклор – пасхалният заек, който носи на децата боядисани яйца, се наместил и във великденските картички, разпространявани и в другите европейски страни. Картичките разнесли и приветствието „Христос Возкресе” – „Воистина возкресе” на километри разстояние в края на ХІХ в. Освен че били изпращани по пощата, тези честитки се прибавяли към подаръците и се оставяли по време на различните визити.
В Русия поздравителните картички по повод Христовото Възкресение изчезват след 1917 г. и остават да съществуват в автентичния си вид единствено в средите на руската емиграция. В България не е имало производство на поздравителни картички и нашите книжари са ги поръчвали от чужбина, предимно от Германия. Върху тях се е нанасял надпис „Христос Воскресе“ с гумен печат на български или се поръчвали картички с празно място, където се е поставял допълнителен текст. Нашенци са правили ментета на чуждите картички и „побългарените картички” с допълнени надписи на български език масово се изкупували от руснаците, които ги пласирали като руска изработка. Естествено нашите символи върху тези картички се различавали от западните и е било изключителна рядкост на тях да се види великденски заек. Преобладавали яйцата, агнето, пиленцата и фолклорните елементи като посещението при кумовете от младите новобрачни семейства.
Великденската пощенска картичка – нека днес си спомним за нея?! Младите, които никога не са я получавали в пощенските си кутии, само може да съжаляват.
Текстове под снимките: Снимка 1: Българска картичка – менте от миналия век
Снимка 2: Върху немските картички гордо бил изписван лаконичното поздравление "Frohliche Ostern!" (Щастлива Пасха!)
Снимка 3: Старинна картичка от началото на ХІХ в. на издателство M.M.Vienne
Снимка 4: Великденският заек е основен персонаж в поздравителните картички за Великден
Снимка 5: Девойка с върбови клонки – руснаците знаят защо
Снимка 6: Чаровен французин позира с яйца за празнична честитка
Снимка 7: И светците присъстват в пасхалните сюжети
