Антоний Гълъбов: Доверието в политическата система силно ерозира

Автор: Лъчезар Лисицов

-Г-н Гълъбов, днес сме вторник, 10 часа сутринта. Дали след два дни, когато вестникът ни излезе от печат, ще са актуални поредните икономически мерки, предложени от правителството на Бойко Борисов?
-Проблемът е, че правителството няма визия за икономическата политика на страната. Диалогът с обществените партньори предхожда формирането на цялостна икономическа политика Няма програма, на базата на която да се обсъждат и конкретните мерки.

-Виждате ли общи черти в управлението на Бойко Борисов като кмет на София и като премиер на България? Бихме ли могли да очакваме същото – по-малко корупция, но и застой и липса на реформи? София май не стана по-добър град за живеене.
- ГЕРБ трябваше през по-голямата част от мандата си в София да управлява съвместно със своите политически партньори – СДС и ДСБ. Това не се случи в Софийския общински съвет. Сега и в НС се наблюдава нещо подобно. ГЕРБ продължават да смятат, че имат капацитет да се справят сами с управлението. В Синята коалиция има концентрация на компетентност, която е доказана и при управление в условията на криза. Тя трябва да се използва.

-От телевизия СКАТ наскоро излезе предложение като антикризисна мярка партиите да спрат да получават държавни субсидии. Редно ли е поне да бъдат намалени?
-Държавната субсидия по принцип е гаранция за две неща – първо, да има по-голям контрол върху финансирането на партиите, и от друга страна – да се намали натискът на частните капитали върху тяхното поведение. Ако спрат субсидиите, партиите ще се превърнат директно в политическо средство за удовлетворяване на корпоративни интереси. Затова и една държава като Франция, която преди 20 години имаше сериозни проблеми в това отношение, избра да увеличи субсидирането с публични средства. И успя да постигне известен баланс. Моето мнение е, че не бива да спира държавната субсидия за партиите. Важно е да отбележа много ясно, че в бюджета действително има недостиг на средства, но той в никакъв случай не се намира в колапс. Това не е финансова ситуация, в която трябва да се стига чак до такива крути мерки.

-Симптом за какво е конфликтът между Първанов и Борисов?  
-Никаква икономическа и политическа промяна не би могла да се случи, без това да се отрази на статуквото около Първанов. Сегашното състояние на развитие на обществото беше формирано до голяма степен около неговата фигура. Той твърде много разпростря правомощията си извън дадените му в конституцията. Истината е, че президентът на републиката не е отговорен за действията си – това е записано и в самата конституция. И искането за предсрочно прекратяване на мандата му, повдигането на обвинение, което всъщност означава импийчмънтът, е единствената форма, единствената мярка, с която може да бъде санкционирано поведението му. Това не е най-тежката мярка, а е просто единствената, разрешена от конституцията.

-Можем ли да очакваме скоро да си отиде финансовият министър Симеон Дянков?
-Не можем да очакваме подобно нещо, той е подкрепян не  само от ГЕРБ, но и от техните партньори. И от друга страна той продължава да фокусира в себе си съществена негативна енергия. Но най-важното е той да успява да балансира бюджетната и финансовата система. Провал в това отношение все още не се наблюдава. Така че предполагам, че отстраняването му не стои на дневен ред.

-Каква е логиката в поведението на партия „Атака“, която в момента действа като  безропотен клонинг на ГЕРБ?
-От гледна точка на избирателите на Атака това поведение на Сидеров вероятно им изглежда необяснимо. Но в по-широк мащаб то може би е част от опита на Атака да премине към десно-центристкия политически спектър. Само по себе си това не е реалистично. Аз не вярвам, че е възможно да се случи, и точно затова като че ли стои усещането за прикриване на истинските им намерения и за мимикрия. Това е най-вероятно и причината част от по-радикално настроените избиратели на Атака и  външните за Атака политически субекти да определят поведението на ръководството й като странно.

-Вие сте близък около Иван Костов и неговата партия. Според Вас не е ли редно той да се оттегли, така че безвъзвратно очерненият му образ да не тежи на автентичната десница?
-Аз не съм близък до никоя партия. Просто моите политически разбирания са в тази посока. Относно Костов - дори и негови крайни опоненти не отричат компетентността му на държавник. В това отношение не е толкова важно дали една фигура ще се оттегли по-назад или встрани. Ако пък един млад човек оглави ДСБ, всички ще твърдят, че той е марионетка на Костов и кукла на конци. Трябва да е ясно, че докато Костов е жив, той ще бъде фактор в политическото пространство. Така че въпросът не е личностен. Проблемът е по-широк от гледна точка на това, че десните и левите партии не лансират млади хора. Това е сериозният въпрос, защото навлизаме в период на силна ерозия на доверието в политическата система. Много от гражданите нямат доверие в своите политици, а оттам и в партиите и институциите.

- Борисов  често  плаши, че ще хвърли оставка. Говори се, че иска да става президент. Това според Вас реалистично ли е?
-Мисля, че това поведение цели по-скоро защита от атаки в медийното пространство. Не смятам, че Борисов има намерение да подава оставка, нито пък  да се кандидатира за президент. Внимателният поглед върху политическата му кариера показва, че той винаги се е стремял към позиции, които му дават достатъчно инструменти за директно управление. Президентът по българската конституция е фигура-кентавър. Той се избира пряко от народа, но има само представителна власт. Министър-председателят обаче има достатъчно лостове за управление. Затова и не виждам причина Борисов да напусне премиерския пост, за да стане президент.


В категории: Интервю