Обърнете им внимание!
Ако ги видите на живо, се заслушайте внимателно в тях! Най-сетне българска група, която не излиза със залепен на челото етикет „ние сме...”. Ако умирате от мерак да ги причислявате към някой стил, все пак, нека ви помогна – „арт-рок”. Но, не съвсем. Всъщност, май изобщо...
Освен невероятно добрите си собствени произведения, правят разплакващи кавъри на Лед Зепелин, Дийп Пърпъл, Металика, Ози Озбърн и...
За капак на всичко, се казват „ЙЕРИХОН”!
Автор: Веселин Максимов
Кои са? Момиче и четири момчета.
Мартина Балджиева завършва Бургаското музикално училище с цигулка. Солистката на Бургаския симфоничен оркестър, обаче, от малка е наясно, че нейната стихия е Рокът. И след гурбети в Скандинавско се връща в родината, за да го свири. И пее. Цигулка, вокали.
Михаил Русев също е роден в Бургас и макар, че е инженер-химик е свирил в която известна бургаска група се сетите. Казват, че точно неговите съмнения и постоянно търсене в музиката са събрали „йерихонските тръби” заедно. Барабани, вокали.
Стоян Бозов е роден в Шумен и свири на китара от малък. Бургас, където учил Математическата, направил „топлата” връзка със съмишленици. С които да свири всичко, що се нарича „рок музика”. И обича джаз. Китари и вокали
Борис Самаринов е софиянец. Как магистърът по икономика започнал страстно да се занимава с пеене е дълга история. Впечатляващ е и неговият стаж и в хорове, църковни, класически, поп и рок формации. Докато преди година не срещнал останалите от „ЙЕРИХОН”. Бас и вокали.
Кристиан „Крис” Куюмджиев е най-малкият от бандата, роден през 1991 година. От първи клас свири на пиано и пее в училищния хор. Сега завършва Математическата гимназия в София и смята да следва Софтуерен инженеринг. Клавишни, хамонд орган и вокали.
Какво правят? „ЙЕРИХОН” засега са извадили само един албум. Първият, с име „Нов ден”, в който има седем парчета, някои от които и с версии на английски език. Уникални бисери, от които лъха на световни стандарти в хард, хеви, арт, прогресив, мелъди рок, джаз и...каквото още се сетите.
На всички техни участия не остава око, сухо от радост и гърло, непресипнало от „браво”. А когато започнат кавърите на рок икони от 60- те, 70- те и 80- те години, хората обикновено пощуряват.
Текстовете „Мисля си, че има смисъл
да помагаш въпреки.
Мисля си, че няма смисъл,
Като даваш, да боли.
Мисля си, че ако имаш
воля в трудните неща,
смисълът сам ще почука
върху твоите врата....”
Да сте чуували нещо по-смислено и истинско от млада българска група?
„ЙЕРИХОН” се казват.
