Атанас Славов: Най-жизнеспособна е референдумната демокрация
02 Май 2010, Неделя
Не може по презумпция да решаваме, че гражданите са некомпетентни, че нямат достатъчна политическа култура, казва експертът по конституционно право Д-р Атанас Славов е преподавател в Софийския университет в специалността „Европеистика“, както и в Пловдивския университет в специалността „Социология на политиката“. Той е член на инициативен комитет за промяна на новия закон за референдумите.
Автор: Интервю на Лъчезар Лисицов
За тази цел комитетът смята да внесе в парламента напълно готов законопроект. На 28 април в Бургас на специална среща с обществеността бяха представени вижданията на инициативната група, в която участват и представители на „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“ и „Сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската активност“. След срещата Атанас Славов се съгласи да отговори на нашите въпроси.
- Г-н Славов, кои са основните недостатъци на новия закон за референдумите, приет в средата на миналата година? - Според нашия комитет основните недостатъци на този закон са на първо място твърде високият брой подписи, които се изискват за иницииране на национално допитване – това са 200 хиляди подписа за гражданска инициатива за референдум и 500 хиляди подписа - за обвързваща гражданска инициатива - когато Народното събрание е задължено да вземе решение за произвеждането на референдум. Според нас това са твърде високи изисквания за българските условия и ние предлагаме намаляване на подписите съответно на 150 хиляди и 300 хиляди.
- По-големият проблем всъщност не е ли твърде високият кворум, изискуем за признаване на резултата от референдумите? - Да, всъщност това е може би най-големият проблем, защото сега, за да е валиден един референдум, на него трябва да са гласували толкова граждани, колкото са гласували на последните избори за Народно събрание. На парламентарния вот през 2009 г. например гласуваха повече от 60 %. Това е една твърде висока бройка, дори по-висока, отколкото беше в стария закон, когато за признаване на резултата от народно допитване се изискваха 50 %. Между другото изменението стана по инициатива на ДПС. И то за нас е абсолютно неоправдано. Няма друга държава в целия свят, където да има такова обвързване на участието на референдуми с участието на избори. Кворумът за признаване на резултата от народното допитване трябва да е значително по-нисък. Ние предлагаме 20 %.
- Има ли въпроси, по които народът не би трябвало да бъде питан? - Ако има такива въпроси, те са твърде малко на брой. Според мен самото поставяне на проблема – въпроси, по които народът да не може да бъде питан, не е съвсем коректно. Защото по конституция цялата държавна власт принадлежи и произтича от народа и тя трябва да може да се упражнява от него и непосредствено чрез референдуми. Например в Швейцария за разлика от България гражданите могат да гласуват по изцяло бюджетни въпроси. Те се считат за достатъчно компетентни да вземат отношение за това какви да са данъците, дали да са по-високи, дали да са по-ниски, какъв да е видът на данъчната система, какви да са реформите в осигурителната система. Може да ви дам само един пример. Преди няколко години в Швейцария имаше въпрос дали да се намалят данъците. И швейцарците отговориха „не“. Защото те знаят, че по-малки данъци означава по-малко публични и социални услуги, което явно не ги удовлетворява. Ето, че гражданите са достатъчно разумни, за да разбират какъв е ефектът от техните решения.
- Референдумната демокрация не е ли скъп лукс? Всеки референдум струва 15-20 милиона лева. - Аз си мисля, че демокрацията по принцип е лукс, но щом сме избрали да я практикуваме, трябва да сме готови и да плащаме за нея. Референдумната демокрация в крайна сметка е най-жизнеспособната форма на демокрация и ние не трябва да бягаме от нея.
- Не е ли твърде ниска политическата култура на българина, за да може сам да решава определени важни въпроси на държавата? - Аз си мисля, че политическата култура на т. нар. политически елит у нас е твърде ниска. От друга страна все повече виждам, че в гражданското общество в България има натрупана енергия и експертиза. Дори самата наша инициатива показва, че гражданите сами могат да изработят законопроект, да го внесат в парламента и този законопроект да е съобразен с всички международни стандарти. Т. е. не може по презумпция да решаваме, че гражданите са некомпетентни, че нямат достатъчна политическа култура. Всъщност това най-често се казва от политиците, когато става дума за форми на пряка демокрация. А когато става дума ние да избираме същите тези политици на избори, защо тогава сме достатъчно компетентни? Аз считам, че гражданите могат да стават по-компетентни само като упражняват различни форми на пряко участие в управлението.
- Партия „Ред, законност и справедливост“ иска нова конституция. Вие като специалист по конституционно право какво мислите по въпроса? Читав ли е сегашният ни основен закон и трябва ли да се приеме изцяло нов такъв? - Действително нашата конституция беше създадена съвсем в началото на прехода, когато нейните творци нямаха достатъчно демократичен опит. В този смисъл в основния ни закон има определени проблеми, свързани най-вече с президентската институция и съдебната власт. Аз обаче съм скептичен, че те могат да бъдат решени с изцяло нова конституция. Защото тя би била приета от едно обществено представителство, което продължава да има много дефицити. За тези 20 години преход ние не сме станали по-опитни дотам, че да си създадем една по-добра нова конституция. Т. е. трябва да видим как системата може да бъде коригирана в рамките на познатите международни стандарти и европейски практики.
