Владимир Шопов: Дано борбата с престъпността не се окаже избирателна

Автор: Интервю на Лъчезар Лисицов

- Г-н Шопов, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов надмина по рейтинг самия Бойко Борисов, според една социологическа агенция. Знаем Борисов колко много държи и ревнува за рейтинга си. Това може ли да доведе до разместване на пластовете в ГЕРБ?
- Струва ми се, че е малко рано да говорим за такива процеси. Това, което наблюдаваме в момента, е резултат от свръхконцентрация на активността в сектора „вътрешни работи“ и борба с престъпността и в същото време пълното игнориране на небходимостта от реформи в останалите сектори. В дългосрочен план обаче е трудно да се прецени дали тази тенденция ще продължи. Защото цялата тази интензивна кампания срещу престъпността трябва да премине две много ясни препятствия. Първото е, тя в крайна сметка да бъде резултатна и наистина да последват някакви осъдителни присъди. И второто, още по-голямо препятствие според мен, е вероятността тази кампания срещу престъпността да е селективна. Т. е. борбата срещу едни криминални групи да се окаже разчистване на територии за други такива. В рамките на година, година и половина от началото на управлението това би трябвало да стане ясно.

- Как ще разтълкувате поведението на политическа партия „Атака“ на абсолютно безрезервна подкрепа на Бойко Борисов? Има ли според Вас някаква специално замислена стратегия в това?
- Всяка една политическа партия, независимо от това как се заражда, рано или късно започва да иска да участва във властта. При „Атака“ антисистемната реторика, с която тя възникна като партия, и която разви, за да стъпи по-стабилно в българската политическа система, на практика я обричаше на една перманентна изолация. Очевидно ръководството на партията е преценило, че сега е моментът да бъде капитализирано това политическо присъствие, което тя все още има в българското общество. Но „Атака“, която през последните години беше електорално една от най-стабилно стоящите партии, започна да плаща цена за това свое поведение на близост с ГЕРБ и изследванията сочат ясно, че нейното електорално влияние  видимо намалява.

- А по отношение на новия изборен кодекс се завъртя една идея, която цели да унищожи местните бизнес партии. Това трябва ли да се случи? Тези партии са много популярни по Черноморието, особено в Несебър?
- От една страна голяма част от тези местни партии направиха предостатъчно, за да създадат доста лошо име за себе си. И наистина управлението в някои общини на страната няма нищо общо със стандартите на демокрацията. По принцип аз не съм привърженик на силно рестриктивните мерки. Но най-малкото си мисля, че трябва да се въведе изискване към партиите да имат присъствие в определен брой общини. Голяма част от българските партии нямат и национални структури.

- В процеса на преговори за членство на България в ЕС като че ли има много допуснати грешки, особено в сферата на земеделието. Кои са най-големите проблеми за България, произтекли от договора за присъединяване?
- Малко ми е трудно да преценя това. За жалост при преговорите в частта селско стопанство не само за България, но и за останалите кандидат-членки през последните години, квотите са предрешени от цялата структурна политика на ЕС в този сектор. Проблемът е, че тези клаузи са вече в историята и няма как да бъдат предоговорени. По-важно сега е какво да направим оттук-нататък. Защото през следващите години приключват преходните периоди, в края на които трябва  да отговаряме на определени стандарти и е важно какви ще са последствията, ако там има определено изоставане. И второто, което е по-съществено, е че догодина започват преговорите за новата бюджетна рамка на ЕС. И ние трябва да сме много по-фокусирани и отсега да дефинираме в максимална степен нашите желания, нашите интереси и да се готвим активно за тези преговори. Трябва най-сетне да се научим да формулираме ясно собствените си интереси, след което да търсим начин успешно да ги защитаваме.  

- Възможно ли е ситуацията в Гърция да повлече ЕС и да се стигне до сериозна девалвация на еврото?
- Ситуацията в Гърция вече създаде много проблеми на ЕС. Но част от тях бяха прогнозирани преди повече от десетилетие. Защото още тогава беше ясно, че валутният съюз, като политика, има твърде много елементи, които отсъстват. Още при създаването на самото евро, ако човек се върне и види дискусиите от този период, съвсем ясно изпъква аргументът, че е много трудно да има валутен съюз, без да има по-координирана и по-обща фискална и данъчна политика. И че ще е много по-трудно този съюз да издържи, ако няма координация на икономическите политики. Всъщност Гърция отприщва сега този разговор и ще видим в каква посока ще се развият нещата. За мен това, което е изключително интересно е, че Гърция накара много от страните-членки истински да осъзнаят степента на взаимна зависимост и взаимно обвързване. Защото един по-лош сценарий на развитието на кризата в крайна сметка ще удари двойно държави като Германия и Франция например. Защото първо те плащат цена за спасителните мерки, но на второ място тези държави ще бъдат ударени и през призмата на всички други финансови инструменти - ценни книжа, заеми, дадени на гръцки банки и т. н. Всъщност сумите там са много по-големи от сумите, заделени за спасителните планове за Гърция. Моето усещане е, че с известно нежелание ЕС ще бъде принуден, в резултат на тази криза, да започне по-ускорено да върви в посока на по-голямо координиране на общи икономически политики и доразработване на критериите за влизане в Еврозоната, което разбира се ще се отрази и на държави като България.

В категории: Интервю