Татяна Буруджиева: ГЕРБ бута България в пропастта, а „Атака“ им ръкопляска

Автор: Интервю на Лъчезар Лисицов

-Г-жо Буруджиева, защо според Вас Бойко Борисов продължи да държи огромна част от държавните средства в Корпоративна търговска банка – само от суета, за да го хвалят медиите на ДПС ли, или може би има и друга причина, която ние не знаем?
-Едва ли е само заради суетата и пиара на Борисов. Той е достатъчно прагматичен човек, така че мисля, че има и друга причина. Би било добре, ако е заради по-добрите условия, предлагани от тази банка. Но фактът, че държавата мълчи по въпроса, говори, че става дума за друг тип материален интерес.

-Какви са реалните задкулисни отношения между ГЕРБ и ДПС? Доста противоречиви са сигналите, които идват и от двете страни?
-Първата точка в програмата на ГЕРБ беше да се възстанови справедливостта към българския народ. Когато става въпрос за крадени пари, трябва да направиш анализ къде най-много е заграбвано и да започнеш оттам. Иначе няма никакъв шанс да убедиш хората, че действаш принципно и на чисто. В случая се създава впечатление за избирателност, има неясни принципи в обвиненията срещу бившите управляващи. Докато са забравени няколко министерства, през които минаваха огромни пари, и особено европейски средства, имам предвид двете закрити министерства – на бедствията и авариите и на администрацията, и докато не се възстанови справедливостта, съмненията за договорки винаги ще останат.

-Кметове на ДПС се оплакаха при президента, че са подложени на натиск. В същото време не сме забелязали да има арести в общините, управлявани от тази партия. Възможно ли е това да е някаква постановка - уж, че Борисов пресира хората на Доган?
-Не, не. В интерес на истината в местната власт, включително и към кметовете на ДПС, има огромен натиск. Даже и към кметовете на ГЕРБ има такъв натиск. И докато на ниво държава се действа избирателно, тук се мери с общ аршин. Причина за това са местните избори след една година. Тактиката на управляващите е максимално мачкане - да се предизвика страхова невроза, за да може да извадят и да наложат на обществото само тези хора, които те искат. И тук всички партии са в един кюп. Големият проблем е, че след като се унищожиха справедливостта в държавата и парламентарната демокрация, подчертавам и двете думички – „парламентарна“ и „демокрация“, в момента присъстваме на едно безпрецедентно унищожение и на местното самоуправление.

-Това може да се тълкува и като смела постъпка, защото досега 20 години в общините, управлявани от ДПС, българските партии бяха напълно абдикирали.
-Това от една страна е така – добре е, че държавата започна да действа на тези места. Но това е частично добро, което се случва в рамките на общото голямо зло – унищожаването на самоуправлението в общината - завоевание от преди създаването на българската държава.  Това ни е дало възможност да се освободим от турското робство. И съм скептична, че липсата на местно самоуправление ще допринесе да се предпазим от някакво етническо влияние оттук нататък.

-Кои са според Вас най-опасните тенденции, възникнали в резултат от управлението на ГЕРБ?
-Една от тях е, че управлението се опитва да всява страх. Не може най-добрите постижения на правителството да бъдат в областта и прерогативите на МВР. Държави, в които най-добрите резултати са в силовите министерства, са обикновено с военни или авторитарни режими. Така ние можем да стигнем и до времето на комунизма. Хората в по-малките населени места вече се страхуват, че дори в тъмната стаичка ги наблюдават как гласуват. Страхът е много опасно нещо. Защото основно условие за демокрацията е човек да бъде свободен. А що се отнася до истинското, така да се каже, дълбинно зло – това е от една страна обективната ситуация на криза, която затормозява развитието на икономиката, но злото, което носи сегашното управление, е че само на ниво бюджет и фискални параметри, те ни върнаха в 1996 г. - т. е. 15 години назад. Правителството девет месеца само обещава, че ще прави нещо в икономиката, но реални действия няма. Държавните харчове, вместо да намаляват, се увеличават. Дори партии, които подкрепят управлението, като тези от Синята коалиция, няма как да не възразят на това нещо. Единствено остава „Атака“, която ръкопляска на свободното падане, в което се намира цялата държава и всички ние. Което е изключително опасен феномен. Най-опасна е икономическата и финансова безпътица, в която ни вкарва правителството на ГЕРБ в лицето на финансовия министър.

-В същото време Бойко Борисов показва уникален талант в поддържането на високия си рейтинг. Той е в управлението де факто от пет години – беше кмет на София, а сега управлява държавата, но рейтингът му си е все така висок.
-Рейтингът винаги е свързан с конкретната позиция. Ще дам пример с Георги Първанов. Когато той беше лидер на БСП, никога не е имал рейтинг повече от 15-17 %. В момента, в който  стана президент, Първанов вече имаше 50-60 %. Кметът на София също винаги е имал висока позиция в рейтинговата скала. При Бойко Борисов, разбира се, рейтингите зависят и от личността му. Той е харизматичен политик и естествено като такъв на него рейтингите са му в по-високи стойности. Борисов влезе в държавната власт с много висок потенциал, след сериозна победа на парламентарните избори. Печеленето и губенето на доверие обаче винаги минава през определени стъпки, то не е като махало. И е близко до начина, по който се доверяваме на  приятелите и близките си хора. Когато им дадеш кредит на доверие, след това е много трудно да признаеш пред себе си, че си бил идиот. Минава доста време, докато осъзнаеш, че си сгрешил в своята преценка за тях. По отношение на правителствата и техните премиери сериозен срив в доверието на гражданите обикновено се наблюдава около втората година след изборите.

-Значи след втората година да очакваме по-сериозен срив в рейтинга на премиера?
-Предполагам, че ще е по-рано. При това управление всичко върви с уникално бързи темпове - както финансовото ни срутване, така и икономическата ни немощ, а оттам и промяната на доверието на хората в правителството и министър-председателя. Ако министрите ни с тия темпове се учеха да управляват държавата, тогава положението би било много по-добро.


В категории: Интервю