- Г-н Хърсев, според един западен икономист еврото може да изчезне като валута още другата седмица, заради бързото му обезценяване. Това възможно ли е?
- Според мен е абсолютно невъзможно. Така нареченият западен икономист, който всъщност е англичанин, просто се е възползвал от предоставената му площ за писане, за да покаже своята оригиналност. Подобни неща могат да се възприемат само като анекдоти.
Емил Хърсев е роден 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност "Финанси" във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема "Еволюция на парите". Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на "Хърсев КО". Женен, с две деца.
- Ако сривът на европейската валута продължи, до какви последици за българската икономика може да доведе той?
- Еврото според мен мина реалната граница, до която трябваше да спадне. Обезценяването му продължава да се поддържа с изкуствени способи от спекулантите, които са заинтересувани от това. Твърдението, между другото, не е мое, то е на г-н Трише, президентът на Европейската централна банка. Няма никакво основание тази тенденция да продължи. Но ако все пак се запази, за страна като България това крие положителни и не дотам положителни явления. Положителните включват възможността за износ към страните извън Еврозоната и към всички, които работят на основа на американския долар. Това е целият арабски свят, плюс Русия, Китай и други. Това е добрата новина. Лошата е, че поскъпват всички стоки и услуги, които черпим от страни, базирани на долара. Специално следва да се отбележат енергоносителите, както и почти всички суровини.
- Твърди се, че в Унгария и Испания кризата все още предстои. Какво отражение ще окаже това?
- Само ниско интелигентен човек може да твърди, че в Унгария и Испания кризата предстои. Всички тези приказки имат определена икономическа цел. Те се споделят от хора, заинтересовани от ниското евро.
- А икономическата катастрофа в Гърция ли има най-голям принос за срива на общоевропейската парична единица?
- Гръцката икономика е твърде малка в сравнение с 500-милионния пазар на ЕС. Дори и да се закрие държавата Гърция, това пак не би могло да причини толкова голям срив на еврото. Проблемите са по-дълбоки. Големите страхове в Еврозоната и в света изобщо идват от крупните длъжници – Италия, Испания, Франция, Германия. Това са държави с натрупани огромни дългове. Те бяха приели определени ангажименти – и една към друга, и към всички държатели на евро в света - че ще поддържат бюджетен дефицит в размер до три процента от брутния си вътрешен продукт и че държавните им дългове няма да надхвърлят 60 %. Това обаче не беше спазено. И сега всичко им се връща като бумеранг.
- Какво бихте посъветвали хората, които имат депозити в европейската валута?
- Да са живи и здрави. В смисъл да си ги държат и да си стопанисват. Какво друго?
- Защо лихвите в левове са по-високи, отколкото в евро?
- Разликата идва от усещането на пазара за някакъв риск от падане на валутния борд. Такъв риск има, ако 121 депутати вдигнат ръчички и го отменят. Или ако от централната банка извършат престъпление, печатайки повече левове, отколкото има покритие на европейските пари в България.
- Има една теория, проф. Михаил Константинов я поддържа, че парите в света са със стойност стотици или хиляди пъти по-голяма от стойността на реалните материални активи, поради което е и неминуем моментът, в който ще настъпи пълен световен финансов колапс?
- Дълбоки уважения към проф. Михаил Константинов, той ми прави впечатление на разумен човек. Но ако е твърдял това, се е объркал драматично. С най-голямо удоволствие мога да обясня на него и на всеки друг, че просто е сбъркал с няколко порядъка. Съждението е просто много невярно.
- Основателни ли са съмненията на ЕК, че българският НСИ подава лъжливи данни?
- От никъде не е ясно, че съмненията са към Националния статистически институт. Той не подава, а събира данни, обобщава ги и извежда едни условни резултати. Т. е. ако някой е подавал неверни данни, то това са първичните донори на такава информация - по-специално онази част от ведомствата, които произвеждат бюджетните показатели. И аз се притесних, когато през април ни уведомиха, че през януари са сгрешили със сметките за дефицита на миналогодишния бюджет, при това двойно. Нормално е човек да греши, но има грешки, които са непростими. Ако си примерно майстор-архитект и сбъркаш с 2 % да речем на една врата или на мост, хубаво – и най-добрите архитекти грешат с 2 %. Ама да сгрешиш със 100 %. Това вече поражда съмнения, че не е грешка, а нещо съвършено друго. И аз самият имах абсолютно същите подозрения. И оттогава, честно казано, не вярвам на никаква бюджетна статистика.
