-Г-жо Коларова, наскоро излезе един анализ за това накъде е ориентирана България – на запад или на изток, към САЩ или към Русия? Каква е реално ориентацията на страната ни?
-Аз със сигурност не съм специалист по външни отношения и международна политика. Но от това, което следя, мога да кажа, че съвременният свят е многополюсен и едва ли толкова еднозначно можем да определяме каква е ориентацията на България. В един момент може да се окаже, че ангажименти към наши партньори от ЕС са свързани със сближаване на отношенията ни с Русия. Но така или иначе
сегашното правителство ясно заявява позицията за приоритизиране на отношенията в рамките на партньорството ни с НАТО и ЕС. Управляващите много по-категорично декларират предпочитанията си към западните държави, в сравнение с предходното мнозинство.
-А този начин на говорене на премиера Борисов дали е дипломатически коректен? Това не разваля ли по някакъв начин отношенията ни с Русия?
-Отношенията ни с Русия никога не са се изграждали на основата на публични декларации. Други са определящите фактори. Например отношенията ни с Турция са далеч по-важен фактор, който влияе еднозначно на отношенията ни с Русия. Много повече отколкото връзките ни с ЕС и НАТО.
-А има ли промяна във външнополитическата ориентация на България след идването на ГЕРБ на власт, както тълкуват някои издания?
-О, не. По въпроса за външнополитическата ориентация на България е постигнат консенсус, който е подкрепен от всички основни политически сили и тя е закрепена в договорите за членство в НАТО и ЕС. Отделно, като член на ЕС ние сме поели ангажименти и за координирана външна политика в рамките на Съюза, където също има политически консенсус, който не мисля, че се влияе от промяната на парламентарното мнозинство и правителството.
Тук разбира се, много интересен въпрос е, как позицията на ГЕРБ се интерпретира и доколко тя се подкрепя от „Атака“, която поне досега е декларирала еднозначно подкрепата си за решенията на управляващите. За мен големият въпрос е дали ще се трансформират част от външнополитическите позиции на „Атака“.
-Уж има консенсус по външнополитическата ни ориентация, но предното правителство сключи няколко енергийни договора с Русия, които днешните управляващи определят като неизгодни за България. Това не означава ли, че все пак има значение кой управлява?
-Не съм специалист нито във външната политика, нито в икономиката, но поне според мен, когато става въпрос за сделки, трябва да се прилагат икономически критерии. Вярно е, че икономиката има значение за външата политика, но не мисля, че е редно толкова директно да се смесват двете неща. И поне според мен при тези сделки приоритетни би трябвало да бъдат икономическите критерии.
-Президентът иска безусловно построяване на АЕЦ „Белене“ и „Бургас-Александруполис“, а премиерът е точно на обратната позиция? Кой от двамата е прав, според Вас?
-Едва ли в момента е най-важен въпросът кой е прав. Мисля, че е много по-важно защо тези двама политици имат такива позиции. Това показва какви интереси защитават. Със сигурност публичният дебат не е от вчера и със сигурност в момента на ход е президентът. А ние можем да коментираме техните позиции тогава, когато двамата влезнат в открит дебат по тези теми. Първанов обаче избягва този въпрос. Премиерът Борисов пък гледа по-скоро да позиционира себе си, отколкото да търси сблъсък и противопоставяне с някоя друга институция.
-Обичайна практика е премиерът да каже нещо, след което да промени позицията си. По отношение на „Бургас-Александруполис“ дори неговите министри се наложи да го опровергават. Това нормално политическо поведение ли е?
-Не мисля, че става въпрос за опровергаване, а по-скоро за изразяване на някаква позиция. Но аз много пъти съм се учудвала защо се счита, че позицията на правителството и на който и да е политик е нещо застинало, което не подлежи на промяна. Никъде по света политиците не гледат на своите позиции като нещо вечно. Това не е характерно за тях.
-Спорен някои коментатори Борисов с изявленията си за петролопровода отклонява вниманието на обществото от съществените проблеми на България.
-Ама решението по темата „Бургас-Александруполис“ беше ясно далеч преди изборите - още през пролетта на миналата година. Просто то беше леко отложено във времето, вероятно, защото гръцките партньори са очаквали чрез този проект да бъдат извършени някакви сделки и да има някакви финансови трансфери. Сегашното състояние на гръцката икономика обаче още по-категорично определи нереалистичността на проекта. И аз не знам защо толкова се коментира. Това е окончателно оповестен край на нещо, което се оценяваше като приключило преди повече от година. Вече и гръцката страна не разглежда „Бургас-Александруполис“ като възможен проект. Явно и те са решили окончателно да го погребат.
-Но от Гърция не идват такива сигнали. Те продължават да настояват за построяването на „Бургас-Александруполис“.
-Не виждам да има настояване и не мисля, че има такова. Вижте, някои аспекти на този проект имаха определено спекулативен характер. В момента Гърция вече не може да си позволи този вид икономически спекулации. Като цяло в самия „Бургас-Александруполис“ имаше силна доза свръхоптимизъм, голяма доза надценяване на ситуацията.
