В разгара на световната криза в Китай на 1 май бе открито обявеното за най-скъпо изложение в историята – тазгодишното издание на ЕКСПО. Повечето чуждестранни наблюдатели побързаха да определят панаира в Шанхай за „поредното екстравагантно пилеене на пари от управляващата китайска комунистическа партия“. Дали обаче и нашето участие няма да се окаже поредното разточителство на нашите управляващи? Участието ни на т. нар „Икономическа олимпиада“ се измерва в похарчването на 2 231 650 лв., от които 1 321 650 лв. са поети от бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а близо милион е допълнителната финансова помощ, дадена ни от
китайците.
Но пък организаторите на българското участие „Международен панаир Пловдив“ в лицето на Георги Гергов още през април изплакаха, че и тези пари няма да им стигнат и си поискаха гласуваните от Министерския съвет над 4,5 милиона лева, без да ги е еня дали не е срамота при тези този продънен бюджет да се харчат толкова грешни пари само за една празна фасада.
В резонанс на мотото на световното изложение „По-съвършен град, по-добър живот“, темата на българското представяне е „Град със споделено наследство“. И какво точно сме изтъпанили в тази връзка – прототип на рекламираната като шедьовър на националната ни архитектура „Лютова къща“, представена в официалния сайт на експото от китайците като „известен музей в България“!!! Ще ме прощавате, ама аз досега не я бях чувала за това творение и дори не знаех, че се намира в Копривщица.
И апропо какво общо има тя с днешните български градове – питам, защото организаторите тръбят, че „с авангардните форми, обеми и цветове в модернистичния дизайн на павилиона се търси съвременната проекция на традиционния български град“. Интересно, колко ли им пука на китайците и другите посетители за тази проекция и изобщо как идеята за цялата тази бутафория се връзва с мисията ни на изложението – да провокираме бизнес интерес към нашата страна.
В тази връзка изумява и другият акцент в интериорното решение на павилиона – представянето на две улици и един площад. Не мога да се стърпя отново да цитирам обяснението на организаторите за техния гениален концептуален замисъл, тъй като самата аз не схванах директно посланието, отправяно с изграждането на нашенски сокаци в шанхайско. Та значи те са стигнали до потресаващото прозрение, че „улиците са жизнените артерии на един град, по който протича неговото всекидневие и със своя облик и атмосфера те разкриват начина на живот и ценностите на обществото“. Предполагам обаче, че дизайнерите ни са пропуснали да включат в тази инсценировка очукан казан за боклук с ровещ се в него клошар и разпръснати наоколо смачкани фасове и изхвърлени направо на улицата празни опаковки от вафла трепач например. Площадът в миналото „бил своеобразен градски парламент“, а днес фокусирал забързания ритъм на града. Ще рече човек, че чужденците изобщо не са виждали в живота си площад и само нашенските мегдани фокусират градския ритъм. Колко ли ще са шашнати невежите посетители на българския щанд от тази презентация! Дали ще можем да се отървем от евентуалния наплив на туристи от цял свят, които ще заприиждат към милата ни родина, след като усетят „очарованието на България“, какъвто е замисълът на организаторите с отправянето на тези послания. Пък може и наистина да се изръсят да дойдат у нас, за да видят наживо елементите от ансамбъла на копривщенската къща, нарочно подбрани от нашите дизайнери да са „непознати в архитектурата на други държави“ - кобилица, еркери, големи стрехи... Колко излъгани обаче ще останат горките като не открият герани с кобилици край днешните ни урбанизирани градове.
Всъщност най-странното в тазгодишното ни участие на грандиозното световно събитие, е че докато другите участници се стремят да покажат високи технологии, научни достижения и някаква визия за света в близкото бъдеще, ние, някак неадекватно на този фон, се пъчим с древното си културно-историческо наследство, в което по принцип няма нищо лошо. А иначе от думите на министър Трайчо Трайков, произнесени по време на честването на Деня на България на изложението този понеделник, разбрахме, че: Темите за пестене на енергия, ресурси и вода, намаляване на замърсяването на природата, умните къщи, вятърните и соларни панели, електромобилите са важна част от българските икономически и енергийни приоритети“. Ние го разбрахме, ама дали го схванаха и китайците, при положение, че нищо такова не им показваме, а и нямаме в шанхайската си мисия човек, говорещ майчиния им език – да не се харчим за преводач, моля ви се!
Абсолютно безсилие се излъчва и от опита ни да следваме еко линията на изложението, която при нас „е загатната със зеленината в долната част от фасадата“ на българския павилион. Така отбелязват организаторите вдъхновението си и подчертават, че националната ни идентичност е подчертана от трибагреника в горната му част. Браво! Как са се сетили за тази революционна и свръхоригинална постъпка!
Неподправен патриотизъм блика и от фукнята ни, че по 1000 души на час посещават нашия щанд. Всъщност горчивата истина е, че толкова души влизат наистина в сградата, в която делим един покрив заедно с павилионите на Албания, Армения, Азърбайджан, Грузия, Македония, Черна гора и Молдова. В същото време сърбите, с горе долу със сащия като нашия бюджет, присъстват на изложението със самостоятелен павилион, за което китайците са им направили 50 % отстъпка. Само за 3 дни нашите съседи отчитат 10 хиляди посетители, преминали през него!
Но какво значение има това, когато при екскурзията си до Шанхай министър Трайков, покрай другите си срещи, имаше рандеву с партийния секретар на провинция Джъдзян. А за спомен от Деня на България отнесе китайска ваза, подарена му от шанхайския заместник кмет г-жа Джао Вън.
