Мария Инджова е специалист по маркетинг. От дълги години се занимава с туризъм и производство на дамска конфекция. Тя е собственик на модна къща “Франц-Мари”-Бургас и е няколкократен официален дизайнер на участничките в конкурса „Мис Свят България“. Два пъти става носител на престижното отличие „Бизнесдама на годината“ Притежател на трофея „Златната арка“ на Европа за 2000 год. Собственик и мениджър на два хотела.
- Преди десетина дни НАП-Бургас откри свой офис на летището в крайморския град, за да преустанови укриването от хотелиерите на реалните приходи от посрещаните туристи. За тази цел още с кацането си на аеропорта туроператорите ще
подават на данъчните информация за броя на пътниците и в кои хотели ще отседнат. Дали тази мярка ще доведе до някакъв реален ефект?
- По принцип предоставянето на тези сведения би трябвало да е задължение на всички туроператори. Друг е въпросът как ще бъде организирано това. Защото пълна информация за хората, които кацат, може да се изиска от туроператорите чрез гранична полиция. Оттам могат да се дадат данни и в кои хотели те ще бъдат разпределени туристите. Държавата не би трябвало да прави разграничение между организирания и индивидуалния туризъм. Защото 97 % от пристигащите на летище Бургас са организирани туристи и ако контролираме само тях, а другите – не, се създават условия за нелоялна конкуренция. Освен това организираните туристи по принцип са чужди граждани и ДДС-то, което се плаща върху техните туристически пакети, е 7 %, т. е. хотелиерът и обслужващия сектор, след като ги приеме, плаща ДДС в този размер. В този смисъл българските граждани се оказват дискриминирани, по простата причина, че отивайки на почивка, в който и да е български курорт, те плащат ДДС 20 % за услугите, които получават. И ако искаме да се постигне наистина добра събираемост, би трябвало да се започне преди всичко с изравняването на тези стандарти.
- А как стои въпросът по отношение на събираемостта на туристическите такси?
- Мисля, че в този случай НАП не е институцията, която може да контролира това. Причината е, че тази такса се определя от общинските съвети, които в различните общини са гласуват в различни размери. Ето един пример – в Бургаска община 4-5 звездните хотели са с 2 лв. такса, в Слънчев бряг, независимо в какъв хотел отсядаш, таксата е 0,80 лв. Тук също ясно изпъква една несправедливост, при която няма равнопоставеност на условията, поставяни пред различните хотелиери. Що се отнася до събираемостта на туристическата такса, по-скоро това е въпрос на разкритите към общините туристически центрове. Хората, назначени в тях, получават заплати от парите на данъкоплатците и те са тези, които трябва да упражняват контрол върху събирането на таксите. А това, че ще се събира една информация на летището, ако тя не бъде проконтролирана по-нататък и не влезе в регистрите на хотелите, полза от нея няма. При това таксите, които са гласувани в различните общини в повечето случаи касаят различни възрастови групи. Някъде деца до 12 години, другаде – до 14-годишна възраст, както и пенсионерите, са освободени от плащането на туристическа такса, а на други места пък такси се взимат поголовно от всички гости на хотела. Така че няма еднакво и съпоставимо задължение за плащането на тези такси от всички. И какво излиза. Първо, трябва да се знаят решенията на всички общински съвети. После трябва по общини да се проследи къде отиват туристите. Да се направи селекция по възрастови групи, за да се отделят тези, които евентуално са освободени от плащане на туристическа такса и т. н. С две думи – почнало е нещо да се прави, но смятам, че трябва да се чуе мнението на професионалистите от бранша, които са наясно с изискванията на различните министерства и различните закони, отнасящи се до туризма. Все пак да не забравяме, че туризмът е частен сектор със сериозен приност в бюджета.
- Всъщност колко институции са ангажирани у нас с туристическия бранш?
- За съжаление в България туризмът никога не е имал късмета да си има свое министерство, в което да са събрани на едно място всички изисквания и разпоредби. С него се занимават и Министерството на културата, и Министерството на регионалното развитие, и Министерството на икономиката и туризма. Министерство на външните работи. Не е само мое мнение, че туризмът, като приоритетен отрасъл в България, трябва да има самостоятелно обособено свое министерство, а не да е пръснат в няколко такива. И при липса на координация бизнесът да се занимава с несвойствени губещи време действия. И накрая всички да отчитат дейност, а да няма резултати. Отговорностите не трябва да се размиват.
- Какви са вашите прогнози за започналия вече летен сезон 2010 г.?
- Туризмът е начин на живот. Освен финанси, за него трябва и настроение. От психологична гледна точка, при съществуващата икономическа ситуация, мисля, че българинът няма настроение да почива това лято масово извън страната. И е напълно възможно той да избере почивка на нашето Черноморие. Още повече, хотелиерите и туроператорите в момента подават едни изключително добри цени, каквито няма нито в Испания, нито в Турция, нито в Гърция. И не само, че са конкурентно способни, тези оферти за момента са най-добрите и най-атрактивните. Смятам, че с времето успяхме да се научим повече да се усмихваме и да предлагаме туристическия продукт по начин, по който би трябвало да става това. И е хубаво да се подкрепяме като нация, за да можем заедно да преодолеем кризата.
- А какви чужденци е най-вероятно да посрещнем по нашите брегове това лято?
- По отношение на големите световни туроператори се регистрира спад на интереса към нашата страна. Но разчитаме на т. нар. записвания в последната минута. Срокът за предварителните записвания беше удължаван няколко пъти, но това все още не дава реална представа какво точно ще се случи през лятото. За лош късмет, сезонът тази година съвпадна с провеждането на Световното първенство по футбол, а практиката показва, че при такива мероприятия хората предпочитат да си останат вкъщи. Но се надяваме, че през юли и август нещата ще се компенсират. а и българите тогава почиват По заявки, за Южното Черноморие ще има известен ръст на туристите от бившите социалистически страни а и западните ни съседки вече пътуват без проблем. Прави впечатление също тенденцията германци и англичани все повече да се насочват към Созопол.Царево. Ахтопол като оценят невероятната хармония между море и планина по южните ни брегове. С две думи туризъм ще има, въпросът е доколко и как.
- А ще се напълнят ли хотелите?
- Лошото е, че има хотели, които още не са отворени и не се знае дали ще отворят врати този сезон. Друг неприятен момент е, че много се вдигат цените на консумативите, което е голям удар под кръста, при положение, че за организираните туристи договорите са сключени миналата година и тогавашната база е доста различна от тази, която е в момента. А този разход е задължителен и няма как да се спести. Кризата ще отсее професионалистите. Времето на лесните пари свърши.
- Има ли някакви шансове да привлечем туристи от други страни, които нямат толкова традиционно присъствие край нашите брегове?
- Отскоро започнахме да влизаме в съседна Сърбия и съответно сърбите у нас само с лични карти и нещата потръгнаха. Миналата седмица делегация от Алианс на туризма за Югоизточен регион представи България в сръбския курорт Златибор, където се сключи договор за развитие на туризма между представител на туристическия панаир от Сърбия и нашия търговски представител г-н Васил Димитров. Там получихме и покана за участие през есента на туристическата борса в Нови Сад. Смятам, че непременно трябва да присъстваме на него, защото, като оставим политиката на страна, народите ни са близки, езикова бариера между нас почти няма, което улеснява общуването ни. Като принцип, за да върви туризмът ни напред, най-важното е да се синхронизират действията между местна власт, държавна власт браншови организации и гражданското общество като носител на нови идеи и алтернативи
- Какво все още пропускаме?
- Трябва да има политика за туристическата реклама на Република България. Та ние сме най-красивата Европейска граница.
