Наричат Странджа магическа планина. Поради местоположението си в най-югоизточния край на родината ни, тя и до днес остава непозната и мистична за повечето българи от вътрешността на страната. Според учените, през последния ледников период преди 10 000 години Странджа е останала необледенена и това дава основание на някои да я наричат „Ноевият ковчег на Европа”. В нея действително са намерили убежище множество животински видове и се е запазила цяла палитра от рядка екзотична растителност. Древните й пазви днес кътат неподозирано красиви кътчета, които изненадват посетителя със своята неповторимост и уникалност.
Пътувайки към границата ни с Турция
на 9 км преди Малко Търново, невзрачна отбивка от пътя повежда към едно от най-старите селища в планината – Стоилово. В османски регистри от 1731 г. селото се споменава под името Истуилова. Преданията разказват, че тук преди около 400 години се е заселил родът на дядо Стоил – горд баща на шест красиви дъщери. Той избрал това недостъпно място, за да ги скрие от нечитавите турски очи. Към тях постепенно се присъединили и други хора от близките колиби, търсещи спасение от върлуващата в този край чума. Но в близките околности се откриват следи от много по-стари времена – тракийски могили и некрополи.
Пътят към това сгушено в странджанските дебри селце е стръмен и прави изненадващи извивки сред шубраците. Но изскочи ли на високото било, релефът на Странджа се очертава като на длан и се откриват главозамайващи гледки към Босненското било, към близката местност Петрова нива, където се състои конгресът на съзаклятниците, обявили Преображенското въстание в героичното лято на 1903 г., както и към бухналите къдели от зеленина на резервата „Средока”.
Местността се пресича от живописните извивки на реките Велека, Мечи дол и Младежка. И някак свенливо на километър преди Стоилово, леко встрани от пътя, се крие скромният, но приказно красив водопад Докузак, носещ името на едноименната местност. Названието й е турско и означава „девет извора”. Всъщност не водопадът, а реката, на която се намира, извира от точно толкова карстови извора. Цялата околност е пленително красива и трудно може да се опише с думи. Снимките също са безсилни да предадат истинското очарование на околната природа. Край старо, необичано възлесто дърво е изграден заслон с дървени пейки, масивна маса и огнище, който е любимо място на местните хора, а и предпочитана спирка за пикник на случайно минали насам пътници. Освен че тук може да се насладите на освежаваща прохлада в летните горещини, атмосферата се разведрява и от успокояващия ромон на плъзгащите се по скалите води. Всъщност все по-често това място се посещава от любопитни туристи и организирани групи чужденци, докарвани тук от курорта „Слънчев бряг”, които без задръжки се хвърлят да се цамбуркат в образувания в дъното на водопада бистър планински вир. Цялата местност Докузак обхваща площ от около 5 хектара и през 1991 г. е обявена за защитена територия. Тук се намира и единственото в България компактно находище на застрашения от изчезване кримски чай – едно от чудесата на Странджа. Той расте единствено тук и не е чудно, че носи името на Кримския полуостров, с който, казват, че в праисторически времена Странджа е била свързана. Само на няколкостотин метра от това райско кътче се намира една от останалите и до днес работеща бара, наричана тук валявица, в която още идват хора да перат дрехи и килими под силната завихрена струя на река Айдере.
Близостта на толкова много реки и дерета, както и изобилието на леска по техните поречия, са станали предпоставка от стари времена местните хора да развият кошничарството. Те снабдявали с плетените си кошове рибарите, лозарите и въглищарите по цялото южно Черноморие. Този занаят е запазен и до днес.
Забележителност в малкото селце е църквата „Св. Илия”, разположена в самия му център до кметството. В нея са запазени едни от най-старите олтарни двери, които са датирани от ХVІІ в. Църквичката е неколкократно възстановявана и в нея се съхраняват две икони на известния созополски зограф Сократ Георгиев. В околността са пръснати и още няколко стари параклиси като „Св. Георги”, „Св. Костадин” и „Св. Троица”, както и стоиловското пещерно светилище „Св. Марина”, което се намира на около 5 км. югоизточно от селото. Почитащите нашите герои може да се поклонят на паметника на Дико Джелебов, който е хвърлил първата бомба срещу намиращата се наблизо турска казарма и по този начин е дал началото на Преображенското въстание.
Въпреки че Стоилово се намира, както се казва, на мястото на кабърчето, с което се закача картата на България в югоизточния си ъгъл, в последните години то привлича интереса на природолюбителите и дори в него вече има заселели се чужденци. Време е и ние, българите, да го открием и да се насладим на омайващите красоти на необятната странджанска природа.
