Перачка от психото в бизнеса с „бонбоните“

Диалогът, както вероятно се досещат и органите на МВР, не се води между пристрастени към сладкото чревоугодници. Изкушението е съвсем различно. И зад терминологията от сладкарско-кулинарния бранш, всъщност се крие кодовото название за един от най-модните наркотици от менюто със синтетичната дрога - екстази.

Разговорът се води по мобилния телефон между репортер на "Десант" и 51-годишната Денка Йорданова. Потърсихме въпросната дама в понеделник, само седмица след като вместо да я затвори за дълго зад решетките, Бургаският окръжен съд я погали с перце.

По обвинението за наркоразпространение й наложи "присъда" /кавичките не са случайни/ от 1 година и шест месеца условно. С условно наказание по същото обвинение се измъкна и дъщеря й Галя - зависимо от наркотици 24-годишно момиче, което вероятно от някакво извратено чувство за дълг към родителя , се съгласило да продава смъртоносен прашец, а после да отчита печалбата на майка си Денка, превърнала се в истинска маман на наркоразпространението в Бургас.

По данни на МВР Йорданова оглавява наркобанда, която държи част от хероиновия пазар в Бургас. Групата действала в центъра на града, работела на повикване, без почивен ден, на смени, 24 часа в денонощието, като предлагала пълен каталог с дрога. Петима от дилърите, които работели за нея бяха задържани в момент на продажба на наркотици, при спекакция на полицията през ноември м.г.. Шефката на наркобандата била арестувана, след като в квартирата й били намерени наркотици, чието в количество по несъмнен начин доказва, че в никакъв случай не се вмества клишето „за лична употреба“, но не след дълго, била пусната на свобода срещу "подписка" .

Всъщност, госпожата на пръв поглед с нищо не се различава от всяка отрудена българска домакиня. И е твърде далеч от класическия образ на наркобоса. Леля Денка, както я знаят, не носи тежки златни ланци, тялото й не е изпъстрено с татуировки, не е обградена от здрави охранители. Движи със раздрънкани автомобили, гардеробът й е издържан в стил "секънд хенд". Доскоро всяка сутрин е ходила на работа.

Макар в досието й фигурират няколко ареста, Денка по някакво абсурдно съвпадение, била назначена на работа в психодиспансера в Бургас. Там, където повечето от пациентите са наркозависими и са потърсили помощ за спасението си. Факт, който вероятно е убягнал от отговорните фактори, назначили наркоразпространителка като перачка в болница за лечение на наркомани.

В понеделник следобяд потърсихме жената на работното й място. Отидохме там, защото според документа, който е представила в съда и на който в известна степен се базира и благосклонното отношение на магистратите при издаването на "присъдата й", Йорданова е служителка в психодиспансера.

"Денка не работи вече тук. Съкратиха я, защото закриха пералнята", разказаха служители на психото. За колегите й вестта, че тя всъщност е крупен наркоразпространител, не беше изненада. Напротив, споделиха даже, че и във вестниците пишело за нея. Но пък уточниха, че отделението за наркозависими било на друг етаж.

Денка, макар и да не блести с образователен ценз, e усвоила с отличен дисциплината „Как да надхитрим властите". До такава степен се усъвършенствала в уменията си да се изплъзва, че на комбинативността й може да завиди и счетоводител на италианската мафия- нон-стоп сменя квартирите си, никъде не се задържа повече от 2 месеца, и като фантом се появява из най-различни места из Бургас. За свой постоянен адрес посочила ул. "Шейново"№ 102 А. Тя обаче не само никога не е живяла там, но и на същия този адрес от 5 години се помещава асоциация "Деметра" - за помощ на жени в риск. Сега централата на неправителствената организация е задръстена от писма от всякакви институции, а оградата й е вече прилича на автобусна спирка, облепена с всякакви призовки от полицията, данъчното, банкови институции, съдии -изпълнители...

На последния адрес, на който е живяла - ул. "Александър Стамболийски" 62 А в Бургас бягат като дявол от тамян при всяко споменаване на името й. "Тази жена превърна живота ни в кошмар. С нея дойдоха наркоманите и превзеха цялата кооперация..... Все едно имаше призраци в блока. Носеха се писъци, викове, рев... Дози с хероин летяха през терасата на апартамента им, всеки път когато някой им се обадеше, че към тях се е насочила полиция. Един от гостите им, явно изпаднал в абстиненция, свали входната врата на съседа и побягна с нея. Сякаш живеехме в лудница. Внесохме подписката в прокуратурата, но оттам само вдигнаха рамене и казаха, че проблемът не бил в техните правомощия. Сега само се молим тая жена да не се върне отново", разказват обитателите на блока.

Съседите останали поразени щом криминалистите ги повикали в апартамента й, за да присъстват на обиска. В жилището, превърнато в наркодепо, имало повече телефони, отколкото в централа, а в спалнята, точно до леглото на наркодамата, забелязали кожен тефтер. "Щом полицаите отвориха бележника, се спогледаха. Оказа се, че тефтерът е пълен с телефони на адвокати и прокурори", разказват свидетели.

"Тези жени разписаха живота ни. Поболяха ни. Синът ни, заради тях е в затвора. Това не са хора, а дяволи"- така нарежда през сълзи Милка Великова. Тя е майка на Петко Великов, който година и половина сключил брак с Галя-дъщерята на Денка. Днес семейството е отчаяно. Синът им е в затвора. Майката се е поболяла. Едва говори след инсулта, който получила. При всяко споменаване на името на Денка и дъщеря й започва да плаче безутешно. Адресът на това семейство Галя дала на съда за кореспонденция. Иначе не живеела там повече от година. Напуснала след задържането на съпруга си и оттогава не се е вясвала.

„Сега ще ви покажа как ще танцувам когато ме пуснат“- с тази реплика, илюстрирана с кръшни движения в ханша, Денка се обърнала към сащисаните свидетели дошли на процеса срещу нея. И обещала да почерпи за свободата си с „бонбони“.