Преди близо три години новата партия ГЕРБ за първи път участва на избори. Младият политически проект на Бойко Борисов трябваше набързо да сформира кандидат-листите за кметове и общински съветници и както можеше да се очаква, в тях се промъкнаха всякакви странни екземпляри и недоразумения.
Доколко хомогенни са групите на ГЕРБ и какви интереси ги крепят, не е съвсем ясно и е специфично за всеки отделен общински съвет. Ако погледнем бургаската трупа на Бойко обаче, ще видим, че с наближаването на следващите местни избори (октомври догодина), борбата за кокала се ожесточава,
а след няколко месеца може да започнат да хвърчат и меса. Като нищо може да се стигне и до появата на политически трупове – в резултат обаче не от удари под кръста от конкурентни партии, а от краен вътрешно-партиен канибализъм.
Причините за това са няколко. Първата от тях е попадането в предните редици на ГЕРБ-Бургас на голям брой посредствени опортюнисти, именно заради набързо наредените преди три години листи. Следствие на това в Общинския съвет хората на Бойко са от всякакъв „материал“ - започвайки от полуграмотни рапъри, преминавайки през екзотични бизнесмени и техните роднини, бивши седесари със съмнителна репутация, та стигайки до маргинални юристи-ентусиасти.
Настина, липсата на качествени кадри е запазена марка на повечето партии у нас. В ГЕРБ обаче този недостатък изпъква с много голяма сила, заради високите й изборни резултати на местните и най-вече на парламентарните избори, след които много съветници станаха депутати, а на тяхното място в Бургаския общински съвет нахлуха хора, които никой не е предполагал, че ще станат лице на партията пред съгражданите им в морския град. Така например, въпреки че ГЕРБ разполага с 14 мандата, последният, придобил статут на общински съветник, е Златин Гиздов, който е чак 22-ри в кандидатската листа на партията от изборите през 2007 г. Гиздов едва ли си е и мечтал, че ще се докопа до местния парламент. Затова и преди няколко месеца той побърза да се откаже от службата си в администрацията като началник на отдел „Жилищна политика”, за да заеме далеч по-удобното и изкушаващо място в ОбС.
Съвсем другояче стоят нещата с младия рапър Антон Берданков, който успя да се добере до общинския съвет още след парламентарните избори м. г. Тогава в Съвета се освободиха три места, а Берданков като 16-ти в листата влезе с цялото си рап величие в бургаския отбор на ГЕРБ. 17-ти пък беше станалият малко по-късно заместник председател на ОбС-Бургас Константин Луков. Проблемът и на двамата гербери е, че не се славят с особени умствени заложби. Младежът, по-популярен като Доктор Флекс, е написал в декларацията си за конфликт на интереси, че фирмата му „неусъществява” търговска дейност. Той е (не)известен и с това, че присъства в Общинския съвет само в качеството си на физическо тяло. Луков пък стана пословичен с изцепките си като началник на общинската служба УКОРС (по-известна като „общинска полиция”).
Друг сериозен проблем на бургаските гербери е, че сред тях липсват кадри с изявени лидерски качества, готови да поемат отговорност, когато това се наложи. Особено показателен е примерът с избора на председател на Общинския съвет след оставката на Валери Симеонов в началото на 2009 г. Поради липсата на желаещи да поемат овакантения пост, се наложило хората на Бойко да теглят чоп, за да изберат „сливенската перла” Снежина Маджарова, на която и до ден днешен й е трудно да повярва, че председателства местния парламент на Бургас. Или поне така изглежда отстрани.
Самата Маджарова толкова дразни с некомпетентността и странното си поведение, че често й се налага да влиза в конфликтни ситуации със съпартийците си и то на всеослушание. Така например на последното заседание на Общинския съвет водачът на групата на герберите Диана Йорданова се скара на сливналийката, че подопечната й администрация не изпълнявала решения, приети с гласовете на ГЕРБ. „Ама и аз съм от ГЕРБ, кому е нужно това заяждане?!”, не й остана длъжна Маджарова. Искрите между двете дами прехвърчат открай време, като конфликтът им наподобява този на „паралелните“ им колежки от Народното събрание Цецка Цачева и Искра Фидосова, които не им отстъпват нито по ниво на манталитетна обремененост, нито по количеството телесни килограми.
Освен по оста Йорданова-Маджарова, не липсват и други причини за разрив в бургаския ГЕРБ. Една от тях е липсата на хомогенност и общо разбиране за политиката на партията в групата. Съветниците на Бойко в Бургас нямат нищо общо помежду си и приличат на изкуствено създадена механична сплав от несъвместими елементи. Освен с безотговорността и безразличието си, някои от общинарите на ГЕРБ са известни и с това, че не обичат да се подчиняват на партийните повели, особено когато се пресичат пределите на глупостта (както впрочем нерядко се случва). Типичен пример са Евгения Попеску, Семир Абумелих, Антонио Душепеев и донякъде Георги Георгиев, които често демонстрират личната си позиция (макар и понякога само, за да се направят на интересни).
Друг вътрешен дразнител е бургаският елит на ГЕРБ, който вече се намира в парламента и не пропуска да покаже, че и от него също зависи нещо при подредбата на листите догодина. Особено, ако се вземе предвид, че сред депутатите е и областният лидер на партията Димитър Бойчев, който обикновено избягва да демонстрира интелектуалните си възможности.
До момента политическият Франкенщайн, каквото представлява ГЕРБ в Бургас, успява някак си да балансира между посредствеността, безразличието, дребните селски интриги и личните интереси на местните общинари. Но как ще се завъртят нещата с наближаването на изборите догодина, има ли кой да почисти „авгиевите обори” на партията в морския град и най-вече кой от сегашните политически герои ще изгори?
