Частна фирма е превърнала поречието на река Велека в кариера, а добивът на инертни материали е маскиран като изгребване на баластра от коритото й. Незаконната дейност се вихри в сърцето на Странджа, а най-големите поражения са нанесени край село Кости.
За това сигнализира медиите преди седмица директорът на Държавен природен парк „Странджа“ Стефан Златаров. Тревожното му писмо обаче така и не намери отзвук в пресата, а отговорните институции предпочетоха за пореден път да игнорират
проблема.
„Обърнах се към журналистите като последна възможност някой изобщо да ни чуе и с надежда, че заедно можем да предотвратим съсипването на една от най-красивите речни долини в България. Реакция обаче не последва“, казва огорчен Златаров.
Вече няколко години той напразно се опитва да привлече вниманието на РИОСВ, Басейнова дирекция „Черноморски район – Варна“, на Министерството на околната среда и водите.
В непосредствена близост до Кости се намира промивна пресевна инсталация, собственост на едноличния търговец от Бургас Димитър Киров. Съоръжението не е спирало работа през последните десет години, а тежката техника, която изгребва пясъка от реката, е променила безвъзвратно ландшафта.
Под предтекст, че ще прочистват руслото от наноси, в началото на тази година в селото се появили представители на фирма „Технометалстрой-комплект“ ЕООД. Снабдени с нужното разрешително от Басейнова дирекция, от дружеството сключили договор за ползване на пресевната инсталация на ЕТ“Димитър Киров“ и безконтролно започнали да дълбаят въвВелека за добив на инертни материали. За няколко месеца багерите и самосвалите не само изместили коритото на реката, но нанесли трайни щети на земеделските земи в района. Бреговете от двете страни на Велека са тотално унищожени, на места са придобили вид на канали и блата, пълни със застояла вода.
Апокалиптичната картина е видна и с просто око на десетки километри по поречието, но според експертите, дошли цели два пъти на проверка през последната година, повод за тревоги в природния парк няма.
И докато бюрократите пишат констатации от градските си кабинети, че всичко в Странджа е наред, използвайки обстоятелството, че фирмата с разрешение изгребва големи количества баластра, множество бракониери правят същото и копаят огромни ями покрай реката и в крайречните тераси.
„Въпреки официалните писмени сигнали до МОСВ на ДПП „Странджа”, подписани дори и от кмета на Община Царево, от Басейновата дирекция не обръщат никакво внимание на нарушенията и до момента отказват да предприемат каквито и да било мерки. Въпреки че във Велека има риби, влезли в „Червената книга” на България и защитени растения като водни лилии и блатни кокичета, в дирекцията не виждат нищо лошо багери да дълбаят коритото, в интерес на частни предприемачи. Остава открит въпросът, каква е функцията на тази държавна институция“, пита в писмото си до медиите Стефан Златаров.
Дирекцията на парка настоява превръщането на Велека в кариера за инертни материали да бъде незабавно преустановено, а на всички фирми, които се занимават с подобна дейност, да им бъдат отнети разрешителните за работа.
Дали походът на ръководството на парка ще има успешен край, трудно могат да се правят подобни прогнози. През септември миналата година ДЕСАНТ сигнализира за подобно безобразие край руенските села Дъскотна и Планиница. Екип на вестника установи, че багери на фирма „Билдинг Зах“ са изгребали коритото на река Луда Камчия за баластра.
Посочихме и името на виновника за екологичната катастрофа там – турчинът Али Хамзов. Точно половин година след публикацията и няколко месеца, след като Хамзов временно прекрати дейността на пресевната си инсталация край реката, от прокуратурата решиха да образуват проверка по случая. Която, естествено, не показа нищо съществено, а виновни лица така и не бяха открити.
Едно към едно
Според чл. 2, т. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), опазването на природата в тях има предимство пред другите дейности. По същество изгребването на десетки хиляди кубически метра инертни материали всяка година от речното корито не е почистване, от каквото то няма никаква нужда, а е добив на полезни изкопаеми по открит способ, което е абсолютно забранено в природните паркове - (чл. 31 т. 8 от ЗЗТ). В същото време това разкопаване на река Велека влиза в противоречие и с решенията на IUCN на конгреса в Аман от 2000 г. за опазване на последните оцелели естествени или полуестествени реки в Европа. В неприетия План за Управление на Парка изрично е подчертано, че речните екосистеми са изключително ценни и в същото време особено уязвими, поради което всяка намеса там е недопустима.
