Проф. Чавдар Николов е на 56 години, декан на Стопанския факултет в Югозападния университет. Специалист е по публични финанси, макроикономика и европейско стопанство. Беше независим кандидат за евродепутат през 2009 г., издигнат от инициативен комитет. Социалдемократ по убеждения.
- Професор Николов, мина една година от управлението на партия ГЕРБ. Как бихте го оценили от икономическа гледна точка?
Може да се каже, че това беше година на лъкатушене. Започна с една доста абстрактна програма, вдъхновена от неолибералните
идеи, които за съжаление все още се изповядват в Световната банка. Абстрактната програма се заключаваше в някои доста опасни неща, като примерно върховен държавен приоритет да е уравновесеният бюджет. Това полека лека стана ясно, че не може да се случи, но беше изгубено ценно време. Защото ГЕРБ трябваше да си изработи една реалистична програма, каквато обаче хората в икономическия екип на партията не са в състояние нито да подготвят, нито да проведат.
Другото важно нещо, което трябваше да се направи, е да се намерят пари - да се изтегли заем. Това го казахме още на правителството на Станишев. Сегашните управляващи решиха обаче да харчат пари от фискалния резерв, което създава опасност за валутния борд. В момента ситуацията е много тревожна, защото нещата при фискалния резерв вървят към една опасна граница, която е към 4 млрд. лева или 2 млрд. евро. Ако паднем под нея, опасността за валутния борд ми се струва, че ще е реална.
- А реален ли е растежът от 3,6 %, който правителството прогнозира за следващата година?
- България вече втора година живее със сгрешена макроикономическа прогноза, с всичките произлизащи от това последствия. Планираният бюджет за догодина също има тези индикации. Растеж от 3,6 % според всички икономисти у нас е невъзможен. Тази година ще има спад между 1 и 3 %, в най-оптимистичния вариант ще сме на нула процента растеж. Кой може да си представи от това положение икономиката да скочи догодина с 3,6 %? Това просто не е реалистично. Ако се заложи на растеж от 1-1,5 %, както се прогнозира за Европа, нещата биха изглеждали достоверни.
- Какви ще са последствията от тази нереалистична прогноза?
- При сгрешена макроикономическа прогноза не може да се направи нищо смислено. А иначе това, което трябваше да планира правителството на ГЕРБ още когато дойде на власт, беше да заложи един структурен дефицит от 3 %, който обаче да бъде посветен на изграждането на инфраструктурата. Това беше реалистичният вариант. Сега имаме дефицит от близо 6 %, който никой не може да ви каже за какво е. Това е много страшно, разбира те ли? Просто се харчат някакви пари. За какво е изхарчен фискалният резерв също не се разбира. Строят се 90 км. магистрали. Но те не могат да оправдаят този дефицит.
- Има ли реална заплаха от срив на пенсионната и социалната система?
- Директна заплаха няма. Заплахата бих я нарекъл по-скоро интелектуална, защото се провежда много силна атака от страна на тези, аз ги наричам чалгаджийските, неолиберални институции срещу пенсионната система. Тяхната идея е доста проста и доста вулгарна. Тя е да се откажем от разходопокривната система, от договора между поколенията, която е сега класическата система, възприета във всяка една страна в света, с изключение на Чили. Ако нямате такава система, пенсиите могат да се изпарят при всяка една криза. Та те сега искат вноските на по-младото поколение да отиват в някакви специални сметки или фондове. Нали разбирате кой ще разполага с тези пари и кой ще ги харчи – именно тези, които доказаха, че не могат да управляват финанси. Ако се въведе тази капиталова система, тогава рискът цели поколения да останат без пенсии е доста голям.
- Като че ли най-голям приоритет на Бойко Борисов за този мандат е да построи няколко магистрали. Това правилна стратегия ли е според вас?
- Това е една много правилна стратегия. Аз съм изключителен привърженик на това и въпросът, по който правителството на Станишев отнесе най-много критики от мен, беше нестроителството на инфраструктура, защото погледнете - те нищо не построиха. Откровено казано, там не може да намерите и километър построена магистрала, ако изключим нещо по Люлин, което не е ясно в какво дередже е. Може да е банален изразът, но действително страната в момент на криза трябва да бъде една строителна площадка. Защото няма друг начин да субсидирате, да замените тези работни места, които изчезнаха в строителството в България. В момента с изграждането на магистрали са заети около 4-5 хиляди човека. Но трябва да са много повече.
- Добре, но трябва да има и средства за такива разходи. Смятате ли, че следва да се да се реже от държавната администрация?
- Това с рязането на администрация е нож с две остриета, ако трябва сериозно да си говорим, защото всяко съкращение на администрация я дестабилизира. По един начин работи човек, който е сигурен за работното си място, по съвсем друг начин – който е постоянно в някаква реорганизация и съкращения. По-важно е не толкова да съкратиш администрацията, а да я накараш да работи. А пари винаги могат да се намерят, включително една от рецептите е заем от Европейската инвестиционна банка, която дава дългосрочни кредити при много добри условия и при ниски лихви и те могат да служат за кофинансиране на европейските средства. А ние нашата инфраструктура трябва да я градим най-вече с европейски средства. Апропо, много коварно беше това, което предишното правителство готвеше – да строи инфраструктурата на концесия. Когато имаш европейски пари, да строиш на концесия, значи заробване.
- Миналата година твърдяхте, че назначението на Трайчо Трайков за енергиен министър е груба грешка. Стана ясно, че Борисов за малко е щял да го уволни преди месец. Какво мислите за Трайков в момента?
- Аз казах тогава, че има конфликт на интереси. Защото човекът идваше от такава сфера на бизнеса, която е свързана с непосредствената му работа и това за Европа не е обичайно. За „Горна Арда“ нещата хайде да не казвам, че намирисват. В никакъв случай не е редно един човек, който е работил в ЕВН, да дава толкова голям проект именно на тази компания.Във всяка друга държава това би било скандал.
- Докога българинът ще получава фрапиращо ниски трудови възнаграждения и пенсии, на фона дори на такива държави, които доскоро бяха раздирани от граждански войни като Сърбия и Хърватска? Какво трябва генерално да се промени в нашата държава?
- За да се получават по-високи заплати и пенсии, трябва да имате социално партньорство и силни профсъюзи. Трябва да се промени идеологията в държавата. В никакъв случай не бива да залагаме на това да сме привлекателни с ниските си заплати. Ние трябва да сме привлекателни с квалифицираните си кадри. С ниска заплата не можеш да бъдеш привлекателен за дълго, защото в един момент ще се намерят други с още по-ниски заплати, отколкото са у нас. Плюс това, в България направихме всичко възможно разпределението на доходите да е много несправедливо, включително с въвеждането на плоския данък. Това, което стана у нас през последните години, аз не мога да си представя да се случи в някоя развита страна с будно гражданско общество.
