Олющени фасади, опасно килнати кирпичени къщи и руини на исторически светини – на тези гледки се натъкват туристите, докато се разхождат в най-живописната част на Велико Търново. Всяка втора сграда от Самоводската чаршия до крепостта Царевец се руши. Гледката е потресаваща и няма пътешественик, минал оттук, който да не запечата с фотоапарата си разрухата в т. нар. Балканска столица на културния туризъм, посещавана годишно от над 600 хиляди души.
Стамболовият хан е най-ужасяващата гледка по пътя. Сградата е национален паметник на културата. Строена е през 40-те години на XIX в. от бащата и чичото на Стефан Стамболов. Според историческите хроники в зданието е работил и бунтовният Капитан Дядо Никола. През 1980 г. сградата е пометена от пожар, но три години след това, в навечерието на 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър, е изработен проект за възстановяването и адаптацията й. Той така и не се реализира. После дюкяните на хана са реституирани от цели 18 наследници, които и до днес не могат да си ги поделят. Преди десетина години Община Велико Търново кандидатства с проект пред Японското правителство за възстановяването на Стамболовия хан, но парите отидоха за дървени къщи в Пловдив. Днес съборетината е превърната в змиярник, оплакват се съседите, живущи на улицата, носеща името на бележития реформатор. Над металните платна, с които са заградени останките, стърчат изтръгнати кабели. Въпреки, че отговорността е на собствениците, Общината може да ги задължи с глоби да си ремонтират имота, но от кметството само вдигат рамене.
Точно до Стамболовия хан пък е долепена друга руина. За нея спор да си възстанови собствеността води Евангелската методистка епископална църква, базирайки се на нотариален акт от 70-те години на миналия век. След това една до друга на калкан са залепени три къщи, окачествени в общинските регистри като опасни и подлежащи на събаряне. Те са собственост на великотърновци и софиянци. В една от постройките стената на третия етаж се е отлепила и се държи на магия. Така е поне от 10 г., наследниците се съдят, съседите не могат да се поделят, собствеността е частна, Общината не може да се намеси – обобщава порочния кръг собственичката на отсрещния магазин Юлияна Йосифова.
Опасностите за туристите не свършват до тук. Над тесните тротоари опасно са надвиснали керемиди. Хората вървят до опожарени сгради, зад чиито изпотрошени стъкла се веят изподрани найлони, а вътрешността им е превърната в смърдящо сметище. Върху покрива на една от култовите за старопрестолния град механи са израснали няколко дървета. В „Болярска изба" на младини таблата като сервитьор е разнасял бащата на футболната ни легенда Красимир Балъков. Сега кръчмата е собственост на софиянци.
След петдесетина метра надолу по улицата се стига до още един „паметник" на безхаберието. Къщата на ъгъла срещу паметника на Велчовата завера и хотел "Янтра" е собственост на софийската фирма "Тобо". Столичаните купиха имота, защото бяха намерили клиент за банка. Сделката пропадна и след многобройни предупредителни писма със заплахи за глоби от „Тобо” затвориха избитите прозорци с шперплат. Така нелицеприятната гледка е първото нещо, което туристите виждат, преди да се настанят в най-скъпия великотърновски хотел. За сградата още се носят легенди във Велико Търново – в зората на демокрацията Митьо Пищова организираше в нея първите вариететни програми с еротични танцьорки и питони.
Порутените къщи и запечатани с дъски магазини следват една след друга до паметника на Никола Пиколо. Там на малкото площадче, току под носа на статуята на бележития лекар и общественик, са подредени контейнерите за боклук. В левия ръкав на улицата няма тротоар, туристи и коли слаломират един през друг. Железа, наподобяващи предпазна ограда, са поставени върху изкопа на бившото заведение “Кацата” и останките от Арменската църква.
На площад "Иван Асен II" положението не е по-розово. До сградата на "Корпоративна търговска банка" стърчат жалките останки от къщата на убития Емил Кюлев, в която приживе банкерът имаше намерения да прави салон на изкуствата.
Вече пета година ръждясва катинарът на тежката метална порта на Стария окръжен съвет, издигащ се на най-хубавото място срещу крепостта "Царевец". Сградата, която е паметник на културата, отдавна вече трябваше да се е превърнала в петзвезден хотел, носещ името на цар Калоян. Община Велико Търново не може да си върне собствеността на знаковата сграда, защото в договора няма посочен срок за строителството на хотела.
През август 2005 г. фирмата на скандалния великотърновец Георги Вълев – “Поликомерс СГ” ЕООД, купи общинския имот от 1762 кв. м. за 1,47 млн. лв. на разсрочено плащане. Бизнесменът обеща да инвестира 15 млн. лв., за да я превърне в петзвезден хотел, който трябва да изгради за три години. От проекта се заинтересува лично дори Гасан Аиди, президент на Световната хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Вместо да се модернизира обаче, сградата продължава да се руши. Прозорците й са разбити, а на терасата й расте дърво. Разбитите врати на трафопоста са подпрени с тротоарна плочка. Бледо си личи, че знаковата сграда беше ремонтирана преди десетина години по проекта "Красива България" с пари на ЕС и ПРООН. Наскоро общинската туристическа агенция "Царевград Търнов" извади 200 лв., за да смени дъските на пейките в разградения двор на частната собственост, на които туристите сядат, за да гледат емблематичния спектакъл "Звук и светлина".
