Откажете се от тях!
Нека никой повече не даде нито стотинка, за да гледа жалките им изпълнения. Макар че силно се съмнявам това да ги трогне, те са си самодостатъчни. Личи им по мазните физиономии, по гелосаните прически и изобилните татуировки с надписи на чужди езици, от които не знаят и думичка.
Изобщо не говорете за тях!
Това ще ги заболи повече, отколкото да не ги гледате как се влачат по терена като черва на изтърбушен кон. Ще се засегнат, че никой не обсъжда джиповете, беемветата, мерцедесите и проститутките им. Ще се поболеят от мъка, че никой за тях не мисли и тогава барем се откажат от взаимното мъчение – те да пъшкат на тревата, ние – докато ги гледаме.
Те са звезди!
Присъщо е на самозабравили се глупаци, основно с основно образование, да страдат от пълна липса на самокритичност. Да се обиждат, когато някой каже, че са некадърни, прости и не си умеят занаята. Да не понасят каквато и да било критика и да се сърдят за отмъщение на истината. Да не са видели по телевизията (те книги не умеят да четат, защото знаят азбуката до „3”. Наричат я 3:0”) как по света всеки ритнитопковец или негов треньор, които са се издънили, биват подлагани на свирепи подигравки.
Те са палячовци!
Не очаквайте абсолютно нищо от 20- и няколко годишни лекета, чиято професионална квалификация не е „футболист”, а „играч на кючек върху маса” и „чукач на манекенки”. Те са семпли момчета от село, с модерни прически, получили изведнъж много пари накуп и забравили детството си, изпълнено с уличен прахоляк и сандали с бели хавлиени чорапи. Техният богат речников запас се състои от няколко ключови фрази: „пак казвам”, „мисля, че”, „дадохме всичко от себе си”, „съдията е престъпник, ограби труда на момчетата”, „липсваше ни малшанс”, „с тези сили, толкова”...
Всичко вони!
Какво, всъщност, искате от слабо първенство, където най-важните мачове са уговорени и шампионът се знае още с началото на сезона? Където отборите съществуват, защото техните босове перат с тях пари. Където мухльовците, които се наричат „играчи” не понасят строги треньори, защото те ги карат да тичат, а е трудно, след тежка вечер с няколко бутилки уиски. И правят „бойкот” и „оглавяват бунта”, а треньора наричат „мишка” и „пълен анонимник”. Където треньорите са или напълно изкукуригали или добри хора, които виждат, че не става, както трябва и си траят, защото с това си вадят хляба.
А шефовете, ах те!
Може и да си бил легенда преди 16 години, може да си карал всички да настръхват, докато те гледат, може да си им носил гордост, че са българи, както никога дотогава, но станал ли си роб на обстоятелствата, въртиш ли бизнес с националните идеали, пускаш ли клоуни да играят, защото си човек на еди кой-си мениджър, вече преставаш да си светило и ставаш парцалено чучело, начело на федерация.
Няма смисъл!
Няма смисъл от залъгване. С тези марди нищо не става. Ако искате някога да има нещо, което се нарича „български национален отбор по футбол”, отворете очи и си дайте ясна сметка, че всички тези сегашни трябва да бъдат изринати, заплюти и забравени.
Иначе няма смисъл.
