Направо не е за вярване какви обществени реакции може да предизвика една присъда. И то в наши времена, когато народът вече е обръгнал на всякакви убийци, изнасилвачи, педофили и каквато модерна сган се сетите. На пръв поглед, условната присъда на бившия полицай Петко Лисичков, който преди една година застреля при самозащита известния бургаски криминален герой Калоян Стоянов – Голямата Рижа, накара интернет форумите и хората по площади и улици да заприличат
на жадни за кръв страшилища, оправдаващи убийство на млад човек. На пръв поглед, обаче.
Ако четете отгоре-отгоре коментарите на всички, одобрили това решение на съда в Бургас, сигурно бихте решили, че няма никакво спасение за душите на българите, всички са оскотели безнадеждно и е най-добре да затваряме държавата. Ако се вгледате по-внимателно в техните аргументи няма как да не ви направи впечатление, че всички цитират в детайли многобройните гадости, които приживе извършваше въпросната „жертва”, заедно с обезумялата си банда от назобани и напушени съратници.
Тези благи младежи, известни на полиция и граждани като „групата с ножовете”, за които се говореше, че изпълняват поръчки и на Димитър „Очите” Желязков, вилнееха по заведения, тероризираха своите съграждани, намушкваха всеки, който си позволи да ги погледне в очите. Връх на техния бяс беше скандал посред бял ден в центъра на Бургас, в който уплашен от техните ножове се защити със стрелба и рани тежко преминаващи възрастна жена и студент.
Мислещите се за безсмъртни отново бяха освободени от ареста. Всъщност, те никога не си получаваха заслуженото. Безумната им наглост стигна дотам, след като бившата барета Лисичков застреля от уплаха тарторът им, тръгнал да го коли с мачете, по обяд, в центъра на най-големия жилищен комплекс в Бургас, те да скачат с ножове и да блъскат по полицейската кола, където беше затворен арестуваният мотоциклетист. Докато служителите на реда, някак си, кой знае защо, изобщо не забелязваха африканският им боен танц.
Още тогава по всички форуми се появиха коментари, възхваляващи бившият полицай, убил младият престъпник, за да се защити от почти сигурна смърт. Всъщност, 98% от коментиращите бяха на мнение „браво, невинен е.” Мъдри социолози и социални антрополози посветиха часове в тежки размисли на тема „Толкова ли са освирепели българите, че злобата ги обединява?”
Още тогава се мернаха и други мнения, обявяващи радостните от стрелбата за страхливци, „охлюви, мутльовци, гниди и жени”, които приживе толкова са се страхували от Стоянчов, че са заобикаляли по съседните улици, за да не се срещнат с него. Като се замислите, те не са далеч от истината.
Вярно, така е било. При положение, че родната полиция, която ни пази от братства, подобни това на Рижата (според песничката на придворния лакей Веселин Маринов) немее и не чува за неговите свинства, народът се пази както може. Не всеки има възможности, а и желание, да се надруса като змей, да изключи от централния мозък, да вземе нож и да се възпротиви адекватно на бандата павиани, вилнееща по улиците на града.
Че имат воля да си противят на подобни, обаче, хората на Бургас показаха в организираната от СКАТ телевизия подписка. В нея своето мнение „Свобода за Лисичков” заявиха над 30 000 граждани и гости на града. През първите дни на подписката, това се случваше под злобните погледи на дружките на застреляния Калоян Стоянчов, седнали демонстративно срещу листите и показващи самодоволна агресия, като ядосани четириноги в зоопарк.
„Няма ли някой да създаде, също както в други държави, един отряд от бивши военни и полицаи, които да се занимават с туй да трепят бандити, бе?” Чух това за пореден път, след като се случи инцидентът в ”Меден рудник” Същата тема се завъртя и по време на последните заседания по делото. Такова нещо, всъщност, има. В Русия за него само се говори като легенда, а в Бразилия е било факт от средата до края на 90- те години на миналия век. Казвало се е „Юмрукът на Господ”.
Хайде представете си как би изглеждал този отряд у нас. Колко доволни от бившата си служба полицаи (за военните, пък, изобщо да не говорим) биха положили тайната клетва и биха я спазвали само заради воинската си и мъжка чест? Обърнете сериозен поглед на вече доказаните сериозни банди, не са ли те ако не ръководени, то поне консултирани от бивши спец- и каквито се сетите служители на вътрешното министерство?
Не казвам, че всеки под пагон е потенциален бандит, опазил ме Господ, имам десетки такива приятели! Но човек, изпаднал във възторг от „Юмрукът на Бога” си го помисли, чул съм го от него. За да твърди, че щом няма такива организации, ей така ще си вилнеят престъпниците и ще колят, стрелят, мушкат и грабят.
Смятам, че изобщо не е прав. Смятам, че има хора, на които им е занаят да пазят обикновените граждани и да чистят подобни муцуни от улиците. Смятам, че ако има воля (такава, каквато показаха бургазлии с подписката в защита на Петко Лисичков), въпрос на дни е всичмки тези паразити да изчезнат. Смятам, че тогава няма никаква нужда от легиони, ескадрони и божи юмруци.
