По-възрастните бургазлии сигурно с умиление си спомнят един истински шедьовър в българския периодичен печат, сътворен от талантливи писатели, в тоталитарно време – Алманах „Море“. Луксозно, огромно по обем, това издание даваше трибуна на иначе забранени родни автори и поради тази причина беше революционно за времето си. Всеки негов брой, излязъл от печат беше истинска сензация и тиражът
му се разграбваше още преди да е стигнал до пощенските репове. Създадено да развива регионалната литература, списанието за кратко време се превърна в трибуна на националната литература. Така бе обаче през далечната 1979 година. Триумфът на „Море“ продължи до 1992 г., когато алманахът бе закрит.
За да се роди неговото бледо, анемично копие, издавано от „автори“, чиито музи са умрели още преди самите те да се родят. В този уродлив вариант списанието просъществува цели 14 години, всичките изкарани на хранилка в общината. Най-щедър през годините, разбира се, бе червеният кмет Йоан Костадинов.
Всъщност, за щедростта може и да се поспори, като се вземат предвид последните събития около „Море“. Които здраво намирисват на корупция. За да не остане по-назад от предшественика си, кметът от ГЕРБ Димитър Николов отпусна 60 000 лева годишна субсидия за отпечатването на цели 5 книжки в тираж от по 500-600 бройки. Сумата пък бе одобрена от Общинския съвет – нали е за благото на местната култура. В което няма нищо лошо. Само на пръв поглед обаче. Какви задкулисни интриги се въртят около тази хубава сума, ни разкри управителят на бургаската фирма „Информа принт“ ООД Георги Калоянов.
Под натиска на писателската общност в началото на миналата година Община Бургас обяви конкурс за идейна концепция на списание за литература, изкуство и култура. И както предварително бе уточнено, с приоритет се ползваха редакционни екипи, постоянно живеещи в Бургас. Така се стигна до избора на колектив между бившия главен редактор на вестник „Черноморски фар“ Георги Ингилизов, Иван Сухиванов и Росен Друмев. Тримата трябваше да възродят идеята за културно бургаско издание. И да пуснат първия му брой за Деня на славянската писменост 24 май.
Дълго чаканата рожба на триото редактори наистина бе изненада. Но с ужасния си печат. На първа страница, за да се знае кой плаща парите, стои обръщение на кмета Николов. За сметка на това е спестено името на печатницата, дала живот на този продукт. Но пък предпечата е правен от служители на „Черноморски фар“, става видно от карето на последна страница.
Заради непрофесионалната изработка на тази книжка Сухиванов и Друмев поискали печатарите да бъдат сменени и прехвърлили списанието в „Тангра принт“. Така, без конкурс, още два броя (вместо обещаните общо 5) били отпечатани там до края на миналата година.
Субсидията, естествено си останала същата, обяснява Калоянов. Който се чуди, къде точно отиват тези 60 хиляди лева общински средства, след като творческият екип се кълне, че работи на доброволни начала без заплати, а разходите за печатница могат да бъдат свити до 10-тина хиляди лв. годишно. Стига конкурсът за избор на полиграфска фирма, проведен на няколко пъти едва тази година да беше прозрачен, а не предварително предрешен.
Оказа се, че триото Ингилизов – Сухиванов – Друмев успешно оплита в интриги цяла една община и я прави за смях покрай невзрачната на пръв поглед малка поръчка. Причината – имало междуличностен конфликт между Георги Калоянов и Инзилизов, призна пред ДЕСАНТ шефката на общинската дирекция за връзки с обществеността Весела Йорданова.
Опитахме се чрез нея да изясним, кое наложи конкурсът за избор на печатница да бъде организира цели седем пъти в рамките на няколко месеца в средата на 2010 г. И защо всички фирми, различни от приятелската „Тангра принт“ са или дисквалифицирани или пък направо пренебрегнати от общината.
И в крайна сметка – защо бе избрана „Тангра принт“ с предложената от нея цена от 6 500 лв., а бяха отхвърлени два пъти по-ниски оферти от порядъка на 3 800 лв (с включен ДДС). Освен това полиграфската фирма, която вече легално ще усвоява парите на бургаските данъкоплатци, няма никаква професионална история зад гърба си и единствената й дейност е свързана именно с „Море“. И как така, след като „Тангра принт“ спечели окончателно преди месец обществената поръчка, навсякъде като издател на списанието се явява издателство „Балтика“. Което пък не е участвало в никакви конкурси, нито е посочено от „Тангра принт“ като подизпълнител.
При цялата тази трудна за оправяне каша, от общината сега се кълнат, че всякаква далавера с наследника на бляскавия някога алманах е изключена. Странна гаранция при условие, че никой в местната администрация не е наясно дори, какви са приходите от продажби на бутиковия тираж. При това, както вече казахме, щедро подплатен с нашите пари.
А, да, ние все още чакаме да видим на пазара първия брой за тази година. Който, както е тръгнало на нескончаеми конкурсни игри, може да се окаже единствен. Но пък за 60 000 лева!
