Д-р Стойчо Кацаров е роден на 6 юни 1964 г. в Дупница. Завършил е медицина в Медицинския институт в гр. София, както и право в ЮЗУ в Благоевград. Специализирал е местно управление и здравен мениджмънт. Бивш депутат от ОДС в 39-то и 40-то НС. Заместник-министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов. Един от основателите на партия „Демократи за силна България“. В момента е в ръководството на неправителствената организация „Център за защита правата в здравеопазването“.
- Д-р Кацаров, можете ли да обясните с няколко думи какво се случва в момента със здравната система у нас и защо се стигна до тази криза?
- Много ми е трудно да го обясня с няколко думи. Това, което се случва, е че парите за здравеопазване са драстично намалени от началото на годината. Това е и основната причина за кризата. По-лошото обаче е, че правителството се върна към бюджетното финансиране на болниците и това ще има трайни негативни последици по простата причина, че се ликвидира всякаква конкуренция между лечебните заведения и практически се отнема възможността на болния да избира къде да се лекува.
- Къде изчезнаха парите от здравната каса? Събираемостта на здравните вноски ли е ниска?
- Не, не, събираемостта е добра. Здравната каса разполага с 1,2 млрд. лева излишни средства в момента. Но те се използват от правителството за други цели, не за здравни нужди.
- Но това законно ли е?
- Това е въпрос, на който по-скоро съдът трябва да отговори. Аз твърдя, че не е законно. Това са средства, които са събирани за здраве и трябва да бъдат използвани за здраве. Сега се прави опит да се заобиколи закона. A дали е законно или не, е въпрос на тълкуване. Но при всички случаи е неправилно и погрешно - в това няма никакво съмнение.
- А каква е логиката на всичко това? Липсват пари в други сфери и ощетяват здравеопазването ли?
- Да, да. Точно така. Увеличават се средствата за МВР, строят се спортни зали, площадки и други подобни като за целта се ползват парите, събирани за здравни вноски. Това се случва на практика. Според мен правителството, още когато е приемало бюджета, е решило да реже от средствата за здравеопазване. Съвсем ясно си е дало сметка за това - тук не става дума за грешка, за подвеждане или за неразбиране. Те са се чудели откъде да пренасочат средства и са решили, че най-безболезнено за тях ще бъде ако го направят от здравеопазването, разчитайки, че лекарите са разединени, с разностранни интереси. Но явно не са преценили, че всъщност най-големият удар от една такава погрешна политика е върху болните, а не върху лекарите.
- Неизплащането от страна на държавата на дължимите суми за здравеопазване до какво ще доведе в крайна сметка?
- Правителството прехвърли собствения си дълг върху болниците. Към месец май официално се съобщи за 350 млн. задължения на лечебните заведения. До края на годината те при всички случаи ще надхвърлят 500 млн. лева. От гледна точка на финансите и на икономиката това ще доведе до фалити на болници. Фалитите на болници в такива размери, когато става дума за такива огромни суми, неизбежно ще доведе след себе си до фалити и на техните кредитори - доставчиците на лекарства, на медицински изделия. Но пак казвам - най-тежкият удар е върху болните. Първо, защото болните ще бъдат принудени да доплащат тази разлика в сумите, които правителството в момента не плаща, за да получат медицинска помощ. И това е вече масово явление. Второ, защото се ограничава достъпът на болните до медицинска помощ. Почти навсякъде вече се отказва планов прием на пациенти. Приемат се само по спешност.
- И според вас правителството прави това съвсем съзнателно? Но каква е целта?
- Да, осъзнато е. Целта е да се постигнат определени показатели на държавния бюджет. Търсели са откъде да намалят средства и са решили да го направят в областта на здравеопазването. Което за мен е необяснимо, защото се оказва, че най-голямата тежест на икономическата криза се прехвърля върху болните хора.
- Може ли да допуснем, че това все пак може да има някакъв оздравителен ефект върху здравната система като цяло?
- Не, не. Има една скрита, необявена цел на правителството – да се закрият между 70 и 100 общински болници, смятайки, че по този начин ще се спестят финансови ресурси. Това е изключително погрешна политика. Първо, защото те няма да постигнат дори тази си цел – да спестят финансови ресурси. Общият разход на тези болници, общото им потребление на ресурси от здравната каса е някъде около 10%. Всичките тези 70 болници консумират колкото университетската болница „Св. Георги“. Но това са болници, които обслужват между 2,5 и 3 милиона население. Ликвидирането им ще остави тези хора без реална медицинска помощ. Защото те не са само лечебни заведения за болнична помощ, както си ги представят някои. Върху тях на практика е организирана цялата здравна помощ в съответните общини. Те се явяват и спешни звена, свързани са много тясно с извънболничната помощ. Премахването им ще разруши здравната система в тези общини, изцяло. Когато например човек се обърне към Бърза помощ, те викат специалист-консултант от общинската болница. За да може да бъде превързан, опериран, гипсирана счупена кост и т.н. - това става в общинската болница. На практика цялата медицинска помощ в една община като Харманли или Поморие, например, е основана върху общинската болница. Закривайки я, ти ликвидираш на практика цялата здравна система в тази община. Това е много голяма грешка. Тези болници са възникнали исторически в резултат от потребностите на населението. Те не са възникнали със Здравната каса. Някои от тях имат над 100-годишна история.
- Какво мислите за министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова? Поведението й обикновено е много странно, тя изглежда доста неуравновесена. Удачен ли е изборът й?
- Не, категорично не. Длъжността „министър” изисква политически опит. Това е политическа длъжност. Г-жа Борисова е един много добър лекар, професионалист в ендокринологията, но тя не е политик. Тя няма експертни качества и познания в областта на организацията на здравеопазването, което е необходимо за един министър. Аз обаче си мисля, че в тази ситуация, който и да е на нейно място, не би могъл да се справи, защото проблемът е в министър-председателя, а не в министъра на здравеопазването. Той е този, който трябва да определи посоката на промените - генералната линия. Всъщност, истинската причина за днешната ситуация е, че правителството не е определило посоката на своята здравна политика. И затова се лута и взима непрекъснато такива решения, след няколко месеца ги променя отново, и пак ги променя, и пак ги променя... Така че дефектът е на по-високо ниво.
- А знае ли се какво става с онази широко акламирана идея за намаляване на болниците и превръщането на част от тях в спешни центрове...?
- Да, да - хеликоптери, спешни кабинети. Идеята е изоставена. Откриха няколко спешни такива кабинета, следвайки тази идея и всички до един вече са закрити. Т.е. идеята очевидно е изоставена.
- Съжалявате ли за извършената здравна реформа по време на вашето управление, имаше ли грешки?
- Аз като специалист, с времето и с натрупания опит откривам доста дефекти в това, което сме правили. Давам си сметка, че би могло да бъде направено и по-добре. Но като цяло продължавам да мисля, че посоката на промените, които тогава се предприеха, са правилни. Те бяха свързани с либерализацията на тази система, на по-активно участие на гражданите в управлението й, давайки право на човек да избира сам къде да се лекува, при кого да отиде. Отделихме и парите за здравеопазване от останалите държавни средства - това да са пари за здраве и само за това да могат да се харчат. Но много от тия неща във времето бяха загубени. Здравната каса се одържави. Виждате, че и парите за здравеопазване в момента се ползват за други средства, така че много от нещата вече не са такива, каквито бяха планирани и направени преди десет години.
