В средата на април, тази година, с апломб през родните медии премина новината, че са започнали снимките на най-новия българо-италиански филм “Сбогом, мамо”. Както си му е редът имаше хвалебствени дописки за екипа и репортажи от мястото на събитието. Но най-впечатляващото бе, че лично министърът на културата Вежди Рашидов се разходи до снимачната площадка, за да поздрави сценариста и режисьора на продукцията -
българката с италиански паспорт Мишел Бонев.
В България вече се снимат много филми, но този бе първият, удостоен с височайшо министерско внимание. Още по-изненадващо, в началото на септември на Венецианския филмов фестивал готовият вече “Сбогом, мамо”, без въобще да е участвал в конкурсната програма, получи току-що основаната награда “Действие за жени”.
Обяснението на организаторите бе, че това е специален приз, създаден по случай 60-годишнината на европейската конвенция за съхраняване на основните човешки права. В България награждаването на филма бе толкова преекспонирано по всички телевизии, радиа и основните вестници, че в залисията си много от медиите дори пропуснаха да разкажат кой всъщност е спечелил фестивала – щатската лента “Някъде” на София Копола.
Затова пък в обширните материали и в по-дребните дописки неизменно пишеше, че най-после кинематографията на страната ни е била забелязана на голям филмов форум. В Италия обаче пресата бе категорична: “Действие за жени” е награда, която е била скалъпена набързо в последния момент по разпореждане на правителството, за да се връчи конкретно на Мишел Бонев.
Черешката на тортата обаче бе, че специално за да уважат Мишел Бонев и нейната награда до Венеция се беше разходила 40-членна официална делегация от иначе бедна България, оглавявана от Рашидов, която присъства на гала-вечерта. Платено от неясно кого, в пътуването бе включена група от артисти, но основно – от много журналисти.
Те бяха специално подбрани от началника на политическия кабинет на министъра – Ива Петрони, така че после да напишат само хвалебствия. И за Мишел Бонев, и за филма й, и за Рашидов. Но дори и при всичко това нещата изглеждат нормално като за България.
Лента с българско участие е спечелила някаква, макар и спорна, награда и официалните власти са съпроводили антураж, който достойно да почете събитието. Че си взели и послушни репортери, които да го отразят под диктовка. Случвало се е много пъти, какво пък толкова…
Историята започва да вони в момента, когато човек се зарови в италианската преса, която за разлика от официалната българска, съвсем не беше така позитивно настроена както към филма, така и към персоната на Мишел Бонев. А оттам и към натруфеното официално българско политическо присъствие около младата режисьорка. И има защо.
Госпожица Мишел е родена през 1971 година в Бургас под името Драгомира Бонева. През 1990 емигрира в Италия. В интервю за вестник “Кориере дела сера” тя казва, че пристигнала в чужбина “без специално образование, само с един чифт жълти обувки и 20 долара в джоба”. Но благодарение на уменията си била стигнала далеч.
Вестникът обаче припомня, че възходът на Бонев удивително съвпада с появата на Силвио Берлускони на италианската политическа сцена и дава идея за размисъл у читателите си в каква точно древна сфера ще да са били тези големи умения.
Берлускони стана премиер през 1994, но първото му правителство се задържа едва няколко месеца. Може би затова звездата на Бонев, поне пред прожекторите, не е изгряла по това време. Затова пък от 2001 той поема здраво юздите и оттогава е неизменен премиер на Италия.
Именно в този момент “от нищото”, както се изразява в. “Ла република”, изниква и фигурата на Бонев. Но не заради уменията си, а заради силната политическа опека, с която се ползва. На 3 март 2003 “Ла република” помества обширен репортаж около един голям скандал на предстоящия фестивал “Сан Ремо”. Там пише, че директорът на фестивала Агустино Сака е бил подложен на силен натиск от страна на културното министерство в Италия да назначи Мишел Бонев за съводеща.
Вестникът съобщава, че това не се е случило само, защото основният водещ от години Пипо Баудо се противопоставил категорично и заплашил да напусне, ако му натрапят “тази Мишел”. Все пак “новата любимка на Берлускони” се сдобива с назначение на “Сан Ремо”. Правят я “коментатор на фестивалните вечери” и тя всеки ден се появява в ефира на държавната телевизия РАИ, за да говори, неясно като какъв експерт, за качеството на песните.
“Мишел Бонев, изглежда, се появи от нищото. Въпреки многото творчески дейности, с които твърди, че се е занимавала, в интернет няма никаква следа от нея. Затова пък със завидната си осанка, с дългата си черна коса, тя вече почти се вживява в ролята си на първа дама. Случаят с Бонев е първият в историята на фестивала, когато конкурсните вечери се коментират от официално назначено лице”, пише “Ла република” през 2003.
Но това е само началото. След това българката прави зашеметяваща кариера. Появява се в епизодична роля във филма “Страстите Христови” на Мел Гибсън. Италианската преса обяснява, че Мишел е единственият статист във филма, който не е минавал през кастинг. След това РАИ си я взима под своя опека.
Директорът на държавната телевизия е издал заповед Бонев да участва в почти всички сериали, които телевизията заснема. Я тя годишно заснема поне десетина.
През 2007 нещата се изясняват. Тогава в пресата попадат записи от телефонни разговори на Берлускони с негови подчинени и различни общественици, от които става ясно как италианският премиер е протежирал момичетата, които са минавали през леглото му.
На 19.12.2007 в. “Л`еспресо” публикува материал, озаглавен “Историята на Сака” (Агостино Сака е директор на държавната телевизия РАИ през 2002-2003, а след това – шеф на РАИ фикшън – секторът, който произвежда телевизионни сериали и филми). Там се цитират част от разговорите по телефона между Берлускони и Сака.
По-любопитен е един от тях, в който премиерът посочва на телевизионния шеф: “Не е зле да изпробвате качествата на няколко млади актриси, които лично съм гледал и смятам, че се справят много добре. Мисля, че телевизията ще има огромна полза от тях”.
Тук Берлускони изрежда четири имена, едното от които е на Мишел Бонев. Очевидно е, заключава изданието, че италианските зрители трябваше да се радват на момичетата, които преди това са радвали очите на премиера.
Сега да се върнем в наши дни във Венеция. “Ла република” пише, че през 2008 Бонев е кандидатствала за държавна субсидия в Италия за филма си “Сбогом, мамо” и такава й е била отказана, заради ниските качества на сценария. Но за всеобща изненада в началото на 2010 субсидията й е била дадена.
Пишман-сценаристката не е имала никакъв проблем да получи държавни пари и от България, където неин копродуцент става Националният филмов център. Много проекти не се дореждат до финансиране от Центъра, но за креватната любимка на Берлускони пари има. Все пак у нас премиер е голям негов приятел.
Във Венеция Бонев получи наградата си не от неин колега или друго лице от културната гилдия, а от правителството. Връчи й я министърът на земеделието и горите Джанкарло Галан.
Пред медиите той въобще не се посвени да изрече, че “Берлускони ми се обади, за да ме помоли да предам топлите му поздравления на българската режисьорка и актриса”. Никой друг, дори и София Копола, не получи поздрави от Берлускони. Пресата отбелязва, че специално за българката премиерът на Италия съпроводил на гала-вечерта още един министър – на равноправието между половете Мара Карфаня.
При тази толкова ясна постановка е съвсем очевадно какво са правили 40 - те души от официалната българска делегация във Венеция. Те чисто и просто е трябвало да светят, докато Берлускони се обяснява на една от многото си изгори. Въобще няма съмнение и по чие разпореждане Рашидов и сие са поели към Италия.
За дружбата между Бойко Борисов и Силвио Берлускони се е писало много. Можем само да гадаем дали италианският премиер лично е помолил приятеля си да направи необходимия жест за любовницата му или Бойко се е сетил сам. По-скоро първото.
Най-жалкото е, че в огромната си част родната преса просто си затвори очите за цирка, в който е участвал един български министър. Слаборазпространеният вестник “Култура” пусна няколко реда, в които плахо задава въпроса на чий гръб е пътувала 40-членната делегация.
“24 часа” от кумова срама пък препечата италианска публикация по темата. Но го направи още по-плахо, взимайки текст не от голям италиански ежедневник, а от жълто интернет-издание, за да остане българският читател с усещането, че темата е някаква долна интрига, на която не следва да се вярва. А и “24 часа” пусна материала с уговорката, че “препечатваме статията, без да вземаме отношение към позицията на автора й”.
И как да вземат отношение, милите, като знаят кой е подготвял списъка за воаяжа и под чий контрол са били писани дописките за посещението на Рашидов на Венецианския фестивал.
Ива Петрони, чието име споменахме в началото на този материал, сега е шеф на кабинета на Вежди Рашидов, но иначе е едно от момичките пък на небезизвестната Диана Дамянова.
Кака Диди, както тя обича да я наричат, макар отдавна да е прехврлила какината възраст, е собственик на агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. От края на миналия век Дамянова и агенцията й обслужват “ЛУКойл - България” и персонално боса й Валентин Златев , а покрай тях и всички премиери на страната.
Нейните специалитети са обгрижване на послушни и сплашване, натиск, шантаж и шамаросване на непослушни медии. Малкото репортери, върху които тя не успява да въздейства, се радват на всевъзможни обиди във форумите под статиите им, писани анонимно от подчинените на Дамянова. Ей-така действията й вече повече от десет години всяват страх в гилдията, поради което вестници, радиа и телевизии предпочитат или да хвалят, или да мълчат, когато в дадено събитие е намесена ръката Дамянова.
Всички помнят какво се случи с Георги Коритаров и как цялата журналистическа гилдия бе просто смразена и никой не си позволи да обели и дума за подмолните маниери на Диана Дамянова спрямо журналистиката у нас.
Миналата година, в разгара на кризата, Дамянова намери лесен начин да отърве излишни разходи покрай агенцията си. Тя пласира в правителството, чийто премиер Борисов управлява само фиктивно страната, командван зад кулисите от Валентин Златев, всичките си основни служители в “Ди енд Ди”. Почти всички заеха постове в министерските пресцентрове, но някои с повече заслуги като Ивчето Петрони (която през 2007 се издигна до изпълнителен директор на “Ди енд Ди”) бяха прокарани и на по-високи позиции.
Така българският данъкоплатец се сдоби със своята си Мишел Бонев. Докато бургазлийката Драгомира все пак е трябвало да играе някакви роли по сериали и дори да се поти над филм, за да получи държавните пари от РАИ, Дамянова не прави нищо. Народът издържа подчинените й, които тя е наредила по министерствата.
Затова пък винаги, когато човек на Дамянова стои зад някакво събитие, вестниците са послушни. Поради тази причина се направиха на ударени и за измислената награда във Венеция, за която цяла министерска свита се разходи до Италия, за да пляска на една премиерска любовница.
