Ако в различните държави са си измислили традиционни фестивали, посветени на доматите, на чесъна, на краставицата, на пържените картофи, на черешите, на бирата или на танците, то в Източните Родопи вече също си имат свой фест – на Терлика.
Шоуто кипи в село Дъждовница, на около 20 километра от Кърджали, над едноименния язовир. Но вече за 5-и път привлича чужденци, предимно художници, и разбира се, цялото село, включая гурбетчиите, завръщащи се специално за празника.
Проявата е уникална заради името на простия, топъл и мекичък, плетен от шарени прежди получорап, съпътстващ бита на човека по нашите географски ширини от древни времена.
От месец Дъждовница пак е домакин на празника, този път основни участници са студенти от Берлинския университет по приложни науки и изкуства, водени от преподавателя си българин Марио Лешевски. Те казват, че макар селцето да е запокитено в Източните Родопи и малцина да са чували за него, то е на път да бъде наречено Международен Център на изкуствата.
А и селският мегдан вече е готов за хеликоптерна площадка – със специално очертания кръг и обозначенията в него, след съответните проби и изпитания. Цяло село вече гледа с надежда към небето и очаква хеликоптери с туристи. Идеята за „летището” дошла през миналата година от френските партньори.
Цяла година била необходима на организаторите да узреят за това. Скептицизмът им се изпарил, след като действително там кацнал вертолет. Онзи ден, пак поради техни тревоги, шоуто „Дъжд от терлици” не се състоя – нямало нужда от демонстрация на сила в кризата, макар да били осигурени спонсорите... Така в събота нито терлици падаха от небето, нито пък хора по терлици слизаха от хеликоптер, за всеобщо разочарование.
Да те хванат по терлици
Центърът на феста се помещава в ремонтираната сграда на закритото и допреди 5 години полуразрушено училище. “Моторите” на цялата работа са две дребнички на ръст жени, които са художнички.
Шефката на арт-движението “Кръг” е Радост Николаева-Коен, съратничката й е Галя Димова. Впрочем, те двете спокойно се пъхнаха преди 2 г. в гигантския Терлик, кандидатстващ за рекордите на Гинес тогава, и легнаха в него плюс още няколко души, без да се ритат.
“Беше дошла американка, която се скъса да прави интервюта с местните хора, да снима. Дори се втурна да ги учи на английски. Тогава ми хрумна, че всъщност селото е това, което трябва да се покаже на света. Но с нещо характерно, с някакъв знак за бита му. И това според мен е именно терликът.
Вярно, че навсякъде има терлици, но дето се вика, никой няма смелостта да излезе пред света по терлици. Ето така решихме да ни “хванат по терлици”, разказва Радост. Тя уточнява, че Терлик-фестът вече си е отвоювал място в местната култура и е станал атракция и за чуждестранни партньори. Всяка година през лятото в Дъждовница пристигат художници, фотографи, поети от различни страни.
Тази година групата от Берлин е много пъстра – германци, италианка, южнокорейка, камерунка. Извънредният и пълномощен посланик на Германия Мартин Хьопфнер пратил до Дъждовница специално писмо с благодарност за партньорството с Берлинския университет, но настоял и с очите си да види продуктите на студентите.
Творбите им ще бъдат показани на изложбата „Дъждовница – вдъхновения” догодина в немското посолство в София. За участие в необичайния фестивал и в националния пленер на тема „Дървото на границата между душата и тялото” се получили 83 заявки. От тях 12 изкуства са имали шанса да се включат това лято.
Мъжете плетат терлици
Мъжете от селото втрещили и гостите, и организаторите, със собственото си участие в чорапената кауза – подарили на феста 249 миниатюрни терличета, изплетени от тях самите. Инсталацията с мъжките творби бе поставена непосредствено край хеликоптерната площадка. Децата на Дъждовница и от околните села също се включват много активно в културните акции и в обученията по рисуване.
Така осмисляме не само ваканцията им, а и живота им по някакъв начин, казва Радост. Според местните хора този празник им помага да гледат по-оптимистично на живота. “Не помня преди тук да е било толкова оживено и да се говори на толкова различни езици. Изведнъж всички пожелаха да учат английски! Започнаха да идват доброволците от Корпуса на мира и вече общуването ни с гостите е по-лесно”, допълва Радост.
През последните години бабите и лелите от цялото село се заели да учат чужденците на майсторлъка да плетат терлици – и само на две куки, и с 5 шиша. Мъжете с удоволствие въртели куките, жените пък усвоили от западняците вплитането на маниста, бонджуци и разноцветни ленти в косите. Дженифър Таня Такох, полукамерунка, полугерманка, следва моден дизайн в Берлинския университет. За 5 дни в селото тя е очарована от хората и планината.
„Мила страна, много мили хора и много, много природа. А децата са страхотни, много будни и адски красиви! Няма начин да не се върна отново тук”, зарече се тя. Преподавателят й Марио Лешевски миналата година е участвал в пленера и още тогава решил следващия път да пристигне със студентите си. Той е изследвал елементите на характерното местно облекло. Дженифър пък смята да включи някои от тях в собствени модели.
Фамилия Терлик
В света живеят около 700 фамилии с името Терлик – в Холандия, Турция, Испания, Израел, Франция и в много други страни. Явно тази дума има много стар корен, предполага Радост Николаева. Щеше да ни бъде по-лесно да направим празник на баклавата, например, но терликът е знак от бита ни, пояснява тя. Преди няколко години в Швейцария тя показала пред колеги своеобразна инсталация от 11 терлика, прикачени върху няколко кръга, и ги провокирала да отгатнат кой е авторът й и как според тях изглежда той. Тамошните творци изредили ред щури версии, като допуснали дори, че извънземно ги е изплело. Радост им разказала, че в българските Източни Родопи всяка жена пред сватба твори подобна инсталация – когато в двора или в някоя от големите стаи на къщата на булката се нареди чеизът, терлиците заемат видно място и се аранжират по начина, по който тя им демонстрирала. Всъщност, автор на тази творба е село Дъждовница, уверила ги тя. Швейцарците изобщо не знаели що е това терлик и каква би била земната му функция.
