Д-р Първанова, как ще коментирате факта, че в 21 век в България от „навременна и компетентна“ медицинска помощ наскоро 3-годишно дете умря от спукан апендикс?
Това не се дължи на медицинската наука, а на неглижиране на сериозността на отговорностите, които носи всеки един в даденото лечебно заведение. Това е в групата на т.нар. лекарски грешки, може да са още административни, организационни и всякакви други, които са довели до този лош изход.
В България срещнах огромни затруднения, когато преди години започнах да говоря за увреждане здравето на пациентите вследствие на такива грешки и за фаталните случаи, довели до летален изход за пациента.
Статистиката в ЕС показва, че между 10 и 40 % са случаите на увреждане на здравето в следствие на такива грешки и от 3 до 5 % са с фатален изход. Ако ние си давахме труда, както е в по-напредналите страни, да засичаме тези инциденти, да правим пълен анализ, да последват курсове за подобряване на квалификацията, на дисциплината и отговорността, може да се стигне дори до преразглеждане на учебните програми на медицинските университети. Има много модели и изградени системи.
В Израел например има специално изградени звена, които разглеждат всяко оплакване на пациент, всяка допусната грешка и въз основа на анализ правят препоръки за предотвратяването им. Целта не е да се разобличи, да се посочи с пръст и да се заклейми допусналия грешка, целта е да се помогне да не се допускат същите или подобни грешки. Всичко е в интерес на пациента. Нашето мислене е да хванем някого в крачка и да го смачкаме. Целта е ученикът, студентът, лекарят, администраторът да научи нещо, а пациентът да си отиде в по-добро състояние.
Каква е оценката ви за поредната реформата в здравеопазването, подета преди няколко месеца?
Няма започната такава реформа. Откровено казано, наблюдавайки от страни, реших, че състоянието на кадрите в управлението на Министерството на здравеопазването е неспасяемо. Дори е безсмислено е да се коментират глупостите, които те успяват да произведат.
Прави ми впечатление, че министърът Анна – Мария Борисова (вече бивш) не е в състояние по никаква част от реформата да комуникира публично. Обикновено се консултира, но явно не достатъчно качествено, защото след тях не произтичат по-добри нейни изказвания.. Честно казано самото отношение към здравеопазването и състава на министерството се нуждае от реформа и то много отговорно.
Такива смешни недоразумения не биха могли да бъдат допускани повече. На моменти те могат да разсмиват обществеността, но де факто цената им е толкова висока, че никой от нас не може да си позволи да я плаща. Не е смешно на хората, които нямат достъп до медицинска помощ и на хората, които загубват близък, защото не може да бъде лекуват качествено. Не е смешно на лекарите, които не могат да практикуват спокойно и си губят пациентите, защото колегите не спят и не работят спокойно.
Белег на какво е според вас да се стигне до там, че българските лекари да замерят с бутилка вода заместник-министъра на финансите?
Когато се говори, когато се предлага, когато имаш намерение да влезе в диалог и искаш да помогнеш, а от другата страна виждаш хора, които са абсолютно безпомощни в незнанието си, очевидно изразните средства не остават много. Не е цивилизовано някой да бъде замерян с бутилки, но също така е нецивилизовано, когато си бил най-обикновен експерт, толкова да се самозабравиш, че да приемеш предложението да станеш зам.-министър.
В многото разговори, които в предишния мандат сме имали с въпросния Владислав Горанов в качеството му на най-редови чиновник в министерството, в знанията и кариерата си дори не беше стигнал до началник на отдел, много пъти съм му обяснявала лично, че по-скоро може да направи беля, от колкото да помогне. Изведнъж, самозабравяйки се до степен, в която да си въобрази, че може да бъде зам.-министър - ето го резултатът.
Той определено не се справя. Въпросът ми е налага ли се да бъде публично освиркан и унижен, за да може той и началникът му да разберат, че нещата вървят на зле. В цивилизованите стани хората по-рано се усещат. Очевидно при нас се налага с малко по-силови средства това да бъде обяснено. Съжалявам, че на колегите ми се налага да преминат към такива силови методи.
По-достъпни ли стават здравните услуги за хората, в условията на криза?
Няма нужда аз да го казвам, казаха го съсловните и пациентските организации - здравните услуги стават по-недостъпни, по-ограничени като възможности и като качество. Не, защото лекарите не могат да дадат качество, най-вече защото няма възможност да разгърнат потенциала си - няма апаратура, няма подходяща организация, която да им даде възможност да работят професията си адекватно. Това е безспорен факт.
Проблемът е, че няма адекватни предложения за реорганизирани и защита на възможността за достъпа до здравни услуги. Трябва реорганизиране и преструктуриране на здравната система. По определени критерии и правила хората да знаят къде, какво, как им се полага, колко би им струвало, какво им се покрива, самите те какви мерки трябва да вземат, колко са ползвали и какво им остава.
Обявихте, че през следващите месеци ще съсредоточите усилията си в каузи срещу фалшифицирането на лекарствата и достъпа им до пазара по интернет, правата на пациентите при трансгранични медицински услуги, на болните, страдащи от редки болести. Какво е измерението на тези проблеми?
Голяма част от националните правителства, включително и българското, се оправдават с това, че здравеопазването е обект на субсидиарност. Да, но това важи за организациите и финансирането. Докато предоставянето на медицински услуги, равнопоставено на всички граждани на територията на дадена държава, както и качеството на услугите, са европейски въпрос.
От данните, изпратени ни от Комисията по отношение на неравнопоставеността в здравния статус на населението, виждаме много големи различия между страните членки. Затова ние искаме това да се преразгледа и в рамките на бюджетната стабилност на ЕС да се наблюдава устойчивостта на здравните системи.
При нас целево със закон се събират от гражданите пари за здраве, а те се ползват де факто да осигуряват бюджетния дефицит. От 2001 г. не спирам да твърдя, че това е несправедливо.
Не съм съгласна с никое от правителствата, което е правило това, включително и с правителството на НДСВ, чийто представител съм. Когато се събират пари точно с мотива здраве, а се ползват за запълване на дупката в бюджета, започва да прилича на измама и цинизъм, но на високо държавно ниво.
Трябва да има непримиримост и неправителствените организации трябва много по-силно да надигат глас. Гражданското общество е коректива и затова е много важно. Липсата на страх у него, липсата на самочувствие като партньор, всичко това ще бъде платено доста сериозно и то с човешки животи в конкретния пример.
