Цяло село в Родопите е обречено да тъне в кал и тъмнина, защото от години в него не влиза нито един лев от общинската хазна в бастиона на ДПС – Джебел. Наказанието е заради поведението на местните помаци, които вместо в джамии, влизат в църкви. И не искат да гласуват за кликата около Ахмед Доган.
Притиснати до стената, тези дни жителите на Припек потърсиха помощ от областния управител на Кърджали Иванка Таушанова, заради купищата нерешени социално-битови проблеми. Преди да се обърне към нея, кметът Асен Славов писал напразно и до премиера Бойко Борисов, безуспешни останали и многократните му настоявания пред общинарите в Джебел, инфраструктурата на най-голямото село в областта да бъде оправена. А Таушанова им заведе група експерти, за да огледат на място състоянието на Припек.
Сигналите до областната администрация за отказ от инвестиции в подобряването на уличната и водопроводната мрежи напоследък са станали прекомерно много. Преди 2 г. в селото е стартирал проект за битова канализация и подмяна на водопровода, финансиран от МРРБ. След приключването му обаче улиците са останали в безобразно състояние, разкопани и неравни от слягането на почвата. „Миналата година
предизборно асфалтираха 150 метра
и това е. А мрежата е повече от 6 километра. Квартал 36 е без обратна канализация, не е предвидена и пречиствателна станция за отпадните води”, обясни кметът Славов. Освен, че местните хора са принудени да се движат като в окопи, те се борят и с мрака нощем.
Оскъдното улично осветление е много стар проблем в Припек, поддържат се едва 33 лампи. Общинарите в Джебел обявиха за незаконни предоставените като дарение през 2007 г. 55 осветителни тела, те бяха изключени, а впоследствие демонтирани.
Дарението тогава беше осигурено от кърджалийската организация на БСП, което очевидно вбеси общинския кмет в Джебел Бахри Юмер. Освен градоначалник, той е и несменяем областен лидер на ДПС.
„Нищо, което може да облекчи живота ни, не се прави за нас в селото. Газим кал, бродим в мрак, но за сметка на това джамията е ремонтирана. А в Припек мюсюлмани няма, ние сме помаци но ходим на църква. Живеем като в някакъв анклав, помашки анклав, заобиколени сме от изцяло турски села”, гневят се хората.
Те обаче подчертават, че никога между тях и обикновените хора от съседните села не е имало вражда или конфликти. За отчайващото им положение припекчани категорично обвиняват общинската управа, която е
изцяло от активисти на ДПС.
„Ей тука ще си измрем, а ДПС-то не се трогва за нашите проблеми, защото никога не гласуваме за Доган. За нас няма работа, няма инвестиции, за благоустрояване не смеем и да мечтаем”, надвикват се жени и мъже.
Въпреки, че жителите на селото редовно плащат таксата за смет, организирано сметосъбиране няма, липсват и контейнери за отпадъците, не е определено законно сметище, а боклукът се трупа на всевъзможни места. Край купищата мръсотия и отпадъци пък играят деца, бездомни кучета ровят в боклуците и ги разнасят, страхът от разнасяне на зарази е повече от основателен.
На входа на селото е наложително изграждането на подпорна стена, тъй като при обилни дъждове свличането на земни маси блокира достъпа до една от махалите. Кметът и сътрудниците му настояха пред областния управител Таушанова да се асфалтира черният път от Припек до Върлино в съседната община Неделино. Сега учениците от Върлино, които учат в Припек, вървят пеш. Ако се ремонтира,
ползата няма да е само локална,
защото това е най-късият маршрут от Неделино за Кърджали и от Припек за Смолян, твърди кметът Славов. Освен подобряване на пътната инфраструктура между областите Кърджали и Смолян, ефектът ще е съживяване на района и изваждането му от изолация, подчерта той. Таушанова се ангажира да постави въпроса пред Областното пътно управление. Тя обаче препоръча постоянна комуникация с общинарите в Джебел и упорити настоявания за равнопоставеност при разпределението на средствата.
Припек е най-голямото село в община Джебел с население над 1 000 души, които обитават 346 къщи. Селото е забележително и с факта, че е сред малкото населени места в Родопите, устояли на миграцията. Там никой не продава земята или къщата си. Заради надеждата, че и над Припек ще пекне слънцето.
