„Цветарят на всички власти“ Васил Танев, с чиито далавери за милиони запознахме читателите преди няколко броя, освен апетитните общински поръчки, които от години прилапва по Черноморието, се оказа, че преди време е посегнал и на неприкосновената по конституция частна собственост на една бургазлийка. Жената ни се обади по телефона от Италия, след като се запознала с нашия материал в
електронния ни сайт. За съжаление, тя звучеше много объркано и се наложи запознати с нейния случай да ни разкажат историята й.
Няма бургазлия от по-зрялото поколение, който да не помни култовата сграда с часовника в център на града, където почти всеки си назначаваше среща с приятели и любими. През 1999 г. тя е реституирана от съпруга и зълвата на Марийка Овчарова, която по това време е била служител на Общинския съвет в Бургас. Нейни колеги в общината са Васил Танев, който – виж ти!, е отговарял за озеленяването, и Митко Баев, отговорник за строителството.
След като фамилията й възвръща собствеността си, Марийка Овчарова предлага на колегите си Танев и Баев заедно да построят магазин на това място, тъй като по това време жената и семейството й не разполагат с достатъчно лични пари за един такъв проект. В един момент, без изобщо да е хаберна какво вършат зад гърба й двамата й „съдружници“, жената с изненада вижда, че на общия им терен започва да се издига строеж.
Кошмарът й е пълен, след като разбира, че на всички строителни книжа и разрешителни се мъдри нейният подпис. Който обаче никога не е полагала върху тях. Като всеки брутално измамен човек, и Марийка са захваща да води дела, за да се установи законността на издаденото право на строеж и да възтържествува справедливостта. Васил Танев и тогавашният му авер Митко Баев не губят време и безцеремонно заплашват в очите беззащитната женица, че ще й пратят чеченци, ако не си трае. Който и да е на мястото на Овчарова, едва ли би могъл да издържи на такава нагла агресия и потъпкване на законните си права, затова не е чудно, че едно след друго започнали да я връхлитат цял поменик от заболявания, докато най-накрая се предала и психиката й.
Това, че през 2008 г. ВАС признава, че подписът й върху строителните документи е фалшифициран и отменя отказа на бургаското РДНСК да отмени разрешителното за строеж, не връща безвъзвратно изгубеното й спокойствие и нормален живот, така арогантно затрити от алчния цветар. Сега измамената бургазлийка се възстановява след преживения тормоз при дъщеря си и зет си в Италия и заявява: „Аз имот не искам – подарявам го на Бургас. Искам си здравето“.
В същото време наяве изскочи още една нагла далавера на Васил Танев. Безпардоненният цветовъд най-безцеремонно заграбил близо 200 декара частни земи край Сарафово. И в този случай не минава без драми.
През 2004 г. Общинската служба по земеделие и гори обезщетява десетки наследници на земи в Крайморие с терени в землището на Сарафово. През пролетта на тази година при Вълко Копчелиев – един от собствениците, се явява купувач за нивата му от почти 3 дка в местността „Под шосето“.
Цената, която купувачът му предлага, напълно го устройва и той тръгва да му покаже къде е имотът. Каква е изненадата му обаче, когато вместо очакваната пустееща земеделска земя, продавач и купувач се натъкват на строени като войници в прави редици може би стотици фиданки и декоративни храсти. Оказва се, че върху нивите на крайморци Васил Танев е разгърнал тихо мълком един от петте свои разсадника (поне толкова са обявени в сайта на базовата му фирма „Бургасцвет-90-Танев“).
Най-куриозното в случая е, че по една случайност съпругата на Копчелиев – Станка, някога, също като Марийка Овчарова, е била колежка на въпросния господин. Жената направила няколко опита да се свърже с него, но тъй като той, естествено, се опитал да се скрие, накрая заплашила секретарката му, че ако не й се обади до три дена, ще отсече всичките дръвчета в самонастанилия се върху собствения й терен разсадник.
Този пък Танев се обадил и обяснил невинно на куражлийката, че всъщност тези земи му ги бил дал г-н Мангов, председателя на... земеделската кооперация в Сарафово, и че всъщност растителността била едва ли не току що насадена. Не можахме да открием г-н Мангов, за да ни обясни как така щедро се е разпореждал с чужди земи и дали въобще версията на Танев е истина, но пък със сигурност всеки, минавал по пътя за Бургаското летище или по пътя за Каблешково, от години знае плътно залесения мащабен разсадник на Танев.
В крайна сметка, собственикът на „Бургасцвет-90“ решил да демонстрира небивала щедрост и великодушно решил да предложи да плаща по 20 лв. на декар на действителните стопани на заграбената от него земя. Аргументът за разточителния му жест е, че „предложената цена е сравнена на база предлаганите цени от Кооперация Сарафово“.
Какво толкова е легнала на сърцето му тази кооперация, така и не става ясно, но така или иначе собствениците на терените „под шосето“ приемат цитираната оферта като подигравка. Ще го съдим – заканват се те и подготвят внасянето в съда на колективен иск за пропуснати ползи и самоуправство.
Чудно, как при положение, че непрекъснато печели поръчки за милиони, без много да си дава зор да прави нещо насреща, Васил Танев не се посвени да посегне и безплатно да експлоатира собствеността на съвсем безхаберни за безочието му граждани. Само тази година, и само от Община Бургас той ще попълни сметките си с 3 милиона лева.
Неотдавна кметът Димитър Николов гръмна като фойерверк бутилка шампанско в багера, който направи първата копка по реализацията на проекта за реконструкция, благоустрояване и озеленяване на т. нар. бургаско ларго. Този път парите ще дойдат от европейски програми, но това не им пречи да бъдат споделени отново с Танев.
Въпреки че поръчката е възложена на друга фирма, специализирана в пътното строителство, самият факт, че собственикът на „Бургасцвет-90“ бе рамо до рамо на уличното тържество до кмета и областния управител, красноречиво подсказва, че цитираните в поръчката дейности за озеленяване очевидно ще бъдат извършени от него. Срещу съответната част от отпуснатите за ремонта на пешеходната зона 3 милиона лева, разбира се.
Докога прокуратурата ще вижда само цветя и рози в нечистоплътните действия на любимия на всички власти озеленител, не можем да гадаем. А и не е редно да ползваме методиките на тотализатора, за да налучкаме дали най-сетне магистратите ще се заинтересуват от дейността на вездесъщия цветар. Какво още трябва да направи той – да превърне сградата на бургаската община в своя резиденция ли, че най-сетне и слепите да разберат, че е турил всички в здраво оплетената си кошница.
***
Иначе общината си имала собствена фирма
Сигурно много хора ще кажат: какво толкова, печели си човекът поръчките, разкрасява крайморската община, озеленява я. Пълни очите на хората с красоти. Тъй де, редно е в едно населено място да има красиви градинки, бухнали дръвчета и пищни цветя. Но в пъзела с просперитета на собственика на „Бургасцвет-90“ Васил Танев съществува един малък елемент, който не може да игнорираме с лека ръка. Защото на практика, оказва се, Община Бургас си има своя, лична, общинска фирма с предмет на дейност „поддържане на ново зелено строителство на паркове, градини, лесопаркове и други зелени площи“.
Това е „Благоустройствени строежи“ ЕООД. И както се информираме от анализа за дейността му през първото полугодие на т. г., то отглежда 120 вида декоративни храсти и дървета, като в момента е предприело действия в търсенето на пазари за тях.
На фона на непрекъснатото захранване на фирмите на Васил Танев със свежи пари в размер на милиони и поръчки от общината, собственото й дружество мизерства, реализирайки за първото шестмесечие на годината печалба от... 5 хиляди лева. Като, забележете, приходите му са с 25 % по-малко, отколкото са били през същия период на миналата година.
Когато пък Танев е гушнал от общината поръчки за озеленяване на стойност над 2 милиона лева. Защо Община Бургас така коварно неглижира собствената си фирма, за сметка на облагодетелстването на един частник, е трудно да се даде разумно обяснение. За съжаление, въпреки многобройните си опити, така и не успяхме да се свържем с управителя на „Благоустройствени строежи“ инж. Константин Косев, за да ни разясни този парадокс.
Но неадекватните постъпки на общината не спират дотук. През 2007 г. общинската фирма продава на публичен търг оранжерийния си комплекс, който се намира в северната промишлена зона на града, в близост до КАТ, на площ от 30 декара, барабар с оранжериите, обслужващите сгради, машините и съоръженията. Всичко това е изтъргувано за 3 милиона и половина. Няма да се занимаваме много или малко е това.
По-интересното е, че търгът е спечелен от фирмата на бившия заместник на Танев от времето, когато е директор на държавната фирма „Булгарцвет“, а по-късно и негов съдружник – Митко Баев. И само един месец след като той става собственик на апетитния имот, взима, че продава половината от него на екс ортака си Васил Танев.
В крайна сметка така двамата нови собственици на общинската оранжерия просто изяждат хляба на общинското дружество, след като вече при новите обстоятелства на Община Бургас й се налага да плаща на Танев и Баев, за китките и декоративните храсти, отглеждани в бившата й собственост – някои от които останали в наследство от времето, когато са засаждани с нейни пари.
