В града на бригадирската младост – Димитровград, от известно време битува идеята да бъде създадена алея на монументалното изкуство от епохата на тоталитаризма. Замисълът предвижда в нея да бъдат подредени произведения на български творци, свързани със събития и личности от втората половина на ХХ век. За целта кметът на града Стефан Димитров е разпратил писма до всички градоначалници в страната, където са запазени подобни произведения, с молба да
ги дарят на бъдещия музей на открито в парк „Марица изток”.
Баш в навечерието на Димитровден стана ясно, че на неговия призив се е отзовал старозагорският градоначалник проф. Светлин Танчев. Той предложи на общинските съветници в града на липите да гласуват даряването на събиращите прах в покрайнините на града останки от монументален паметник на Ленин, извисявал се някога край парка „Аязмото“, носещ тогава името на Владимир Илич. Монументът е рожба на талантливата скулпторка проф. Мара Георгиева. Оценен от специалистите като една от най-добрите й работи, тя го сътворява преди 4 десетилетия и се окичва по този повод със златен Орден на труда. С решение на т. нар. временна управа на Стара Загора през 1991 г. вождът на световния пролетариат е свален от пиедестала, нарязан на 4 парчета и в потайна доба откаран с камион в склад недалеко от града в местността Голиш. До ден днешен четирите блока са здрави, по тях няма нанесени щети и няма проблем отново да бъдат сглобени и експонирани, категорични са експертите от областта на културата.
Идеята на старозагорския кмет се посреща с противоречиви чувства от по-старите жители на града. Голяма част от тях недоволстват защо нещо, заплатено с парите от техните данъци, трябва да бъде харизвано на съседите. Други пък адмирират подобна алея, като идеята за нея дори бе подкрепена от министър Вежди Рашидов. Някои с носталгия си припомнят, че сходно решение са вземали през 90-те години на миналия век и старозагорските старейшини, но така и не се стигнало да реализацията му. Но сега само една крачка дели гранитният товарищ Ленин да извиси снага до героя от Лайпциг Георги Димитров, чиято скулптура бе демонтирана от централния площад в Димитровград през 1992 г. По-харт привържениците на култа към пролетариатските времена настояват до двете фигури да се наредят и монументи на Сталин и Тито и припомнят, че някога по партийните събрания бяха скандирани анблок имената и на четиримата.
Днес старозагорци съжаляват, че не са запазили и паметника на Йосиф Висарионович, който се е издигал през 50-те години на миналия век в близост до река Бедечка в края на града. Предполага се, че аналогична фигура на Бащата на народите има запазена във Варна, защото в периода 1949-1955 година крайморският град носил името на Сталин. Такъв паметник имало и в София – на мястото, където след това бил монтиран Ленин, а сега се извисява символът на столицата, изработен от Георги Чапкънов.
В разразилата се напоследък едва ли не колекционерска страст към паметниците от епохата на тоталитализма, гражданският клуб „Истина” в Казанлък пък роди идеята подобни монументи да бъдат разположени по пътя до връх Бузлуджа, където се издига рушащата се отдавна „чиния“. Там можело да се премести и скулптурата на трибуна Георги Кирков, извисяваща се в центъра на Казанлък, която често става обект на вандалски набези. Неотдавна местен бизнесмен-иманяр дори разкопа основите на постамента й в търсене на митично златно съкровище от времето на турското робство.
