Бургаският общински съветник Ваклин Стойновски, който побърза първи да обяви, че ще се включи в предстоящата кметска надпревара, сътвори в началото на седмицата поредния си гаф. След като се опита безславно да остави името си в историята като строителя на първия в страната небостъргач, а в крайна сметка остана известен само с това, че гръмна от упор партньора си, сега реши, че ще си повдигне акциите като предложи да бъдат удостоени посмъртно със званието
„Почетен гражданин на Бургас“ Методи Андонов, Вили Цанков и Леон Даниел.
В това естествено няма нищо лошо – и тримата номинирани от него покойни творци са достойни за подобно признание. Но и този път хиперактивният политик се оказа, че е прибързал да бие тъпаните. Само половин час след като неговата асистентка разпрати по медиите съобщението за входирането на докладна записка с предложението му, в редакциите постъпи нов пресбюлетин. От него журналистите научиха, че екипът на Стойновски междувременно е бил информиран, че „двама от предложените за „Почетни граждани на Бургас“ вече са удостоени с това знание“ и само на Методи Андонов не е оказана тази чест. Своята небрежност и боравене с непроверени данни от партията на Стойновски оправдаха с това, че „няма книга или място в Община Бургас, където тази информация (има се предвид – кои са почетните граждани на града, б. а.) да се съхранява в подреден и достъпен вид“.
Това обаче едва ли е аргумент за един човек с претенциите за политик, че и с амбиции да стане кмет. Но очевидно Ваклин Стойновски повече се вълнува от това да се бие по байганьовски в гърдите с „Булгар!“, „Булгар!“ и цопвайки в дълбокия басейн на градския обществено-политически живот да пръска разпенено празнодумие около себе си, отколкото поне три пъти да мери, преди да отреже каквото и да било. Дали някакво свое велико решение, дали да каже „тежката“ си дума, или просто някое дебело парче от общинската баница – няма значение.
