Г-жо Петрова, какво ви провокира да станете член на Изпълнителния комитет на Движението за национално единство и спасение (ДНЕС), подел национална кампания срещу произвола на монополистите? Свикнали сме да ви виждаме в друго амплоа, на лице от екрана, което разсмива...
- Защото пострадалите от монополистите са хора от моята публика, съседите,
приятелите ми, всички тези, които са около мен ежедневно. И понеже доходите ни не са съизмерими с това, което ни се предлага като услуга. Говоря основно за парното, тока, газифицирането, водата. Бедността е тази, която вдига и бунтува хората. Не мечтаем за луканки и тънки филета, а опираме до елементарни човешки потребности. Недопустимо е в XXI век да не можеш да си купиш книга, да отидеш на кино или спектакъл, а само да стоиш пред телевизора и да плюеш, защото си броиш стотинките, които са ти останали след комуналните сметки.
Монополистите са някакви недосегаеми островчета в нашата държава. Може внезапен одит да ги накара да се страхуват от това, че някой наистина има желание да разбере какво правят в прекрасните си палати, където обувките им се загубват в дебелите килими и секретарки щъкат в охолство. Помним инкасаторките от близкото минало как вдигаха едно пенджерче и зъзнейки ни вземаха парите за сметките. В никакъв случай не искам това време да се връща. Но вижте в какви реалности живеем сега - получаваме едни фактури, които са написани на безобразен език, абсолютно неразбираемо, високо цивилизовано, така че да не можеш да се ориентираш за какво става въпрос. Тези хора не идват от Кеймбридж. Това е направено умишлено, за да се опетлаем като пате в кълчища и да не разбираме за какво си даваме парите. Подложени сме на пладнешки грабеж. А държавата си затворя очите. Това може да бъде коригирано.
- Вярвате ли наистина, че тази политика може да се коригира под натиска на обикновените хора?
- Защо не? Иска ми се нашето начинаещо гражданско общество, което е много разединено и разпръснато, да се обедини. Стига сме си казвали: "Аз ли ще оправя тази държава?". Да, аз, ти, ние заедно можем да променим статуквото. Оптимистка съм. Ние не правим политика. Даваме сигнали. Когато хората решат, нека да не звучи популистки, но когато всички сме заедно, знаем и отстояваме правата си, ще успеем. Можем да бъдем не само коректив на всяко правителство, но можем да накараме политиците и монополистите да са зависими от
нас.
- Подписката за АЕЦ "Белене" потъна някъде в мазетата на парламента. Депутатите се чудят какво да направят, за да протакат вземането на решение по подписката за референдума на Турция в ЕС. Какво ви кара да мислите, че съдбата на вашата инициатива няма да бъде същата?
- Вече имаме подкрепата на повече от 120 000 граждани. Произволът на монополистите засяга всички - и хората в Белене и тези, които се вълнуват от бъдещето на Турция, хората от центъра на София и от малките български селца и махали. Въпросът е важен за цялата нация, така че няма как да не ни обърнат внимание.
- Създава се усещането обаче, че хората някак са се примирили...
- Смятам, че хората вече са подготвени. Недоволството ескалира. Трябва да се съберем всички заедно, както стана 1989 г., когато всички се хванаха на голямото хоро. Сега в XXI век, когато опира до стотинките в джоба на всеки един, не говоря за тази част, която се е самоизмислила за елит, която не иска да бъде питана за първия милион, за втория може да каже нещо, може и да не каже, днес са болни, утре са на яхти и т.н., положението е тежко и очевадно. Има пробойни, които само гражданското общество може да запълни или да отпуши, за да изтече цялата тиня. Сега е моментът. Трябва да знаем правата си и да ги отстояваме. Тогава, ако сме заедно, ще диктуваме правилата в държавата, както се прави по света. Не ние измисляме гражданското общество. Ние трябва да се възползваме от лостовете му за влияние и определяне на дневния ред. Това е истината, от тук трябва да се тръгне. Не може в XXI век да мислиш колко крушки да загасиш, за да спестиш ток. Да тече чернилка от чешмата. Да си изключваш парното и да зъзнеш. Да живееш като абориген. Нямаме право на това. Не сме диваци.
Не приемам изказванията на политиците, че българинът е гявол и умее от тук, от там да закърпи нещата и да оцелява. Не можем повече да живуркаме, трябва да започнем да живеем. За това е тази кампания и смятам, че ще ни се обърне внимание, защото сме много. Политиците идват и си отиват, но народът остава и той решава.
- Казвали ли са ви, че приличате на Дон Кихот, тръгнал да се бори с вятърните мелници.
- Така е. Но хората на духа са призвани да правят точно това. Ние сме авангардът и за това трябва да сме на първа линия, когато се отстояват правата на хората. Това не е морално. Ние, които сме излязли на мегдана, така или иначе, сме задължени като личности да чуваме смеха, радостта, но и тегобите и хулите на хората. Длъжни сме. Безродни сме, ако не участваме във всички процеси на държавата ни.
- Като че ли младите хора засега заобикалят местата за събиране на подписи. Вие всъщност на каква възрастова група разчитате, че ще застане зад идеята ви?
- Разчитам на всички, защото има смисъл. Не съм и не искам да бъда политическо лице, но това, което става в държавата ни, не ми е безразлично. Искам българите да не ходят с наведена глава. Надеждата ми е в младите. Те имат много проблеми и трябва да ги стимулираме да живеят в родината си. Те имат друга енергия. Ние стояхме мирно в нашето си тоталитарно време и си чакахме деня и часа, който за много от нас не дойде. Те не чакат. Понякога тяхната агресия ме изпълва с надеждата, че ще я цивилизоват и ще я дадат в полза на корена си. Защото, където и да отидем, ние си страдаме за корена. Българинът е така устроен, поколенията да са заедно, дори под един покрив. До като сме живи все си питаме децата: "Искаш ли сол? Студено ли ти е? Дай та ти отгледам децата." Младите не бива да бъдат обезсърчавани. "Как да ти дам 2 лева, от къде да ги взема?". Това се чува много често. От тук започва персоналното мачкане на личното "Аз". Персоналитетът започва да се заличава, избледнява и се обезличава.
- Не е ли по-удобно да си живеете живота на актриса, която се радва на голяма популярност и обич от публиката?
- Не съм дистанцирана от нито едно събитие, което става в България, включително престрелките в парламента, проблемите на театъра. Всичко минава през съзнанието ми. Като мембрана съм - хващам всичко. Това ме прави съвременна. Мога ли да изляза със стари смешки от преди 30 години и да искам да ми обърнат внимание - няма как да стане. Трябва да си актуален. Всичко ме засяга лично. Колкото и песимистично да сме настроени по отношение на идващата зима, аз съм оптимистка, че ще я преживеем достойно и ще се оправим.
Залагам на младите, които знаят какво искат. Ние чакахме да ни кажат какво трябва. сигурна съм, че отивайки навън, те ще се върнат. Сантиментът на спомена е много силен. Те плачат навън, уверявам ви. Четири пъти съм била при леля Ванга и тя каза: "Свето да се затрие, България ке оцелее!" Има нещо много силно в соковете на корените ни. Била съм по линия на "1300 години България" в Америка. Имаше много български емигранти и когато запяхме"Облаче ле бяло", те плачеха, със скъпите парфюми и визоновите наметки. Те плачеха за България. Възрастни женици казваха: "Сбираме си пари да си мреме на стара земя!". Това за мен е усещането, че българският корен е много силен. Затова да спасим народа си, да спасим нацията си и нека да бъдем островче в Европа със стародавните си прийоми. Да не се разделяме. Да имаме родова памет, защото това е България.
