Някога минаваше за пътеводна светлина на гръндж поколението. Те го имаха за идол, който във вулгарните си текстове от списание “Егоист” омешваше в гювеч порнография и псевдоинтелектуални забежки. Сетне псевдото изчезна, за да се отвори път на чистото и натурално порно. До деня, в който Мартин Карбовски възпя в списанието половия си орган. В пълния му блясък. На цели четири страници!
Не че има какво да се възпява, както разказват преки свидетели, но за журналистическата глупост пространствата са необятни. Едновременно с това тръгна по университети, за да запознава фенската си маса, натрупана покрай “Егоист”, с нещата от живота по Карбовски. “Мариус Куркински си призна, че е гей. И аз си признавам, че съм взимал наркотици”, споделяше на тези срещи гръндж-идолът, а залата замираше във възторг.
Видя, че това се харчи и превърна професията в
групова оргия с напушване.
От едната страна бе групата на най-обикновените пропаднали типове, които отразява на килограм всяка седмица. Но от другата той се включи с не по-малка активност в игрите на любимата му общност - заможните дебеловрати. Тях Карбовски ги обслужи и обслужва по всякакъв начин – писмено в “Стандарт”, звуково – в “Дарик” и с картина по Нова телевизия. Предполага се, че доволни са останали.
В мрачните си телевизионни репортажи постигна забележителни пропорции, които не са се променили вече години наред. Всяко негово творение е 70% секс, 20% цигани и 10% някаква смърт. Колкото по-насилствена, толкова по-добре. Колкото по-мургав е убитият, респективно убиецът, толкова по-задоволен изглежда водещият.
Създавайки си на пръв поглед ореола на журналист, който много обича да се рови в мръсотията на обществото, Карбовски всъщност се заравя само там, където е плиткото. При разни безопасни хорица от село, които не създават проблеми, но пък трупат тв-рейтинг.
В по-дълбоките вирове той не се гмурка. Тях ги заглажда с ръчичка. Карбовски ги умее тези работи, а и в Дупница най-добре знаят как става това. Защото месеци наред през 2008 и 2009 той бе в ролята на писател в сянка на персоналната интернет-страница на братя Галеви, която трябваше да лъска имиджа на двете национално-известни мутри. А преди да ги приберат в ареста, именно Карбовски им даваше думата през неделя по “Дарик”. Там, иначе лишените от особено дар слово лъжебратя, можеха да си говорят на воля – колкото им душа иска.
Нямаше неудобни въпроси, нямаше засечки. Ефирът бе най-приятелски на света. Защото Карбовски бе насреща. Понякога обявяваше промоция – радиоефир плюс вестникарска страница в “Стандарт” като бонус и подарък телевизионно интервю директно от къщата им в Ресилово. Цената остана тайна за масовата публика, но ще да е била къмту четирицифрена на участие.
Слабостта към мутрите
отведе Карбовски логично и при Бойко Борисов. Още с първата си поява на живо в новото предаване “Директно Карбовски” (събота, 16.00, Нова телевизия) фамозният водещ прати камера подир премиера, независимо колко надалече у нас или по света е тръгнал.
Ама не, за да го дебне папарашки, а да го обслужва като евтина и застаряла, но опитна уличница, предлагаща пълна програма. Възловата реплика, повторена няколко пъти: “Бойко, къде те намирам”, ще остане в аналите на обслужващата журналистика у нас.
Впрочем именно опитът му на обслужващ персонаж и вкусът към властта го държат като неизменен коментатор в най-правителствения и официозен вестник на всички времена. “Стандарт” и Карбовски са като две капки вода. Те се преплитат като свински черва и се допълват като скункс и аромат на вкиснало зеле. Нямаше как при този атестат фамозният журналист да не бъде възнаграден. И от ментора си, когото е готов да открие и обслужи навсякъде, и от тези, които правят възможно съществуването на ежедневния гювеч с марка “Карбовски”.
На 9-ти ноември бяха раздадени годишните награди за българска журналистика
“Черноризец Храбър” и Карбовски
триумфира там с цялата си изтъркана програма.
Церемонията тръгна с 40 минути закъснение, понеже главните организатори Тошо Тошев (“Труд”), Венелина Гочева (“24 часа”) и Славка Бозукова (“Стандарт”) обявиха, че трябвало да се изчака пристигането на Бойко Борисов. А през това време посрещнаха други скъпи гости – Йордан Лечков, Гриша Ганчев, министри от “златните” години на Станишев…
Спонсори на мероприятието пък бяха братя Диневи. Все истински поддържници на свободното журналистическо слово. Нормално бе Карбовски да се чувства в най-свои води при такава дружна компания.
Затова не бе никак чудно, че когато му връчиха награда за най-добър политически коментар, той каза: “Знам на кого дължа тази награда. Славке, благодаря ти. Бойко, благодаря и на теб”.
Сетне се поклони на премиера. Което значи, че гювечът “Карбовски” гарантирано ще се сервира по вестниците и в ефира още дълго време. Нищо, че от стария гръндж-ореол не е останало кой знае какво. Последната класация на ТНС-План за най-гледаните телевизионни програми за октомври нарежда “Отечествен фронт” на Мартин Карбовски чак след 50-тото място. Което си е направо заявка за спиране. Само че за журналисти, които не се кланят на премиера. Кланящите се, както се вижда, не само не ги спират, ми им ги награждават с още допълнителни часове телевизионно време и със статуетки.
