Представете си Айфеловата кула, от чиито 324 метра се веят бели гащи. Сега си представете символа на Бургас - градския часовник - накичен като коледно дърво с мръсни ританки, прокъсани дрехи, които циганите са изровили кой знае от коя кофа за смет, стари дънки и килими, задигнали директно от просторите на нищо неподозиращите граждани. И докато в първия случай описаната сцена е направо абсурдна, то във втория е на път да се превърне в зловеща реалност. Защото
цигански орди настъпват към Бургас.
Натоварени в каруци, понесли плячката си от ограбените домове в трудовашки колички, циганите бавно и методично превземат всяка свободна територия. Защото, ако за разлика от Франция, където решаването на проблема със стотиците български и румънски цигани, превърнали се в заплаха за страната, е въпрос на защита на националната сигурност и достойнствоне, тук проблемът се изчерпва с популистки пиар. У нас равносметката след шумно прокламираните акции под гръмките заглавия : "Циганският проблем с незаконното самонастаняване бе решен" е цифром и словом 3 бутнати палатки и 2 кашона.
По-малко от година, след като в мероприятие на Община Бургас за събаряне на незаконно изграденото циганско гето в покрайнините на комплекс "Славейков", от пепелта изникна нов катун. На същото място.
Цигани от сливенските села са превърнали района близо до жп линиите в импровизиран "Джипсиленд". Изградили са си палатков лагер сред дърветата и необезпокоявани живеят като в къмпинг. Тук под един покрив в пълна симбиоза съжителстват бебета и възрастни, кучета и паразити. Единственото, което нарушава този на пръв поглед идиличен пейзаж, е непоносимата смрад от купищата боклуци и изгорели кабели, които циганите са свалили от близките електропроводи.
"Ситуацията е непоносима. Циганите са обсадили целия район. Плъзнали са навсякъде като хлебарки. Най-напред откраднаха всички капаци от ВиК шахтите. Сега опоскват домовете ни, задигат цялата ни покъщнина, а полицията е безсилна. Казват: Нищо не можем да направим, ще пиете по една студена вода", разказва пред "Десант" Стоян Тодоров.
Той е служител в БДЖ, а от двадесет години живее под наем във ведомствено жилище на жепейците в квартала, по-известен като ж.п. кантон № 35. В момента петнадесетината обитатели на квартала стягат истинско гражданско опълчение, разгневени от поредните набези на цигани в домовете им и немощта на органите на реда.
В началото на ноември посред бял ден роми разбили за четвърти път гаража на Стоян. Грабнали каквото сварят - флекс, оксижен, дрелка, кабели. Същия ден плячкосали и гаража, който държал шурея му Тончо Петров. "Всичко са ошетали. Всичките ми инструменти взеха - все едно ме оставиха без ръце", споделя той.
Жителите на квартала повикали полиция, униформените направили оглед, обещали да разследват случая и си тръгнали.
"Ден по-късно бях у дома със сина си. Бях се примирил, вече не остана какво да ми вземат, но изведнъж какво да видя - от прозореца наднича някакъв ром. До него щъкат още двама. Озъртат се и се готвят да нахлуят в къщата ми. Скрихме се с момчето, заобиколихме къщата и ги подгониха. Циганите, знаете, скачат като скакалци. Двамата избягаха, но един се спъна в мрежата, която бяха разрязали преди това, и падна. И го заловихме. Заведохме го в полицейското управление. Оказа се, че е стар познайник. Казаха му: Руменчо, какво пак си направил. И после го пуснаха. Нищо не можели да докажат", разказва Стоян.
"Чудим се какво ще правим с жената. Тия хора страх нямат. Ни кучета, ни катинари ги спират", казва бай Панайот. И обмисля варианта, да огради дома си с жици с ток. Единственото, което го спира обаче е същото това законодателство, което е безсилно пред ромските набези, но него ще го хвърли зад решетките, ако някой от крадците пострада в дома му.
