„Търся адреса на Бойко Борисов, да му върна нещо. Гаранциите, които той ми обещаваше, не ги искам вече.“ После мъжът посочва картичка с лика на премиера, на която е изписано с ръкописни букви - „Аз гарантирам“. Подредена е върху стар шкаф, до газена лампа и огромна морска раковина, в къщичка от 55 квадратни метра, досами канала на Рибарското селище край Бургас. Набелязана е за събаряне,
била незаконна. Както междувпрочем и всички останали постройки и бараки наоколо.
Тъжният собственик на тази къща се казва Стоян Леонов и е на 65 години. 31 от тях е прекарал в морето, като механик на кораб. Вложил всичките си спестявания в дом край канала в местността „Ченгене скеле“, купил си и лодка. Когато дошло време да се пенсионира, държавата преценила, че 300 лева на месец му стигат, за да преживява. Никога не се оплакал – нали си имал покрив над главата и рибарството, с което да си помага.
„За първи път в живота си съм отчаян, дойдат ли багерите насам, ще се обеся на верандата, и въжето съм си приготвил даже. Няма да понеса да гледам как целият ми живот и всичко, което имам, се превръща в прах“, добавя Леонов.
Кани ни в единствената стая, която е едновременно кухня, трапезария и спалня. Докато ни прави кафе, в рибарското селище вече се е разчуло, че външни хора са влезли при Леонов и съседите му започват да прииждат в дома му. „Днес кого ще събаряте“, объркани питат още от вратата мъжете. Всички са тревожни, обсъждат събитията в стария Несебър, където също тече акция по разрушаване.
„Ами от кой да почнат, разбира се, че от нас, барабите, дето цял живот сме блъскали за една лодка и нямаме пари да си откупим спокойствието. Като онези с големите незаконни хотели, които заграбиха плажовете и спряха достъпа на хората до морето. Тях ще ги оставят, но нас ще бутнат. За да се хвалят после пред Брюксел, как въвеждат ред в държавата“, казват един през друг мъжете.
Лицата им са загрубели от морския вятър, изглеждат сурови, но в очите им има сълзи. Някои от тях са дошли тук преди повече от 30 години, когато властите им забранили да ползват кейовите места на бургаското пристанище и насила ги натирили на специално прокопаните канали в Ченгене скеле, край блатистото устие на малка река. За да имат къде да прибират такъмите си, първите обитатели в селището примъкнали фургони, каравани, сковали бараки от подръчни материали.
Сега в местността има стотици сгради, всичките извън закона, защото статутът на рибарското селище така и не бе уреден през годините. Което не пречило обаче общината и държавата да прибират данъци от незаконните постройки.
С днешна дата набелязаните за събаряне къщи са над 250. „Уж тези до канала нямаше да ги пипат, но и ние сме в списъка“, негодуват нашият домакин и гостите му. После решават да вземат пример от несебърлии и да направят жива верига, за да спрат багерите. Очакват двеста души ще се съберат, поне толкова са постоянно пребиваващите в селището.
Ще се подстрижем, ще се избръснем, ще сложим по една папионка и така нагласени ще отидем в общината, може този път да ни обърнат внимание. Пък и да напомним на Димитър Николов, че когато го избирахме, той обеща да ни съдейства да узаконим селището, казват рибарите.
После ни изпращат с молба – питайте ги тези управници, ние ли сме най-големите престъпници в тази държава, че решиха точно нас да унищожат за назидание на другите.
