В началото на декември при извършването на строителни дейности в Морската градина на Бургас, багерът попадна на купчина кости, премесени с ръждясал пистолет, все още годна граната и боеприпаси. ДЕСАНТ описа случая в миналия си брой и оповести мнението на извиканите на място археолози, че става дума за останки на войник, който се е опитвал вероятно да избяга от намиращите се на това място през 50-те години на миналия век казарми.
Костите бяха открити в една от шахтите на старата канализация на морския град, след като бе издърпан запазения й до ден днешен тежък метален капак. Следвайки натрапващата се логика археолозите предположиха, че войникът най-вероятно е бил прострелян при бягството си и се е скрил в канализационната тръба, където по-късно е издъхнал.
„По това време така са се справяли с дезертьорите, които не са приемали наложената идеология и са се противопоставяли на реда. Това не е единственият подобен случай“ – изтъкна в свое изявление пред медиите директорката на РИМ-Бургас Цоня Дражева. На същото мнение бе и присъствалият на огледа археолог от музея Милен Николов, според който не е намерен цялостен скелет на жертвата, тъй като обитаващите канализацията плъхове са разнесли костите му. Но пък бе открита токата на колана му и монети от 1951 г.
Най-неочаквано обаче още вечерта на същия ден от Областната дирекция на МВР в града побързаха категорично да отхвърлят тази хипотеза и обявиха, че костите не са от човешки останки, а от... крава и агне.
Така набързо версията за безстрашния войник, опълчил се срещу тоталитарната система в годините около съдбовния Априлски пленум, уж сложил край на култа към личността, бе захвърлена в песъчливия прах на местните исторически легенди. Но пък новите „факти“ дадоха хляб за не един сюжет на малък разказ с главен герой затъкнатата с хладно оръжие крава-каубой, издъхнала в канализационната шахта.
Предположенията за случилото се тук пред повече от половин век, наводнили форумите и фейсбук, варираха от вероятността кравата и овцата да са носели катарамата от войнишки колан и монетите за заблуда на евентуалното бъдещо разследване до догадките, че недоубит преди 9 септември 1944 г. шумкар от Бургаско е ограбил селска мандра и задигайки от нея едно вакло агне, си е сторил курбан под земята, в тръбите на канализацията.
Тази хипотеза обаче не се връзва, защото, както казват полицаите – човешки кости няма. Остава обяснението, че кравата и овцата сами са повдигнали тежкия капак на шахтата и са се наврели в канала, където са намерили смъртта си. Пък, кой знае, може и сами да са си теглили по един куршум в празните глави с бойния пистолет, някак си изтърван в канализацията от небрежен фатмак.
Покрай разгорещилите се страсти, никой не обърна внимание на едно мило и жизнерадостно съобщение, публикувано по този повод в сайта на Община Бургас Описвайки случилото се, то завършва с думите: „Изключително бързите действия на бургаските полицаи позволяват реконструкцията на Морската градина
да продължи без забавяне в графика“.
Всъщност точно това изречение е ключът към цялата мистерия с намерените край морето кости. Ще започнем оттам, че на същото това лобно място имало едно време една „Стена на приказките“. Тя била изградена тук през 60-те години на миналия век покрай живописно водно огледало. Удивителният ансамбъл привличал като магнит подрастващите бургазлийчета, които се потапяли под взора на наглеждащите ги майки във вълшебния приказен свят, израснал на крачка от морския бряг под дебелите сенки на старите дървета в парка. И след като Стената надживяла дори Берлинската си посестрима, оцелявайки с години на бури, пек, дъждове и ветрове, дошъл и нейния край. В края на октомври миналата година тя бе съборена, с обещанието на Община Бургас да бъде изградена отново и пак да стане любимо място на бургаските деца.
За целта, както си му е редът, бе спретната обществена поръчка за „Благоустрояване и паркоустрояване на Приморски парк – Нова част и възстановяване на декоративна стена "Стената на приказките" и Водно огледало – Приморски парк, гр. Бургас". Нейната стойност е 2 888 142,35 лв. без ДДС и бе спечелена от скандалната австрийска фирма „Щрабаг“, която специално за този лот си е направила един консорциум, титулуван „Щрабак Изток 4“.
Същата тази компания стана печално известна в нашата страна с калпавото си строителство на новия терминал на летище София. Не стига, че жестоко закъсняха със строителните срокове, но още преди да бъде предаден за експлоатация таванът на обекта падна, а малко по-късно се срути и парче от козирката на сградата.
Името на дружеството бе замесено и в скандал покрай търга за изграждане на участъка „Оризово-Бургас“ от магистрала „Тракия“. Австрийската фирма бе отхвърлена на проведения търг и подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу отстраняването си, но КЗК я остави без уважение поради липса на нарушение.
През 2006 г. пък заради закъснението от 205 дни на изграждането на пътната отсечка между Видин и Монтана, със „Щрабаг“ наглава не можа да се пребори дори министър Асен Гагаузов. Договори за милиарди на австрийците са анулирани в Сърбия, Русия, Словакия и други страни и вече никой разумен човек по света и дори у нас не се подвежда от примамливия девиз на компанията „Заедно да построим Европа“.
В най-добрия град за живеене обаче са над тези неща и в края на 2008 г. кметът Димитър Николов склонява да даде аудиенция на група ръководители и експерти от концерна, които с нескривана гордост представят дейността си през градоначалника на Бургас. А днес вече са горди изпълнители на мащабната обществена поръчка на общината.
По-малко от месец обаче след началото на извършваното от тях благоустройство, се налага строителните работи да бъдат спрени, заради задигнати близо 300 метра кабел за захранване на парковото осветление. Извършването на следствени дейности на територията на техния обект заради дръзката кражба нанася щети на фирмата за близо 10 000 лв. и удължава срока за изпълнението на проекта, фиксиран иначе на 150 дни, с около 2 седмици.
Откриването на костите в началото на декември пак в района на този обект, наистина заплашваше отново строителните работи да бъдат спрени. И за да не се случи това, се появи официалната версия, че кокалаците са на чифтокопитни добичета. Тя устройваше всички заинтересувани, а нейна жертва стана единствено реномето на бургаските археолози!
Чудно е само, как не им хрумна на управляващите, че вместо Стена на приказките, тук можеше да се вдигне невиждан пантеон на безсмъртната крава, а и защо не – на неизвестния борец срещу социализма. Културният министър Вежди Рашидов набързо щеше да спретне и един саркофаг с восъчна фигура (може и на крава/овца), Божидар Димитров щеше да напише една монография по въпроса, а Бойко Борисов щеше да има повод да открие още един уникален обект, рожба на ГЕРБ. Пък и Бургас щеше да стане още по-добър град за живеене.
