Голямата мечта на Тошо Тошев – да се обзаведе със собственик, който му е дружка, за да прави каквото си реши, най-сетне се сбъдна. Човекът, който новият притежател на “Труд” и “24 часа” – фирма “БГ Принтмедия”, ще натовари с основния надзор над инвестицията й се казва Огнян Донев и е първи приятел на Тошев. Не че и преди не го е правил, но сега се очаква шефът на “Труд” да се развихри в целия си блясък, след като над главата му няма да тежи немската медийна регулация на ВАЦ, която поне донякъде го задължаваше да спазва
журналистическите правила.
Всъщност мечтата на Тошев беше лично той да купи “Труд”, но в тези кризисни времена дори и аверче за началник е бонус.
Малко известна особеност от биографията на Огнян Донев е че израстването му като честен бизнесмен, вследствие на което се е и опаричил, е изцяло дело на Йордан Цонев и Иван Костов.
През 1998 година, като председател на бюджетната комисия в НС и все още член на СДС и послушно куче на Костов, Цонев успя да наложи схемата на работническо-мениджърската (РМД) приватизация като модел за раздържавяване на предприятията.
Десетки работещи заводи, благодарение на тази инициатива на Цонев, се оказаха набързо продадени на съмнителни лица, които после ги източиха и съответно закриха. Но за мнозина именно схемата на Цонев бе златен шанс в живота им - станаха богати за една нощ с минимални усилия. От тях се искаше само да хванат химикалка и да попълнят едни документи за РМД, което отнема не повече от 15 минути.
Точно по такъв сценарий протече и зашеметяващият успех на Донев. През 1998 година той участва в едно такова РМД, което приватизира последователно "Унифарм", а две години по-късно и "Софарма", след което стана изпълнителен директор на втората. Което му даде възможност към днешна дата вече да израсне и до медиен бос.
Официално в прессъобщенията около продажбата на двата вестника се наблягаше на факта, че купувачите били известни и почтени австрийци. Мажоритарният собственик на “БГ Принтмедия” е дружеството “БГ Приватинвест", което действително има за учредители австрийци: Карл Хабсбург, Даниел Руц и българинът Христо Грозев.
“Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия”, гласи съобщението. Любопитен обаче е фактът, че съсобственици в “Принтмедия” и официални представители на австрийците у нас ще са споменатият вече Донев и Любо Пъпката (по-малко известен като Павлов).
Пъпката е стар активист на СДС и няколко пъти безславно се пробва в медийния бизнес. Още през 1993 основа радиостанция и вестник "Експрес" чрез дружеството си "Експрес" АД, регистрирано през същата година. Тогава шеф на вестника бе Иво Инджев. Газетката едва докрета година от съществуването си и бе безславно закрита. Радиото оцеля малко повече, но и то на свой ред умря.
Това обаче не отказа Пъпката и през 2007 той се пробва да основе цяла журналистическа империя: вестник, отново кръстен “Експрес”, едноименен сайт и ТВ7. По стара негова традиция първите две медии изчезнаха със същата скорост, с която се и появиха. Само телевизията все още излъчва, но пък Павлов я продаде на мамин Пеевски.
Работили в книжното издание си спомнят с ужас за цензорния списък, който Пъпката и брат му Юлий (съиздател на вестника) бяха спуснали за изпълнение. Той включваше десетки имена на политици и дори на цели партии, за които е забранено да се пише. Една част бяха табу, защото към тях братя Пъпкови имаха лични пристрастия, а другите просто си бяха платили, за да не ги закачат.
Малцина все още помнят, че Любо Павлов бе арестуван през януари 2005 година по обвинение, че е източил Общинска банка, на чийто борд той бе шеф.
Самият факт, че уважаваните “австрийски собственици” на “Труд” и “24 часа” са решили да споделят инвестицията си с Донев и Пъпката много напомня на схемата “Мърдок”, с която преди време рекламният бос Красимир Гергов се опитваше да убеждава българите, че частната телевизия не е всъщност негова собственост. Забележителна е и бързината, с която новият собственик е вписан в Търговския регистър.
Австрийците са регистрирали фирмата си “БГ Приватинвест” на 03.12.2010 като няколко дни по-рано са внесли капитал от 17000 евро. Това е половината от минималния капитал от 35000 евро за регистрация на дружество с ограничена отговорност в Австрия. Т
ези дни сайтът bivol.bg разкри, че вписването на придобиването на дял в “БГ Принтмедия” ООД от “БГ ПРиватинвест” е станало само за 3 дни (11.12.2010 - 14.12.2010). По принцип на 14.12 в Търговския регистър са вписани промени за фирми, които са подали заявления преди около 30 дни.
Но на “австрийската” фирма е било позволено да пререди всички, за да я впишат експресно. Tова предреждане е в противоречие на чл. 19, ал. 1. от Закона за Търговския Регистър.
Както е известно, ГЕРБ назначи наскоро за директор на Агенцията по вписванията Виолета Илиева. Почти веднага след това служители на агенцията публично се оплакаха, че тя им е оказвала натиск, за да впишат промени в партидата на “Петрол Холдинг” АД сщо толкова скоростно и в нарушение на закона.
