- Г-н Ангелов, какви са капаните, които правителството и парламентът заложиха в държавния бюджет?
- Основният проблем е, че бюджетът няма резерви, с които да издържи, ако не се сбъднат сравнително оптимистичните прогнози, които Дянков прокламира.
- Време ли е за шокова терапия?
- Време е най-после в България да направим реформите, които толкова отлагахме. За съжаление не виждам воля за това. Не зная кой дава акъл на нашите политици, но преди избори те винаги спират да правят реформи. Догодина се задава поредната избирателна кампания и още отсега правителството е спряло да прави реформи.
- Какви бързи мерки може да бъдат приложени в България, така че да се стигне до положителен резултат?
- Ще започна от макроикономическите мерки, които биха могли да възстановят доверието на инвеститорите. Първо трябва да покажем, че намаляваме бюджетния дефицит и че може да ни се вярва. Защото тази година всеки път Дянков даваше различни данни за бюджетния дефицит и всеки пък той се оказваше доста по-голям от посоченото. Така се губи доверието на инвеститорите. В публичния сектор никой не трябва да може да се пенсионира с 10 или 15 години трудов стаж и ако се допусне ранно пенсиониране, то за него трябва да се плаща. В здравеопазването пък трябва да се въведе електронната система. Единственото, което здравната каса знае за мен, е кой е личният ми лекар, но не и дали съм се лекувал и от какво съм боледувал.
- Отпадането на данък "Лукс" и въвеждането на данък "Колиба" до какво ще доведе?
- Нито единият, нито другият налог ще събере пари. Проблемът не е в липсата на данъци в България, а в това, че не се събират. От увеличението на акциза върху цигарите например се очакваха половин милиард лева в повече. Дойдоха 350-400 млн. лв. по-малко. Така че не е въпросът да вдигаме или въвеждаме нови данъци, а да стабилизираме институциите, така че да могат ги събират. Хората трябва да бъдат стимулирани да плащат по електронен път. Ако нямаш в портфейла си пари, но имаш банкова карта, ще платиш с нея. С електронното разплащане няма как да съществува сива икономика.
- Национализацията на резерва на Здравната каса, която се готвят да направят парламентът и правителството – популизъм ли е, или реално може да се случи?
- По-големият проблем е, че тези пари ще се вземат от Здравната каса и ще се похарчат не за здравеопазване, а за други неща като това да се покрие бюджетния дефицит за още няколко месеца. Това беше идеята и за национализацията на пенсионните фондове. После ще има натиск вероятно за Сребърния фонд. Ще последва похарчването на фондовете за извеждането на отработеното гориво и на реакторите за АЕЦ "Козлодуй" и т. н. В здравната система реалният проблем не са парите, а това как те се използват. НЗОК определя ниски цени по пътеките, затова в болниците записват повече хора, че уж са минали по тези пътеки, за да се компенсират разходите.
- Това означава ли, че вместо да бъде спряно, се толерира и увеличава прахосническото харчене на пари?
- Ако не се промени системата, това ще продължава. Трябва да има повече от една здравни каси, които да се конкурират. Да се даде възможност на болниците да се договарят със здравните фондове колко струва една пътека. Сега това се определя едностранно група чиновници.
- Съществува ли риск, предвид политиката, която води ГЕРБ, България да последва съдбата на „античудото“ Аржентина, която от шестата най-богата държава в света в началото на ХХ век, стигна до банкрут в резултат на популистка политика, национализация и корупция?
- Разбира се, рискове за това има. Вече прилагаме поне една от идеите в Аржентина – национализацията на пенсионните фондове. Това със сигурност е погрешна стъпка, тъй като никой инвеститор не би си вложил парите в страна, където е възможно индустрията да се национализира. А колкото по-дълго сме в това положение, толкова повече натискът за популистки действия ще се увеличава.
