„Няма да допусна имотът да се отдели от спорта и да се спекулира с тази тема.”
Това изречение принадлежи на президента на „Черноморец Бургас” Митко Събев. Той го изрече по повод болната за доста бургазлии тема – Наистина ли целта е огромната и сладка хапка „Стадион Черноморец” в квартал „Акациите” да се превърне в голям хотелски комплекс, нямащ нищо общо със спорта.
Още когато общината влезе в новосъздадения клуб точно със западащия стадион, а мачовете почнаха да се играят на тревата на „Нефтохимик”, брутално приватизиран от умишлено убития едноименен отбор, веднага тръгнаха слухове, че дните на съоръжението в „Акациите” са преброени. Събев тогава енергично отричаше, сипейки клетви и обещания за бъдещия проект „Черноморец Арина”, по терк на най-блестящите западноевропейски спортни комплекси. И след месеци, заедно с новия треньор Красимир Балъков, тържествено обяви...началото на новия проект „Гнездо на акули”, до Сарафово. Върху гола земя, ей така. Услужливите медии бяха засипвани с по 9 съобщения на ден за израстването на новото чудо, докато за стария стадион удобно не се чуваше абсолютно нищо.
Всички читатели на спортните страници на „Десант” знаят какво се случи с балона „Черноморец Бургас”. Компанията-благодетелка „Петрол” (по-точно силната фигура в нея – литовецът Денис Ершов) обяви, че налетите 15 милиона лева в отбора са скандално много, за тези пари е трябвало да има поне три шампионски титли и категорично затвори кранчето. Великият стратег Балъков отказа да взема по-малка месечна заплата от 50 000 лева и напусна, така сториха и неговите помощници. Купените за нереално големи суми „звезди” на отбора, всички до една на преклонна футболна възраст, почнаха да се разбягват, а клубният бюджет беше светкавично редуциран от 10 на 4 милиона лева.
„Приказката „Черноморец” не е свършила, обяви Събев, след което произнесе изключително интересната закана, че няма да позволи стадионът да се отдели от отбора. Нещо, за което има влязло в сила решение на Общински съвет Бургас. Местният парламент го взе именно поради незатихналите от години съмнения, че благодетелят на „акулите” готви именно такова незавидно бъдеще на апетитното място, което в момента прилича на Бейрут в най-усилните години на войната. Според силата на решението, именно Митко Събев трябва на събрание на акционерите да обяви това решение и то да стане факт. Нещо, което няколко месеца той се ослушва да направи.
Неговите аргументи са, че само отборът, без неговия стадион няма да бъде толкова интересен за прииждащите да инвестират в него богаташи.
Нещо, в което дори и най-пияният фен на „акулите” едва ли вярва.
